За “вярата” на невярващия
Май 25, 2014 in В търсене на вярата
Автор :
Веднъж един невярващ човек се разхождал по ръба на една пропаст. Случило се така, че по невнимание той се подхлъзнал и пропаднал надолу в нея. При падането успял да се хване за една пукнатина и така се задържал над бездната. Висейки така, буквално преброявайки последните секунди на своя живот, атеистът си помислил: „Ако съществува Бог, нека да ме спаси, нека да ми помогне! И какво би ми струвало, ако аз сега се помоля Богу. И ако Той наистина съществува, нека да ме спаси, тогава ще повярвам и ще се убедя, че Го има!”
И така, човекът започнал да се моли: „Боже, ако Теб наистина те има, то те моля – спаси ме!” На тази молитва не получил никакъв отговор. Тогава той отново се помолил: „Господи, моля Ти се, спаси ме! Ако ме спасиш Ти обещавам, че ще повярвам в Теб!” Тогава чул гласа на Бога: „Даже и да те спася ти пак няма да повярваш в Мен.” „Не, Господи, обезателно ще повярвам в Теб!” Господ му отговорил: „Не, въпреки това, няма да повярваш в Мен и няма да ми бъдеш верен.” „Не, Господи, ще Ти бъда верен, обещавам!” „Добре, тогава се пусни от пукнатината с вяра и Аз ще те спася.” „Ти, какво, да не мислиш че съм си изгубил разума – извикал човекът – никога няма да направя това!”
След това минало не много време и атеистът полетял в бездната…
Превод от руски
Източник: Смысл жизни.ру
