Постигайки величието на творението

Октомври 13, 2014 in Беседи, В търсене на вярата

Автор : митр. Николай Месогейски

 

Митрополитът на Месогея и Лаврeотикис, отец Николай, изнесъл специална проповед по време на събитие, проведено в Атинската Национална Обсерватория по случай на пълното възстановяване на старинния телескоп Newall.

По-долу е поместена проповедта на Митрополит Николай, който, трябва да се отбележи, също е учил астрофизика, заедно с други предмети в Харвардския университет.

 

Ние живеем в един изключително красив свят. В основата на тайната на живота лежат микроскопични „същества”, наречени „гени”. Те са неразличими, те не могат да бъдат видени с просто око. И въпреки това, те определят живота и неговите характеристики. Те са, които определят индивидуалността на всеки човек, те позволяват да я идентифицираме с прецизност и детайли до най-малки подробности.

Ние плуваме сред океан от безкрайно множество частици, с най-разнообразни и странни названия: кварки, глуони, бозони, лептони, бариони, неутрино, фотони и множество други, които също са невидими. Те са навсякъде. Но тези миниатюрни частици са това, което поддържа великолепието на този свят. Именно в тях се крие неговото тайнство.

Всяка от тях има своята мисия и своето значение, независимо от това, колко малки са те. Някои отговарят за масата; те се наричат бозони. Ние не знаем защо… Но без тях нашият свят не би бил осезаем. Други участват в разпространяването на силите. Други са известни като глуони. Това е доста грозно звучащо име. А има други частици, които съдържат в себе си светлината; те се наричат фотони. Много по-благозвучна дума.

Маса…сили…светлина…

Несъмнено, разбирането на същността на масата  и обосноваването на способите за разпространението на силите е извънредно важно. Материята става осезаема, силите поддържат движенията и запазват балансите в света; това е начинът, по който ние имаме възможността да разберем материята и тежестта.

Но, по някаква причина, именно фотонът притежава уникално място по своята същност в йерархията на микрочастиците. Тази благородна частица няма маса и въпреки това съществува. В действителност, той дори може да породи сам масата; той не само пренася енергия, но което е по-важно, той явява и разкрива обкръжаващия свят. Благодарение на фотоните ни е дадено зрението.  Светът предстои пред нас във цялата си красота; в многообразието на цветовете, в равновесието на симетрията и избухването на поразителни асиметрии, контрасти, отражения, хармонии, дълбочини и изменения. Без фотоните ние не бихме знаели какво е красота, прелест, естетика, многообразие, визуалната хармония… Без тях ние не бихме били способни да сравняваме. Изглежда сякаш тези частици дават живот на материята.

Фотоните не само потвърждават съществуването на света, но главно разкриват неговата красота. Обаче, за да ги видиш тази красота, ти трябва да ги откриеш. За това ни помагат очите. Когато те загубят своята прецизност или чувствителност, ние използваме коригиращи лещи. За да видим най-малките и невидими за невъоръжено око предмети, ние използваме микроскопи. А за далечните и също невидими предмети – телескопи. По този начин сме се научили да виждаме… невидимото. Нашият свят е прекрасен и съдържа в себе си велика мъдрост. Красота е вложена във  всичко, което ни показва, а мъдростта е в това, което той крие. Първата услажда окото, втората пленява ума. Без стимула на видимата красота умът не би бил способен да предприеме своето трансцедентно пътешествие. Поради това именно фотоните са толкова ценни.

Телескопите са ни нужни за да фотографираме и изследваме. Това не е същото като да видим обекта. Има разлика между двете неща: изследването носи възторг от търсенето на истината. Мисълта запалва магията на откривателството. Но в действителност само виждането на нещо е способно да породи трепета от непосредствения контакт. Нашите сетива са прекрасно нещо. И преди всичко, зрението.

Поетът Елитис е казал: „Боже мой, колко синьо Ти трябва да си изразходил, за да не можем да Те виждаме!” Към което ние добавяме: „Боже мой, колко фотони трябва Ти да си създал, за да можем ние да предположим Твоето съществуване”.

„И рече Бог „Да бъде светлина”. В действителност, това беше дори в началото – първото нещо.

В заключение, „Божията частица” не е „бозонът Хигс”; това не ни казва нищо. „Божията частица” е фотонът. И порталът към света е телескопът. Ти поставяш своето око на лещите и се потапяш в безкрайността: и там е където се срещат Красотата и Истината…окото вижда, сърцето бие развълнувано, умът галопира … мисълта встъпва в диалог с фотоните.

Колко е прекрасен видимия свят – жива икона Божия!  Особено нашата родина, с нейните морета, малки острови…заливи, брегове, планини, всички те заедно…Нейната природна красота те подтиква към пътешествия. Това те кара да желаеш или да останеш на земята завинаги, или да отпътуваш.

А доколкото е невъзможно да живееш вечно на земята, ти се иска да заминеш оттук. Красотата засилва усещането за вечност. Ти поставяш окото си на телескопа и изчезваш… Потегляш в безкрайността. Ти се изгубваш  в пространството. Освобождаваш се от времето. Какво чудесно усещане за вселената!

Обаче, след известно време, дори безкрайността изглежда ограничена. И времето не стига. Ти искаш да „отпътуваш” още по-надалеч. Ти искаш да преминеш от красотата на видимото към преживяване на невидимото. И всичко това е благодарение на фотоните. „Фотоните” ти дават възможност да видиш красотата на творението и да можеш да се досещаш относно истината на нетварното. Фотоните загатват за Този, Който не може да бъде видян. Указват на Бог…

Аз бих желал да изразя моята радост по повод на днешния празник, и да изкажа огромната си благодарност към г-н Тсиганос за поканата и  дадена ми тази вечер възможност да открия пред вас своето сърце. Прекрасно нещо е, когато животът вмества любовта към астрофизиката и духовния опит на иерейското служение.

 

И беше чудесно да прекараме една приятна вечер на планината Пендели  преследвайки фотоните…вероятно по-добре, отколкото да прекараме цели години в търсене на … бозон в Женева!

източник: http://www.pemptousia.ru