Старокалендарците зилоти са извън Кораба на Църквата
Юни 20, 2014 in Беседи, В търсене на вярата
Автор : Старец Ефрем Аризонски
Преди години имаше един духовник, кипърец, много, много добър. Отначало той беше в манастира Ставровуни. Тогава беше млад йеромонах. Когато ходих в този манастир, сам той ми разказа, че от там си беше заминал един светогорски отец, зилот, който бил старостилец. Когато говорим за зилотите, трябва да имаме в предвид, че това са фанатици – старокалендарци, които са осъдени от Църквата като разколници.
Казваше се отец Йоан. Познавах го. Беше от скита Света Ана. Напусна Света Гора и отиде в Кипър. Там се опита да създаде старокалендарна общност и често ходел в манастира Ставровуни, както ми разказа самия йеромонах. Постоянно говорил на отците от манастира за стария календар. Казвал и на този йеромонах, че Литургиите, които извършват не са Литургии, че Тайнствата, които извършват не са Тайнства, че нямат благодат, благословение и т. н.
Йеромонахът започнал да се разколебава вътрешно и да се пита: „Дали този човек говори правилно. Може би наистина не служа Литургия и не извършвам светите Тайнства, а играя пред хората едно театрално представление.” Това и други подобни неща го занимавали натрапчиво.
Един ден започнал да служи Божествена Литургия. Както си вървяла службата, когато стигнал до мястото, където трябва да каже „Да внимаваме, Светинята е за светите”, коленичил, благоговейно приповдигнал Светите Дарове и в този момент видял, че Хлябът станал Плът, червено Месо. Тогава започнала да го бори съвестта и да го изобличава за неговото неверие. Също се чудел как сега ще причасти монасите, когато Бог направил Светите Дарове да се превърнат в Плът и да станат Месо. Осъзнавал, че всичко е заради мислите и съмненията му. Всичко това го накарало да плаче. Коленичил отново и отново заплакал. Не можел да погледне към Месото на светия дискос. „И беше – казва ми – отче, Месо като от мускул, което не е тлъсто, а е червено. И там плаках, умолявах и молех Бога да промени това и Тялото да стане пак Хляб. Също се каех за помислите на неверие, които имах към Тайнствата.” Тогава влязъл клисарят и казал: „Отче, някаква беда ли ви сполетя, да ви помогна?” „Не, детето ми, отивай си. Греховете ми, за греховете си плача, не се нуждая от нищо, отивай си.” И пак се молил и след като плакал, много плакал, вдигнал боязливо със страх очите си да види какво става на Светия Престол. Месото започнало да се променя, като накрая станало бял Хляб, каквато била просфората. Изправил се спокоен, причастил с радост отците. Бил изпълнен с благодарност, успокоил се вътрешно, че Литургията е наистина действителна, правилна в Светия Дух, и че това, което му казал отецът, зилот и фанатик, че Тайнствата нямат благодат и, че ние новокалендарците сме извън Благодатта, извън Църквата и, че сме обречени на мъките на ада не е вярно.
Превод от гръцки
Източник: diakonima.gr
