Разговор на митр. Атанасий със студенти за молитвата
Май 29, 2014 in Беседи
Автор : митр. Атанасий Лимасолски
Беседа на митрополит Атанасий Лимасолски със студенти от Кипърския уневерситет
Молитвата – отдих за душата
Прекрасен отдих за човека, скъпи мои, е да посвети макар и не много време от своя живот на молитвата. Ако след изморителния ден й бъде отделено малко време и човек се освободи, за да се приобщи с Божия дух, със Светия Дух, който щедро и изобилно е в Църквата, тогава той действително ще си отдъхне пълноценно. Отдихът, не е когато ние дълго спим или извършваме разни пътешествия. Разбира се и това е известна почивка за тялото. Но отдиха за душата, духовната почивка е много по-важен и значителен. Човек истински си отдъхва, когато се научи на жива връзка с Бога. Казвам това, защото всеки вижда, колко дивен покой намира човешкият дух по време на богослужението в Църквата (както беше на молебния канон към Пресвета Богородица, който ние с вас изпяхме). Колко помагат на човешкия дух тези свещени тропари, съчинени от светиите, имали опит в познаването на Светия Дух и Божието присъствие в сърцето си и изразили именно този опит в църковната музика, тропари, песнопения. Помагат да се възлезе при Бога и да се приобщи със Светия дух, Когото Господ дава на търсещите и жадуващите Го. Всичко това ни дава вярно усещане за Божието присъствие, отдъхване, вярно усещане, ако може така да се изразя, увеселение, развлечение. Аз съм абсолютно уверен в това, че от една истинска молитва, от една служба, от едно свещенодействие в храмовото пространство ти ще си отдъхнеш така, както е невъзможно да си отдъхнеш в най-добрите развлекателни центрове, където ходят хората, – те ги напускат още по-уморени и по-нервозни, отколкото, когато са дошли. Понякога са така превъзбудени, че се убиват един други.
И е странно да чуеш, как някой казва, че денят, а може и нощта да се прекарва в развлекателните центрове. И това трябва да носи спокойствие и радост. Но те, ставайки от сън, натискат копчето, включват радиото, започва се една шумотевица, започват и да припяват. И това от ранно утро, още не са се разсънили! Понякога когато се спускаме рано с колата от манастира и виждаме, как заради най-малкия повод те викат, карат се, ругаят се и аха, аха да се сбият. И ти се питаш: какво се е случило с тях? Та още е сутрин… не е краят на деня. Още не отворили очи вече са на нокти. Къде са били? Може би цяла нощ са прекарали в развлекателни клубове, откъдето тръгвайки си обрулени, се връщат в къщи в още по-лошо състояние, отколкото са били преди.
Влиза човек, излиза ангел
Такова нещо в църквата няма. В едно свое прекрасно слово св. Йоан Златоуст казва: ” …ти искаш да узнаеш, какво е това Църква и в какво е нейното чудо? Това е много просто. Огледай се около себе си и влез в църквата – и ще видиш, че църквата е такова място, където влиза вълк, излиза агне. Ти влизаш в църквата вълк, а излизаш агънце. Влизаш разбойник, а излизаш светец, влизаш разярен, а излизаш кротък, влизаш грешен, плътски, а излизаш духовен, влизаш човек, а излизаш ангел.” И се поправя: “Какво говоря: ангел?! Нима само ангел? Ти влизаш човек, а излизаш бог по благодат!” Ето какво е църквата. И действително това е неоспорим факт: човек в църковното пространство, в атмосферата на песнопенията и молитвите намира безметежен покой. Защото, както знаете, в Православната Църква има велики служби, и тя преди всичко е Богослужебна Църква, и целия ” курс на лечение”, с който тя въздейства на човека, на душата на хората, – това е курс на лечение с богослужението. Спомням си на Света Гора (и въобще това съм го забелязал в продължение на моя монашески живот) идваха да живеят в манастира хора. Колко диви на външен вид! На лицето им бе отразено вътрешното им подивяване – див нрав, див поглед… След това, когато прекараха ден, два на Света Гора, в манастирите, посещаваха службите, то полека лека на лицата им се изписваше сладостта, кротостта и благодатта Божия. И въпреки, че бяха само поклонници, Божия Дух при все това им въздействаше, те се успокояваха и намираха истинско умиротворение. А много казват: Ще отидем на Света Гора, в някой манастир, и даже и ако не получим особена полза, то в краен случай ще се наспим на воля, толкова прекрасно се спи в манастира, както никъде другаде извън стените му. Другаде не можем да намерим такъв покой, нито нещо подобно. И не защото в манастира е тихо. В света у тях също има тишина. Но затова, защото в манастира има покой, духовен покой. Този контраст е толкова рязък, че можеш да го забележиш с невъоръжено око. Понякога съм се забавлявал с тях (някои от поклонниците мислят, че всички ние на Света Гора имаме дар на прозорливост и само като погледнем човека го виждаме от край до край)! Но това са можели светиите, а ние кои сме?! И така веднъж дойдоха около 25 човека. Аз им казвам: “Искате ли да ви кажа кой от вас е за първи път на Света Гора и кой вече е бил тук?” Казват: “Да, отче, кажи ни”. Погледнах им лицата – и наистина, по тях веднага можеше да се определи тези, които са на Света Гора не за първи път. Те имаха други лица в сравнение с останалите. И аз им казах : “Ето ти, ти, ти, ти, ти вече сте били” И се оказах прав, всичките ги познах! И така се приобщих към славата на прозорливците! (смях) Макар че постъпих като тези факири, които са шарлатани!
