Преди време ония, които се бяха изучили за психолози, страдаха от безработица. Днес всички те са вече богати. Работите им вървят от добре към по-добре. Нямат време и да хапнат на спокойствие! И психолози и психиатри са затрупани от работа. Не само в Атина, но и в провинцията. Признават ми го и когато ги возя в таксито. Хората, казват, имат много проблеми, много стрес и много несигурност.

- А вие, казвам им аз, се явявате като спасители и разрешавате проблемите им. Не е ли така?

Една сутрин от пристанището на Пирея се качи една психоложка. Работела в провинцията.

Проведохме следния диалог:

- Имате много работа на вашето място, нали?

- Да, наистина, имам много работа. Нямам време и дъх да си поема!

- Не е възможно! Ако в провинцията нямате достатъчно време и дъх да си поемете, тогава в Атина психиатрите и психолозите сигурно нямат време дори и да се наспят.

Тя се засмя.

- Ами да, такива са нещата.

- Излиза, че всички гърци имат психологични проблеми?

- Да, повечето имат много проблеми. Всъщност, изпитват стрес, нервност, меланхолия и несигурност.

- И вие, като всезнаещи, разрешавате проблемите им.

- Вярвам, че да.

- Разбрах! И аз си казвам същото, какво нещо е да успокоиш човека! В това е въпросът, да излекуваш всички. Поздравления, всички вие, психолозите, сте значими, всички сте Божии люде.

- Защо? Само Божиите люде ли могат да правят чудеса? И ние можем!

Не знам дали госпожата схвана иронията ми. Продължих:

- Скъпа, ние не можем да правим чудеса. Хората, които вярват от цялото си сърце в Бога и се уповават на Него могат да правят това. Той единствен е Лекар на нашите души и тела. Защото, скъпа, само Господ може да ни избави от стреса, от несигурността, от самотата в душите ни. Защото само Той познава душите ни, никой друг. Колкото и книги да прочетеш, не можеш опозна човешката душа. Само Господ я знае и само Той може да я излекува.

- Аз не вярвам в Бога. Вярвам в науката!

Тя изрече тези думи по начин, нетърпящ възражение. Погледнах я в огледалото. Очите й бяха тъжни. Изглежда имаше някакъв проблем, който я измъчваше. Честно казано, стана ми тъжно за нея. Искаше ми се да й помогна, но тя показваше толкова много егоизъм и злоба, че правеше задачата ми особено трудна. Опитвах се да впрегна мозъка си да помисля по какъв начин да й помогна, като й покажа че Бог съществува, но без да я раздразвам. Беше много труден случай! Обърнах се за помощ към моя пресладък Иисус и към стареца Порфирий.

Тогава успях да измисля. Казах й:

- Скъпа, ако някой се обърне към теб и ти каже – умирам и искам да ми помогнеш, ще го направиш ли?

- Ще го направя.

- Много благодаря, скъпа! Ти имаш голямо сърце!

Въпреки всичко, в края на краищата се озовахме пред една църква. Спрях в дясно и се обърнах към момичето. Казах й с много тъжен тон:

- Скъпа, аз съм много болна, това е последното ми лято. Бих била много благодарна, ако направиш нещо за мен.

- Кажете ми, какво трябва да направя, и ще го направя, ако е по силите ми.

- Скъпа! Аз вярвам в Бога и бих искала да влезем в църквата, за да се помолиш на Пресвета Богородица, за да ме излекува. Моля ти се, не ми отказвай! Моля ти се!

Погледнах я право в очите и така убедително, че момичето отстъпи.

- Е, добре! Да влезем.

Изпитах неописуема радост, че с помощта на Бога успях да я накарам да влезе в църквата. Момичето се спря пред иконата на св. Богородица пред олтара. Аз останах малко по-назад. Неочаквано чух нейния плач и ридание. Плака и се моли около 15 минути. Плачът й ми късаше сърцето и аз също заплаках с нея. Изглеждаше, че Девата чу нейната молитва. И какво стана? Когато дойде до мен с наведена надолу глава, ми каза:

- Много благодаря!

Когато влязохме в таксито, ми каза още нещо:

- Защо ми казахте, че сте болна?

В този момент… езикът ми се схвана.

- Как разбрахте, че не съм болна?

- Разбрах го, защото когато говорих с Богородица, говорих само за моите лични проблеми. Не знам, нищо не можа да излезе от устата ми, за да кажа нещо за вас.

- Извинете ме! Направих го за ваше добро!

- Извинена сте, защото наистина се почувствах добре. Вие бяхте напълно права! Само Господ е лекарят на душата. Сега го разбрах!

превод от гръцки

източник: от книгата „Пътувайки зад стените на града“, от монахиня Порфирия