Родители в пубертет
Януари 20, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство
Автор : архим. Андрей Конанос
Едно дете ме попита: За какво говориш в беседата? Майка ми те слуша, харесва й, но когато се върне вкъщи пак прави същото!
По пътя насам мислех и си казвах: Хайде, върви да кажеш пак същите неща, пак да кажат: “Колко хубаво, отче!” и пак да отидат вкъщи и пак да правят същото. Беседите са хубаво нещо, но понякога си мисля, че ние проповедниците, които идваме, май ви замайваме и объркваме, защото един казва едно, друг друго, чувате различни мнения, но от това, което наблюдавам, всеки човек има собствено мнение, всеки е прикован в своите възгледи, майките и бащите продължават така, както са се научили и, ако попът говори както на нас ни е удобно, той е добър, ако говори другояче, казваме: Той не знае какво говори! Затова е по-добре и ние да сме по-внимателни. Питах се какво да кажа сега, как да говоря, да укоря или да погаля. След това си казах, че каквото и да направя, не бива да се безпокоя! Животът продължава, всеки дом е различен, всеки има своето семейство, проблеми, своя характер, и едно дете дори ме попита: Каква е темата? Така ми попита едно дете във фейсбук. Отговорих му:
- “Имам дете в пубертет”
То ми каза:
- Да ти кажа ли как трябваше да я озаглавиш?
- Как?
- Имам родители в пубертет!
- Защо казваш това?
- Защото не само ние сме в пубертет, а и нашите родители. Моите родители са в по-голям пубертет от мене в своето поведение, мислене, упорство, лични и душевни проблеми.
И вие, родителите, сега отивате да помогнете на истинските деца в пубертет. Пубертет е период, който започва от гимназията, въпреки че в Гърция се държим като деца в пубертет до старини. Тоест майката смята сина за детенце докато той стане на 60 години. Синът на 60 години, майката е на 80 и му казва: среши се, момчето ми! Оправи се малко! 60-годишен син, а майка му го смята за детенце. Не може да го преодолее. Тези въпроси в Европа, в Америка, в чужбина до голяма степен са решени от гледна точка на независимостта. Да имам дете в пубертет означава, че детето се подготвя да отвори крилете си, да полети и родителите са се примирили, че ще останат сами: Ще остана с жена си, ще ходим на ски, ще пием чай, ще гледаме телевизия, ще палим камината. При нас (в Гърция) обаче, когато детето ни влезе в пубертет, започваме нови планове за неговото покоряване – детето сега трябва да ми принадлежи още повече, трябва да видя какво ще прави с къщата, която му построих, как ще го обградя с повече внимание, трябва да го контролирам, да не би случайно да отиде надалеч, да не вземе някоя девойка, която не одобрявам. Въобще родителите искат постоянно да контролират, да управляват, да чувстват, че ние сме господарят у дома, където думата ни става дело: Рекох и отсякох и така трябва да стане! Дори през ум не ни минава, че това наше поведение спрямо децата е отражение и на нашите собствени проблеми. Нашите проблеми още не са разрешени, но именно върху нашите деца избухва цялата наша – как се казва по-научно – психопатология. Тоест излизаме върху детето нашите душевни проблеми.
Завчера четох, че най-неподходящите хора да отглеждат деца са родителите, защото са млади. Не го разбирайте погрешно, не е написано от злоба, а обяснява, че да можеш да създадеш дете и да го родиш, не означава, че и можеш да го отгледаш правилно. Така е в живота, разбира се. Защото зрелият има мъдрост, опит, хладнокръвие, равновесие в душата, а младият човек не може да мисли по този начин. Младият родител, чието дете постепенно израства, прави толкова грешки, защото предварително не е намерил в себе си какво точно иска, без самият той да е изживял напълно своя пубертет. И знаете ли защо сме такива с нашите деца? Защото като малки бяхме „добрите” деца. Тук слагам и мен, за да не гледате на мен като на противник – всички правим грешки, свещеникът също. И той не е подходящ да започне да изповядва със самото ръкоположение. Ако аз съм станал свещеник на 25 години и на 30 години изповедник, нима е възможно да мога да изповядвам хората правилно? Не говоря за благодатта на Тайнството, която имаш, дори на 20 години да си ръкоположен за свещеник, а имам предвид да дадеш съвет. Какъв съвет мога да дам на една 50 годишна госпожа? Ще направя грешки, след като не съм се изпекъл в живота, не съм бил изпитан, не съм изпитал болка, не съм плакал.