Бог е надеждната опора в живота
Затова, Божие благословение е да се научим на молитва.! Затова, скъпи мои, вие трябва да се научите да се молите. Ето, във вашето ежедневие вие срещате множество трудности и разочарования, мнозина стигат до задънена улица. От краткото си общуване с вас виждам, че при вас има немалко безизходни ситуации, проблеми, въпроси, силна тревога. И мракът, който прониква в юношеската душа прави човекът да не знае кой е той самият, какво прави, къде отива, какво иска – нищо не знае. Всичко това се излекува, когато човек започне да се моли. Когато човек започне да се моли, той получава сила от молитвата. Молитвата е светлина, защото сам Бог е светлина. И Божията светлина започва постепенно да разтваря духовния мрак. Ако понякога тъмнината упорства в човешката душа, това е защото добрият Бог, като лекар желае да изцели душата смирявайки я, учи човека да се смирява. И на нас е необходимо да се научим да получаваме тази сила, за да преплуваме морето на нашия живот и да преодолеем трудностите, имайки надеждна опора. Другите неща, на които човек днес се опира са: нашия разум, нашите пари, нашето здраве, нашите сили, някой човек, нашия ближен, наш приятел, наша приятелка, нашата съпруга и т. н., – това са опори, които също са добри, но не са надеждни, защото са подложени на разрушение и изменение. Изменят се хората, изменя се окръжаващият ни свят заради тези или онези обстоятелства. Единствената надеждна опора, неизменната опора е вярата в Бога. Бог не се изменя никога. Той не се губи, не се изменя, не разочарова човека, никога не го предава. Бог не оставя Своите дела незавършени и наполовина направени, но ги довежда до край, защото Сам Бог е съвършен! Често, когато вие се сблъсквате с неудачите, особено сега, когато учите, с неуспехите на изпитите, на занятията ви е нужно да се научите на силата на молитвата, за да бъдете над разочарованията подобно на самолет, който лети над облаците по време на буря. Той набира височина и за него не е страшна бурята, която бушува, и не може да достигне тези висоти, където той лети, защото той има “сила”, която му позволява да преодолява подобни ситуации.
Пожелай ми неуспех!
Още повече в Църквата Бог дава сила не толкова да се преодоляват нашите неуспехи, но за да можем да извличаме от тези неудачи духовна полза. И веднага неуспехът става най-доброто от успехите ни! Затова тези неща имат такива благотворни въздействия на човешката душа, на неговата личност като цяло, затова неуспехите са необходими. Мога да кажа, че е много необходимо да се научим да имаме разочарования. Неуспехите са много важни за човека. Навсякъде ни пожелават “успех”, а трябва понякога да ни пожелават “неуспех”, за да знаем че трябва да се готвим за разочарование, и да не привикваме към това, всичко да става така, както ние искаме. И когато възникне и най-малкото препятствие, тичаме при психолога и психиатъра, мислим, че имаме “психологически проблеми”. Главата ни е пълна с “психически проблеми”, нашият джоб е пълен с хапчета, а джобът на психолога с пари. “45 минути струват 15 лири”, – ви казва той! Знаете ли, някои психолози ме недолюбват, защото съм им отнел клиентите! (смях) Когато чух това, сам се учудих. Преди време един психолог ми каза за един разговор, провел се в техен професионален кръг, че някои заради мен са загубили клиенти. Но това е драматична ситуация: човек, затъващ в своите проблеми отива при лекаря, а той поглежда часовника си. И след като изтекат 45 минути, казва: “Виж (а този бедничкият му изповядва целия свой живот), искаш ли да преминем във втория час? Пресметни си,, иначе остани в своята бездна и ела друг път!” Не обръщайки внимание на тези неща, ние често се отиваме при психолога. Има ли необходимост от това и каква? Хората плащат, за да могат да поговорят, плащат, за да могат да ги изслушат. Представяте ли си докъде сме я докарали. В колко трудни ситуации се намират хората и какво предприемат. И всичко това е, защото са изгубили общението си с Бога.
Молитвата показва смисъла на живота
Бог ни моли, подбужда, умолява, принуждава ни, за да беседваме с Него! Виждате ли какво казва Той? Просете, искайте, хлопайте на вратата – и ще ви отворят. Всичко, което искате, ще ви го даде Бог. И ако ние се научим да се молим, тогава ще запазим мира в нашите души. И този душевен мир е тази сила, която не дава на човека да потъне. Така човек, който се учи да се моли осъзнава много добре в какво е смисъла на неговия живот. Той намира смисъл на живота си, и в този смисъл има място и за неговият неуспех.
Превод от руски: Православен свят Източник: Православие ру
