- Кой е наш ближен и кой не е наш ближен?

- Христос казва в Евангелието: „Да възлюбиш ближния си като себе си“ –  все едно, че си ти самият, т.е. ти и твоят ближен – вие сте едно и също нещо. Не мога да кажа кой е моят ближен, защото аз съм моят ближен, той е това, което съм аз. И както не мога да мразя себе си, така не мога да мразя никой друг човек и никой абсолютно. Светиите казват, че и демоните не трябва да мразим. Авва Исаак казва следното нещо, говорейки за любовта:„Какво е любовта – любов трябва да имаме към цялото Божие творение, към всеки човек, към животните, растенията, птиците, дори трябва да имаме любов и към демоните.“ Свети Силуан някога, в една беседа с друг монах, чул един монах да казва:„Много ще се радвам да стане второто пришествие, защото тогава ще видя как дяволът пада директно в огъня, който е приготвил за нас.“ И тогава старецът поклатил глава и казал, че съвършената любов не може да мисли и да говори по тоя начин. Така че, като питате – кой не е мой ближен, мога да кажа, че не съществува някой, който да не е ближен. Аз съществувам, защото съществува и моят брат. Някога една госпожа от Кипър искаше да се снима със стареца Софроний и както обикновено става, много други са отишли около него да се снимат и те. И тя казва:„Отец, искам да се снимам само с вас, не искам други хора!“ Тогава старецът ѝ казал:„ Как може така, не мога да съществувам сам. Сам е само дяволът, елате всички около мен.“ Не може човек да живее самичък. Човек е общение между личности, защото е любов, която не може сама да съществува, следователно не съществува някой, който да не е мой ближен. Всички хора са мои братя. Това съм аз самият, това е и образът на Христа.

- Ваше Високопреосвещенство, най-голямото богатство на човека е Божията любов, как да бъдем силни в тази любов и как да я пазим?

- Със сигурност Божията любов е най-голямото богатство. Съществува един анекдот на гръцки, който се казва на децата:„ Как можеш да изядеш един слон?-  Да го нарежиш на малки филийки.“ Как можеш да стигнеш до любовта ? – започвайки от малките неща. Няма да отидеш директно при големите залъци. Започни от това, да говориш с хората около теб, възпитано и по добър начин, да не отвръщаш на злото със зло, да си благ с всички други хора, да правиш добри дела и малко по малко ще се научиш и ще се утвърдиш в изкуството на любовта. Това е нещо, което човек трябва да научи от А и Б, но както ви казах, любов означава постоянна борба и война спрямо нашия собствен егоизъм.

- Ние българите, сме започнали да губим самоидентичност, младите се люшкат и се отчуждават от църковните ценности, нямаме старци като свети Паисий, около който всички да се обединим. Какво да сторим, за да се запазим като народ?

- Винаги църквата е живяла в много страдания и в много големи проблеми. Както и днес. Всяка епоха има своите проблеми, но нашето дело е служението на Бога и учението на Светото евангелие. Човек днес не се храни само с хляб. Има нужда от насъщния ни хляб, а действителният хляб е хлябът на живота, който е Христос. Не се притеснявайте, че хората напускат страната, те ще се върнат. Къде ще отидем? Навсякъде има проблеми, където и да отидем. Да останем на мястото си, тук, където са нашите отци, където са нашите храмове, където е нашата история, където живеем православната си традиция. Няма по-голямо утешение от православната църква. Църквата Христова е възкресение. С търпението и с надеждата в Бога ще преминем през всички тези трудности. Не е хубаво нещо да си тръгваме. Трябва да се молим за тези, които ни напущат. Бог да ги благославя!

Източник: “Седмица на Православната книга”