Ние сме объркани в нашите отношения с младите, защото, когато ние бяхме млади, бяхме много добри деца. Това не е много естествено. За наше разочарование. Защото не е възможно да си млад и да не си малко буен. Някои ми казват: Имам изключително добро дете! Толкова е тихо! На колко години е? На 18. И какво прави? Малко врява, малко бунт, малко анти? Нищо. Ох, казвам Света Богородице! На 30 години това ще избие. На 30 години обаче той вече се е оженил и след това си го изкарва върху децата. Защото е естествено, когато човекът расте, да минава през съпротива, нерви, желания, след като тези неща съществуват в нас и са в нашата природа. В даден момент те трябва да се проявят. Аз не казах да се проявят и изразят по безсрамен начин, но не може изобщо да ги нямаш в живота си. Ние обаче сме много добри деца в нашия младежки живот, но резултатът е, че когато се оженим и създадем наши деца, след това нашият пубертет и дразнителност избиват и децата плащат за това. Да помогна на детето си, да се заема с него, да го спася! Да му говоря, къде ще ходи, как ще се облече, с кого ще говори, да проверява телефона му, имейлите му, ако зная паролите и съм ги взел от брат му или сестра му, която скришно ми ги каза и хиляди трикове, за да не уважа свободата на детето и да не потуша моя страх. Страхуваме се, мислейки, че ако аз се заема с живота на другия в ръцете си, ще го спася. Христос е знаел какво говори, когато е казал да не наричаме никого отец или майка на земята. Аз съм. Един е вашият Отец. Много от нас казваме: Без мен детето загива! Ако аз не съм до него, то ще погине! Това е грешка. Независимо дали си до твоето дете, то ще израсне душевно и телесно. Така както, ако сложиш домат в земята и го полееш, ще порасне и ще стане домат, а не диня, така и детето ти ще намери своя път. Не е нужно постоянно да висиш над него. То само ще намери своя път. То не е само, а има своя Ангел-Пазител, св. Кръщение, св. Миро, св. Причастие, св. Тайни. Заключение? На дело не вярваме в нищо от това. Защото, ако вярвахме, щяхме да спим много по-спокойно с доверие в Бога за нашето дете. Ние нямаме някой лош човек до нас, а едно дете, което търси да намери себе си и се бори със себе си, с душата си, със своите хормони, с тялото си, с неговото обкръжение и вместо до себе си да намери благоприятна среда за развитие, намира една ръка, която сочи, наказва, крещи, въобще едно обкръжение, което оказва натиск върху него. Какво постигаме ли? Много просто. Губим децата си. Просто е. Децата не се занимават с родителите си, не комуникират, постоянно се крият, колкото по-изобретателни ставате да откривате всички техни неща, те толкова по-изобретателни стават в това да се скриват и да не ви казват своите тайни. Защото начинът, по който правите това, не е добър.
Един човек отишъл да види стареца Паисий. Тогава бил студент и щял да следва в САЩ, занимавал се с рок музика, с модерни течения в музиката и т.н. Той отишъл да чуе мнението на стареца и го попитал:
- Отче, ще ходя в САЩ. Вие какво казвате, да отида ли?
- Защо да не отидеш?
- Там има светски, греховен живот, много хора, врява, трафик, разни теории, момичета, момчета, свят, ще се отклоня! А се занимавам и с рок-музика. Тези неща не са ли опасни?
- Слушай, бре, дете! Аз не зная за рок и ксе-рок. Аз зная това: обичаш ли Христос? Върви навсякъде и нищо няма да пострадаш! Не обичаш ли Христос? Където и да си, и тук да останеш, си в опасност.
- Тоест, отче, позволявате ми, въпреки че слушам рок?
- Казах ти: Не зная за рок и ксе-рок.
Тайната е в това да научиш детето си да обича Христос и това, което си му дал, да го приеме в себе си, да го преживее, да го живее, а не да го налагаш и постоянно да го преследваш. Синът ти отишъл да следва в Лондон и мама от Атина се обажда да види дали си е сварил яйце. Свари ли яйцето? И детето изрича без проблем една лъжа: Да, както ми каза!, а всъщност си е поръчало храна, защото си казва: Кой сега ще се занимава с нея! Тоест той не те взема на сериозно, защото не може да те вземе на сериозно – 22-годишен човек да му казваш да вари яйце! Всичко това, което казвам сега, знаете накъде води: лека-полека темата отива нанякъде – защото виждате, че темата за децата не засяга децата. Да имам дете в пубертет означава реално това, което казва онова дете в началото - че имам родители в пубертет. Темата е за родителите: дали те са ок помежду си? Когато искам да говоря на родителите за децата, говоря за самите родители и им казвам: най-добрата помощ за вашето дете е вие да бъдете щастлива двойка. Всичко друго са думи, просто да кажем нещо. Съгласни ли сте? Щастлива двойка означава – 24 часа в денонощието да дава на своите деца жив пример какво е щастлива семейна връзка и семейна топлина, т.е. не проповед, а живот и преживяване. Не е нужно да го казваш, то те вижда.
