Православното възпитание на децата в съвременния свят
Януари 20, 2014 in Начална страница, Семейство
Автор :
Добър ден, драги посетители на нашия православен остров!
Да се възпита детето правилно, това е най-важното дело в живота на всеки родител. Не е толкова важно образованието, колкото домашното възпитание.
Свети Йоан Златоуст е писал, че ако детето в училище го чака нравствено падение, то по-добре да остане неграмотно, отколкото да получи блестящо образование и разложение на душата едновременно.
Разбира се, ние не ви призоваваме, уважаеми родители, да се откажете от образованието, както не е призовавал и свети Йоан Златоуст, ние искаме само да отворим очите ви широко пред окръжаващата ни нас и нашите деца опасност, която е обкръжила нашия съвременен свят със страшен смъртоносен обръч.
И в това ще ни помогне йеромонах Серафим Роуз, със своите забележителни разяснения на тази сложна тема.
Всеки, който погледне на нашата съвременност в перспективата на нормалния живот, който са водили хората в предишни времена, не може да не се порази, колко се е отдалечил от нормата днешния живот. Понятия като авторитет и послушание, приличие и вежливост, поведение в обществото и в частния живот – всичко рязко се е изменило, обърнало се е с главата надолу. Този ненормален живот може да го охарактеризираме като изкривен, опорочен. От най-ранната му възраст с детето започват да се отнасят, като със семейно божество: неговите желания се удовлетворяват и изпълняват, то е обкръжено с играчки, развлечения, удобства, него не го учат и не го възпитават в съответствие със строгите принципи на християнското поведение, а му дават да се развива в това направление, накъдето скланят неговите желания. Възможно е това да не се случва във всички семейства и не винаги, но става достатъчно често, за да стане правило в съвременното възпитание на децата, и даже родителите, имащи най-добри намерения, не могат като цяло да го избегнат, Ако родителите се стараят детето да израства в строгост, то роднините, съседите се опитват да направят нещо различно. Това трябва да се отчете при възпитанието на детето.
Когато порасне, такъв човек, естествено ще обкръжи себе си със същото, с което е свикнал в детството: удобства, развлечения, играчки за възрастни. Животът се превръща в постоянно търсене на развлечения, които са лишени от всякакво сериозно значение, така че посетителят от 19 век, гледайки на нашите популярни тв програми, атракционни паркове, реклами, филми, музика, и почти всеки аспект на нашата съвременна култура, би помислил, че е попаднал в общество на безумци, изгубили всяко съприкосновение с ежедневната реалност.
В наши дни, ако се опитваме да водим християнски живот, важно е да осъзнаем, че обкръжаващият свят се стреми напълно да подчини нашата душа – и в религията, и в светския живот. Днес човек не се среща с отделни изкушения, а с постоянно състояние на изкушение във вид на повсеместен фон с музика, във вид на табели и реклами по градските улици. Даже в семейството, често телевизора става домоуправител, диктуващ семейните ценности, мнения, вкусове.
Навсякъде чуваш призив: живей днешния ден, наслаждавай се, отпусни се, имай самочувствие. А подтекстът е друг, много по-мрачен: забрави за Бога и всякакъв друг живот, освен настоящия, изгони от душата си всякакъв страх Божий и почит към светините.
Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата да устоят против светските изкушения? Ежедневно ние трябва да сме готови да преодоляваме светското влияние със здраво християнско възпитание. Всичко, което детето научи в училище, трябва да се проверява и изправя в къщи. Не трябва да се мисли, че каквото му дава учителят, е полезно или просто неутрално. Даже и ако придобие полезни знания и умения, то те ще го научат и на много неправилни гледни точки и идеи. Оценката на детето за литературата, музиката, историята, изкуството, философията, науката и, разбира се за живота и религията, трябва първо да е в дома и Църквата, иначе детето ще получи неправилно образование.
Родителите трябва да следят, какво учат децата, и да коригират нещата у дома, придържайки се откровено на позиция и ясно да набляга на моралния аспект, съвършено отсъстващ в общественото образование.
Родителите трябва да знаят каква музика слушат техните деца, какви филми гледат, какви думи слушат и какви думи самите те говорят и на това да дават християнска оценка.
В тези домове, където не достига мъжество да се изхвърли телевизора през прозореца, той трябва да се контролира строго, като се стреми да се избегне неговото отравящо въздействие, влияещо най-вече на младите хора в дома. Телевизорът е главния проводник на антихристиянските идеи и ценности.
Ударното острие на света по Православието е отправено преди всичко към децата. А когато в детето се оформи неправилна позиция, задачата за християнското му възпитание става двойно по-трудна.
И въпреки всичко не трябва да се гледа на обкръжаващия ни свят като на тотално лош. Ние трябва да бъдем достатъчно разсъдителни, и да използваме за добро всичко, което е положително, за да продължим нататък…”
превод от руски
Източник: Семейство и вяра
