За житейските грижи
Май 20, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Теофан Затворник
Продължавам да говоря върху Вашето оплакване за наплива на мисли, породени от житейски занятия.
Как може да стоим без работа? Ще бъде грешна празност. Трябва нещо да се работи, а и някои къщни работи да се вършат. Това е Ваш дълг. И външните отношения не бива да се прекъсват. Трябва да се поддържат, и то както трябва. Това е дълг на човешкото общежитие. Но всички занятия от този род могат и трябва да бъдат изпълнявани така, щото да не отдалечават мислите от Бога. Как така?
У нас съществува едва ли не всеобщо поверие, че щом се заловиш с нещо в дома или извън него, вече излизаш от онези Божии дела, които са Му угодни. Поради това, когато се породи желание да живеем богоугодно или при разговор стане дума за това, обикновено то се съпровожда от мисълта, че ако е наистина така, тогава бягай от обществото, бягай от къщи в пустинята или в гората. Междувременно и едното, и другото не е правилно. Житейските и обществените работи, от които зависи съществуването на семейството и обществото, са определени от Бога дела и изпълняването им не е бягство в небогоугодна област, а движение в Божии дела.
Следвайки такова неправилно поверие, всички правят така, че при наличието на житейски и обществени работи нямат никаква грижа за Бога. Виждам, че това поверие владее и Вас. Моля, прочее, да го отхвърлите и да възприемете убеждението, че всичко, каквото правите в дома си и извън него във връзка с обществото като дъщеря, като сестра, сега и като московчанка, е богоугодно дело. Защото за всичко, което се отнася към това, има особени Божии заповеди. Как може да бъде неугодно Нему изпълняването на заповедите Му? Със своето поверие Вие наистина ги правите неугодни Богу, защото ги изпълнявате не с това разположение, с каквото иска Бог. Божиите дела при Вас не са извършвани по Божему. Така че и те пропадат напразно. Освен това те отстраняват ума от Бога.
Моля, поправете това и отсега започвайте всички такива работи със съзнанието, че да вършите това е заповед и ги вършете като че ли изпълнявате Божия заповед. Когато се настроите така, нито едно житейско дело не ще отдалечи мисълта Ви от Бога, а напротив – ще Ви приближи към Него. Всички ние сме раби Божии. На всекиго Той е назначил свое място и дело и гледа кой как го изпълнява. Той е навсякъде. И Вас също гледа. Дръжте това в мисълта си и вършете всяка работа като че ли Ви е поръчана направо от Бога, каквато и да е тя.
Така вършете и работата си вкъщи. А когато някой идва отвън или сами излизате, дръжте в мисълта си, че в първия случай Бог Ви изпраща това лице и гледа по Божему ли Вие ще го приемете и ще се отнесете към него, а във втория – че Бог Ви е възложил дело извън къщи и гледа дали ще го извършите така, както Той желае.
Ако се настроите така, нито домашната работа, нито извън домашната – нищо няма да отвлича ума Ви от Бога, а напротив, ще го държи при Него чрез съображението как да го постъпите така, че да Му бъдете приятна. Всичко ще вършите със страх Божи и този страх ще държи вниманието Ви приковано към Бога.
А това, какви работи във връзка със семейството и извън него са угодни на Бога, моля добре да си изясните, като вземете за ръководство книгите, в които се излагат делата, които сме длъжни да извършваме тук. Добре си ги изяснете, за да отделите от тукашния житейски и обществен ред всичко онова, което сме длъжни да извършваме. Да отделите всичко, което е внесено от суетността, страстите, човекоугодничеството и светоугодничеството. Но след изявената решимост да живеете богоугодно, Вие, разбира се, без особени напомняния ще се отстраните от всичко това.
Освен споменатото поверие към нашите дела се присъединява и една – ще я нарека така – известна слабост. Това е грижата. Че всяка работа, осъзната като задължителна, трябва да се извършва с всичкото ни усърдие, това е дълг, ограден със страшна заплаха: проклет е всеки, който върши Божието дело с небрежност. Но грижата или многото загриженост, измъчваща сърцето и не даваща му покой, е болест на падналия, който се е заел сам да устрои своята съдба и се мята на всички страни. Тя разпръсва мислите и не им дава да се съсредоточат дори и върху тази работа, която сега се върши. Така че, моля, потрудете се да я прогоните и да не и позволявате да се раздвижва. Имайте усърдие към делата и извършвайки ги със старание, очаквайте успех от Бога, посвещавайки Му и самото дело, колкото и малко да е то, а грижата потискайте.
Направете така и Вашите житейски дела и занятия няма да Ви отвличат от Бога. Господ да Ви помогне!
Източник: http://tavor.hit.bg