Старец Паисий казва, че майка му ги научила да се молят без никога да каже помолете си! Тя постоянно се молеше и я виждахме. Миеше тенджери и се молеше. Готвеше и се молеше. Нима е нужно тази жена да ти каже: Детенцето ми, помоли се! Вие казвате на децата да четат, държейки дистанционното за телевизора в ръка. Сменяте канали и казвате чети, бре, детето ми! Чети! И в същото време казваш на мъжа си: Пусни другия канал, филмът започва! Тоест вкъщи имаме много равнища, половината живеят в техния отпуснат, хубав свят, и в същото време искаш да вложиш детето в друга система на живот. Ти се караш и се колиш с мъжа си или жена си, а искаш децата ти да бъдеш като овчици. Не става, това е болест. Това е определението за шизофренията, която всички живеем. Не изключвам себе си, защото всички страдаме. Същественото е да си го признаем и да спрем да казваме: Детето е виновно!, а да кажем, че в крайна сметка аз не вървя добре! Някъде и аз не вървя добре. Защо децата постоянно казват за родителите си, че не ги издържат! Не мога! Не ги понасям! Такава майка и такъв баща! Едно момиче плачеше в лицея и ми каза: Не издържам, отче! Майка ми е църковен човек, но начинът, по който живее, не е утешителен за нея и за нас. Защото Христос каза да се научим от Него, защото е кротък и смирен по сърце. И на друго място – дойдете да Ви утеша. Аз не видях такъв покой вкъщи, а само крясъци, истерии, нерви и едно поведение – то каза думата – капризно. Едно казва сутрин, друго на обед, трето вечер. Сутрин има нерви, всичко й е виновно, трябва да пие 50 кафета, да изпуши 5 цигари, за да се съвземе, след това ми говори по-меко, на обед е хем тъй, хем инак, а вечер ме милва и ми приготвя сладки работи, а на сутринта отново всичко се повтаря. Това държане ме измори. Не зная какво става. Обратно, баща ми не ходи много често на църква, но е нормален човек, тоест, когато му казахме за една бедна съученичка в училище, той извади 50 евро и ми ги даде да й ги дам. След това тя се обърна и ми каза нещо, което майка й би трябвало сама да го разбере – но още не го е разбрала, нито ще го разбере. Затова в началото ви казах, че е трудно да се събудиш. Момичето ми каза: Отче, майка ми по-скоро трябва да отиде на лекар! Тя нямаше предвид ортопед. Аз й казах: Защо казваш това? Ама, защото проблемът не се решава така! Не може да се държи така у дома.
Позволете ми да ви кажа от моя малък опит в училище с децата и с много съпрузи, с които разговарям –
аз не съм им помогнал, но чувам какво ми казват. Виждал съм изключително много проблеми, за които е нужна помощ, и помощ не само от свещеника, а и от школа за родители, от някой психолог, с когото ще говориш, някой лекар, когото ще посетиш, за да разбереш защо се отнасяш така с детето, какво става, та се получава такава врява вкъщи? Сега ви разочаровам, защото казвате: Добре, толкова време говориш, няма ли най-накрая да ни кажеш как трябва да се поправят нашите деца? Ние затова дойдохме тук, за да чуем как ще стане това, а ти говориш, че… Да, но въпросът не са децата. Какво да кажа на едно 15- годишно дете? Веднага щом тръгна да му кажа и да подълбая в живота му, то ми дава такъв отговор, с който те приковава. Питам го защо не е добро дете и т.н.?, а то ми отвръща: Защо не казвате това на майка ми, която от пет дена не говори на баща ми и се цупи? Аз ли съм им виновен, задето не ходя на църква? Те не си говорят вкъщи от пет дена. Обаждам се на мъжа и го питам: Защо се държиш така с жена си? Аз ли? Аз тръгвам да я докосна, а тя не иска и мисли, че съм неин враг.
