Какви основни грешки се допускат в отношението с духовника
Юли 5, 2014 in Беседи, Семейство
Автор : свещ. Константин Коман
Отец Константин Коман (1953г.) е доктор по богословие, ученик на гръцкия учен Сава Агуридис, професор в катедрата по библейско богословие на Букурещкия богословски факултет „Патриарх Юстиниан”. Провежда мащабна научна, преводаческа, мисионерска и пастирска работа.
- Какви са основните предубеждения и грешки в отношенията с духовника? Какво може да се изисква и очаква от духовника?
- Това наистина е много сложна и изключително важна тема. Ще се спра на два момента, които веднага ми идват на ум и които смятам, че оказват голямо влияние на отношението ни с духовника.
Първото касае различията, които сме длъжни да отчетем между – свещеника, който приема изповядването на греховете и даващ им опрощение от името на Бога, и – духовния отец. Много често става смесването на тези две различия. Ако ние виждаме в свещеника, при когото се изповядваме, по-скоро духовен отец, тогава нашият диалог е съсредоточен върху обсъжданията на проблеми и решения, които очакваме от него. В този случай се минимализира собствено съдържанието на Тайнството Света Изповед, което е ясно изповядване на греховете, съпроводено със съжаление и обещание повече те да не се повтарят. Това по-често се случва в случаите с младите. Ако ние виждаме в свещеника само служител на Църквата, който приема изповедта на греховете и им дава опрощение – въпреки, че това не е малко нещо и е много по-важно, отколкото всеки съвет от духовника – тогава ние можем да пренебрегнем духовните отношения на наставничество и послушание. Тези две лица в повечето случаи се съчетават в личността на един свещеник, макар че могат да бъдат и разделени. В монашеските общини, например, можеш да се изповядваш при един, а пред друг да подчиняваш своята воля, и да възложиш върху него бремето на отговорността за твоето духовно обгрижване.
Моето предложение се заключава не в това, ние да имаме духовен отец, различен от този, при когото се изповядваме, а в това, да можем да направим разликата между тези две служения.
Разбира се най-действеният съвет е този, който се дава при изповед. Но съвет може да се даде и по всяко друго време. Да си спомним историите в патериците, където монасите са ходили при старците само за съвет. Може би за нас най-добре би било да можем да различаваме собственото изповядване на греховете, на което трябва да отделяме максимално внимание без да протакаме самата изповед чрез дълги дискусии с духовника, от една страна, и от друга – духовните наставления.
Другият проблем, свързан с духовника, който аз съм видял от своя личен опит, е рискът да се стовари върху духовника бреме, което не се отнася към неговото положение като духовник. Духовникът понякога става заместител или идеална проекция на това, което не достига на вярващия. Ако младият вярващ няма баща, съществува риск да замени духовника с такъв, което не е правилно. Случвало ми се е да се сблъсквам с такива тежки подмени. Ако жената няма такъв мъж, който да и харесва, съществува риск тя да пренесе своето отношение към мъжа си върху духовника. Това е най-големият и най-често срещаният проблем. Имам в предвид, пази Боже, не нечисти чувства, а отношението на женската природа към мъжката. Този риск се подхранва от факта, че мъжът би трябвало да представлява човек, който да бъде опора на жената във всички ситуации, но много скоро съпругът показва явно своите немощи. В този случай, в очите на жената, духовникът представлява идеалната проекция на мъжа. Имам в предвид преди всичко потребността на жената да се обръща към авторитета на мъжа.
Нужно е да се отчете често срещаната предразположеност при жените да витаят в облаците. В подобни ситуации от духовника се очаква да вземе върху себе си координацията на живота на съответния вярващ във всички негови детайли, да дава решения на всички ежедневни проблеми.
Тук възниква още един деликатен въпрос: до каква степен духовникът може да вниква в живота на вярващия и да взема върху себе си решения, които касаят ежедневието му. Може ли да решава дали да се жени и за кого, в кой университет да постъпи, каква работа да избере, с какви неща да се занимава, да вземе ли кредит от банката и т. н.?
Моята гледна точка е такава, че духовникът не трябва да решава вместо другия човек и всяка човешка личност, въз основа на своята свобода и отговорност, трябва да взема всяко свое решение. Духовникът може да помогне на човека по-добре да разбере ситуацията, и най-главното, да разгледа духовните последствия на всяко решение. Духовникът може да помогне на вярващия по-добре да разбере своите вътрешни мотивации, подбуди, скрити намерения, които могат да доведат до едно или друго решение. Но не мисля, че за свещеника е добре да взема решения вместо другия човек.
превод от руски
Православие ру
