Любовта към Бога
Септември 19, 2014 in Отечески съвети
Автор : св. Порфирий
Друг път попитах Стареца, каква трябва да бъде нашата любов към Бога, и той отговори: “Нашата любов към Бога, детето ми, трябва да е безпределна, тя не трябва да бъде разделяна от привързаност към различни неща. Ето един пример: един човек, да речем, има една батерия с определено количество енергия. Ако той разпилее тази енергия за различни неща, които нямат връзка с любовта към Бога, то оставащият заряд за тази любов ще е неголям, често дори съвсем нищожен. Ако обърнем всичката си енергия към Бога, тогава нашата любов към Него ще е огромна.
Ще ти дам още един пример. Едно момиче силно обикнало млад мъж на име Никос. Всяка нощ тя се събуждала и тайно от родителите си, боса, прескачала през прозореца на улицата и независимо от болката на полепналите по краката й тръни, бягала през полето на среща със своя възлюбен. Когато се връщала обратно вкъщи, Никос, като че ли винаги бил до нея. За каквато и работа да се захванела, нейният Никос бил тук, тя го виждала. Така и ти, дете мое, трябва всичките си сили да устремиш към Бога. Умът ти трябва винаги да бъде в Него, защото именно това е, което иска Бог.
Средният, царският път на любовта.
“Ние трябва също така, детето ми, – ми каза Старецът, – да не вървим по средният път на християнина, защото той е много тежък. Трябва да преодолеем този етап и да се издигнем високо в любовта към Христос. Тогава всичко става лесно. Възлюбили Христос, няма да падаме в грехове и след това ще бъдем над средния път, ще сме истински християни.”
Как да обикнем Христос?
- Как да обикнем Христос, отче?
- Любовта към Христос, детето ми, ще достигнем в следната последователност: с цялото си същество да се устремим към Бога и да Го призоваваме. Съзерцавайки природата, дърветата, растенията, птиците, пчелите, цветята, морето, рибите, звездите, луната, слънцето и многото други красиви Негови творения, да обърнем своя ум към Бога и да Го прославим чрез тях, опитвайки се да осъзнаем колко прекрасни и невероятни са и да се постараем да ги обикнем. Когато ги обикнем, нашата любов започва да възхожда и към Твореца, и тогава ние действително ще го обичаме истински. По този начин, любовта към творението се явява важна стъпало към Христовата любов, но по-важното е любовта към ближния. Затова, за придобиването й трябва да посещаваме болници, затвори, детски приюти, старчески домове и т.н. Тогава нашата любов ще е искрена.
Из “Цветослов советов”