Имам дете в пубертет. Нужно е огромно търпение докато отгледате детето и вие го имате, но трябва да го направите правилно. Това е въпросът. Пет дена не ми говори, не ми дава да я докосна, постоянно поставя Бога отпред, за да оправдае някакви нейни проблеми, иска да живеем вкъщи сякаш сме на Света Гора, постоянно казва колко е дивен този подвижник! Колко е хубаво това житие! Да, но ние не четем подвижниците, за да живеем с нашите деца и съпруг сякаш сме подвижници, защото живеем в Атина. Така детето получава посланието, че моите родители не са обикнати, щастливи, съединени, влюбени. Тогава свещеникът какво да направи? Църквата какво да направи? Бог какво да направи? След като Бог теб е поставил да бъдеш Негов образец за детето вкъщи. Тоест първият баща, който детето познава, не е Отца (Бащата) от молитвата Отче наш, а ти. Първият баща за него е бащата и майката, с които живее. Ако обикне теб, и Бога ще обикне. Защото аз ще му казвам Бог е добър, защото е наш Баща и веднага ще чува думата баща и сърцето му ще мисли за неговия дом. А сега ти му казваш за баща му и той се сепва. Така казах на едно дете: Бог те обича като баща! А, хубаво, познавате ли баща ми? Не правете сравнения! Следователно, ние разваляме в децата представата за това, какво ще рече баща, какво ще рече майка, какво ще рече Бог, и след това Бог тук нищо не може да направи.
Аз не съм виждал лош човек, нито лош родител. Вие сте много добри хора, но имате вина, защото живеем в епоха, в която вие можете да научите много неща. Вашите родители имат вина по отношение на вас, но не мога да отида сега в селото да взема бабата, която отдавна е починала и да й кажа защо е възпитала така дъщеря си или сина си? Те не са имали нито висше образование, нито са следвали, а така са знаели и така са правили. Вие обаче знаете. Ценя много една двойка съпрузи, които вчера ми казаха: Отче, видяхме, че в крайна сметка не можеш само ти да ни помогнеш и затова се обадихме на един брачен консултант, за да отидем да говорим като съпрузи как да ни помогне да задържим брака си и детето. Защото нещо в този дом не върви добре. Друга девойка, която се подготвя да се ожени хванала своя годеник и му казала, че тази история няма да продължи така да се караме на всеки три дена. Трябва се разберем как ще продължи нашият живот. Това, което ние не правим. Тоест вие, вашето поколение. Вие казвате сега: половината ни живот мина. . Хайде. . Както отиде! Не е така. Ценя тези хора, които ходят при специалисти, четат книги, интересуват се, влизат в интернет, търсят и четат съвети. Какво ще рече приемам съвети? Ще рече – докторе, кажи ми какво да променя? Аз не видях някоя майка да дойде да ми каже: Отче, поправи ме!, а постоянно казват кажи на сина ми! Кажи на дъщеря ми! Кажи на мъжа ми! И мъжът същото: Кажи на жена ми! Никой не казва: Кажи ми къде не вървя добре, за да се променя! Затова не се променяме.
Ако децата видят това вкъщи, ще имат много хубав живот. Има такива семейства. Има щастливи семейства, които не правят нищо особено, а живеят хубаво и красиво. Бащата се връща от работа, дава гореща целувка на жена си, тя му отвръща, обича го, вечерят заедно, разговарят. И обратно: докато мъжът тръгва да я целуне, тя му казва: Миришеш! Върви по-нататък, измий се, преоблечи се! Виж се какъв си! Постоянно ропот, ропот, ропот и посланието, което даваш на твоето дете, е, че животът е постоянно оплакване и неудовлетвореност, че не съществува щастие на този свят. Знаете ли, че много млади хора не искат да се оженят именно поради тази причина? Защо да се оженя ти казват? Родителите ми се ожениха и какво видях от тях, та и аз да го поревнувам? Защо да се оженя? Да правя какво? Предназначението на човека – казва родителя и започва да говори. . .