Да освещаваме своя живот
Януари 15, 2014 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : старец Тадей
Плътският човек не може да разбере духовния. За него всичко, което духовният говори, е измишльотина, защото небесната логика е съвсем различна от земната. Но, когато разговаряш с телесен човек, той постепенно може да дойде до разбирането, че все пак нещо движи света, че в космоса има хармония, а на земята дисхармония…
Затова синовете на светлината са призвани все повече да освещават своя живот, за да разпростират тази светлост навсякъде, както и Господ казва: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!” Това е огънят на Божествената любов.
Ние, християните, сме призвани да разширяваме на земята атмосферата на Небето, вечността, любовта, правдата, мира, истината и тишината. Но какво да правим, когато от детство сме се научили да се противим, да се гневим, да не слушаме и да пристъпваме към всичко с неувереност и резервираност. В нас е влязло много лукавство, което трябва да се изхвърли.
Така и родителите ругаят своите деца за дреболии. Не умеят да ги лекуват с благо и тихо слово. Нужна е и строга реч, но в нея детето трябва да усеща любов. Родителска грешка е да се наказват децата за някакво провинение, защото с гнева не може да се постигне целта. Когато се смирим, с чиста любов трябва да му се каже, че е сгрешило и е необходимо да има някакво наказание. Ако то отново повтори същото нещо, тогава наказанието трябва да е по-голямо – така детето се изцелява.
Школата на живота
Всичко, което ни се случва, е полезно за нас, а ние често се обременяваме с въпроси като: защо е точно така, не можеше ли да бъде иначе? Необходимо е да се премине през различни изпитания в живота. Спокойно да преодолеем неприятностите – това е школата на живота.
Трябва да се допълваме един друг
Когато разговаряме с единомишленици, ни става по-лесно да преминем през този живот. Трябва да сме смирени, кротки и да се допълваме един друг, за да бъдем едно цяло.
Господ знае какво ще стане с нас
Господ знае какво ще стане с нас. Ние се появяваме в определено време, със свои задачи. Колко е величествено и блажено: ние сме в Божия ум от вечност! Негови деца сме не само по дух, но и по плът, но се отделяме от Него. Затова и не можем да разберем Неговото управление и намерение за нас. Често нарушаваме закона и получаваме наказание.
превод от сръбски