Остави тези неща – казва юношата на майка си. Покажи ми ги! Това, което казваш, ми го покажи в нашия дом! През последните пет години вие на всеки три месеца търсите адвокат да се разведете! и сега ми казваш да създам хубаво семейство? Вие защо постоянно говорихте за развод в този дом? Детето постоянно чува кавги, караници, бащата спи в хола, майката в спалнята, единия има собствена каса, другия също. Отче, синът ми не ходи на църква! Какво да прави на църква? Ако ходи, по-голям бой ще ти хвърли, ако разбере как са нещата, още повече ще ти се нервира. Затова децата правят това, което могат. За щастие, Бог съществува, просветлява ги и им помага. Ама детето прави грешки. И какво стана, като направи грешки? Тоест вие какво искате, да не прави грешки? Какво дете искаш да отгледаш, Ангел? Никога да не направи грешки? И аз правих грешки, и правя, и ще правя, не се радвам, но това е животът. Някой ми каза по-добре да правиш грешки, отколкото да седиш и бездеен да не правиш нищо. Да правя грешки означава да се опитвам и да се провалям. Не оставам в застой. Само мъртвите не правят грешки, при тях каквото станало, станало. Ние се опитваме и полагаме усилия. Ама синът ми се е забъркал някъде, пуши, взема наркотици – дори чрез това Бог може да го намери. Защото причината, поради която взема упойващи вещества, е, че ти не си го упоила с твоята любов. Защо идваш и плачеш? И мен да разчувстваш. Реалността е следната, мила госпожо, която плачеш, и господине, – отварям скоба – има и свети родители, чиито деца, въпреки това, са се забъркали в нещо. Ок? Това е свободата на всяка личност, но има родители, които по своя начин са показали на детето си, че тук от мен любов няма да видиш! Затова детето потърсило това някъде другаде и понеже не намерило в майка си гръдта, която да го кърми и душата му да се насити с любов, то намерило бутилката, т.е. вместо гръд, намерило бутилката и пие и се напива. Млади деца се напиват. Защо? Те се отегчават вкъщи. Затова се забъркват в разни неща. Слизането на Христос в ада обаче ни показва, че където и да се потопиш, и в най-лошия мрак да се окаже юношата, Христос и там ще отиде да му помогне. Защо преподобният старец Порфирий привличал младите към себе си? Защо? Защото той не се хващал за моторите, панталоните на кръпки, обиците, не коментирал това, а отивал в душата, – а ние не, не става, трябва да му кажете, отче, да не прави това! Боядисал си е косата! Нима не е по-добре да видиш причината, която води до това поведение? Да влезем в дълбочината на сърцето му, да се успокои душата му и да не е нужно след това нито да си прави дрехите на кръпки, нито да си слага обици на носа си, нито да си прави странни прически. Ние тръгваме по обратния път. Другият кашля и ние му казваме не кашляй! Да, но кашлицата показва, че има вирус и затова виж дробовете му, за да разбереш защо кашля. Ти казваш – не искам да чувам кашлица! Тоест ние постоянно гледаме симптомите, но никога корена на проблема, т.е.защо това дете е стигнало дотам? Разбирате ли?
Ако помислиш за тези неща и ги потърсиш, ще намериш много хубави истини, където първоначално плачеш, защото виждаш, че имаш отговорност, но когато тези неща се решат, животът ти става толкова свободен и щастлив, че всичко върви много добре. Когато обаче тези неща не се решават и постоянно се прикриват, състоянието, както казваме, се увековечава. Детето ще пренесе това върху своя собствен дом, върху внуците и т.н. Ако не намерим корена на проблемите, който смущава нашите добри отношения, нищо няма да се промени. Аз завиждам на съпрузите, които са създали семейство, заради възможността, която Бог им дава да живеят много хубави моменти у дома, качествени моменти, а не лицемерни и псевдо-добри. Но те трябва да потърсят причината, да разберат какво става, защо стана така, защо не комуникираме. Именно тогава си заслужава да имаш семейство, да имаш дете, да стане юноша, да направи своя бунт и т.н., защото то ще намери своя път, ще се върне, както се върнал блудният син. Той защо се върнал? Защото, където и да ходел, носел в сърцето си печата на любовта, а именно, че баща ми някога ме обикна! Казват ти: Защо, отче, аз не обичам ли детето си? Обичаш го, но понякога имаш твоите нерви, искаш да ти угоди, за да бъдеш ти спокоен. Обичаш го, но му каза бре, магаре! Сега какво ще кажа в квартала, след като не те приеха във факултета? За резил ме направи! Това обаче го каза. Обичаш детето, но го похули и изрече тежки думи. Следователно, какво ще рече обичам детето си? И когато му удари шамар в онзи ден, не го направи от любов, както предния път от болка, а понеже насъбра нерви през целия ден – и детето направило грешка на изпита, на теб ти се е насъбрало и изяж един шамар и край! Детето разбра, че родителите му имат своите проблеми и обременяват и него. И какво си казвам? Няма ли да порасна, няма ли да стана на 18? Няма ли да се махна? Ще видиш! Тогава ще живея живота си! Тоест, вместо да преодолеем дистанцията в нашите души, ние успяваме да отворим бездна между нас по начина, по който се държим.
превод от гръцки
