Детето се възпитава със сърце
Февруари 16, 2017 in Начална страница, Семейство
Автор : отец Георгий Романенко
Отец Георгий Романенко е свещеник и едновременно с това е известен детски психиатър.
– Отче, Вие много години служите като свещеник и в същото време продължавате лекарската си практика. Имате ли много пациенти?
– Да, много, но аз не лекувам, а само давам съвети и медико-социални консултации. Както мечката Балу в анимационния филм „Маугли”, която мяташе маймуните насам-натам с лапите си, така и аз някого изпращам при лекар, някой – в болница, а друг по светите места…
– Какво е разпространението на детските психически болести днес?
– Ако включим и граничните състояния, боледуващите са много. Процентът на хората със сериозни заболявания, например шизофрения, не се променя, но количеството на неврозите с всяка изминала година нараства все повече. В пубертетната, т.е. в юношеската възраст , около 90 процента от децата имат психически нарушения в по-лека или в по-тежка форма.
– На какво се дължи това?
– На първо място, тази висока заболеваемост е свързана с наследствеността, със здравословното състояние на родителите – генетичният фонд у нас е повреден. На второ – с възпитанието на децата. А на трето – със средата, която задълбочава нарушеното душевно състояние: неприличните филми, зловещите анимации, сериали от рода на „Телетъбис”, дискотеките…
– Кои болести са най-чести и най-сложни?
– Въпросът Ви е зададен неправилно: всички са сложни. Едно от децата има страхове, друго – тикове, трето – отклонение в поведението. Автомобилът е аварирал, а дали защото двигателят не е наред, или гумите са спукани – няма значение – колата не върви, това е – налице е болест. В пубертетната възраст болестите се изострят и човекът вече е съзрял да ражда такива като себе си – болни, или дори още по-болни от самия него.
– Страшна картина. Значи с всяко следващо поколение положението става все по-сериозно? Психически болните хора не могат ли да имат здрави деца?
– Децата им могат да се родят физически здрави, но прагът на тяхната възбудимост е снижен, все по-трудно им е да сдържат наплива на дразнещи фактори и все по-бързо се стига до срив.
– Статистиката показва, че болшинството деца имат болестни нарушения, но най-често родителите нищо не подозират, защото тези болести понякога протичат в скрита форма. Кажете, как да разпознаем признаците на болестта? На какво да обръщаме внимание?
– Страховете, хиперактивността, разсеяността, плачливостта, повишената раздразнителност, капризността, детският садизъм, странното поведение (например детето страстно обича само една играчка или през цялото време рисува едно и също нещо) – всичко това трябва да ни накара да бъдем нащрек. Ето случай с едно момче. Отначало то измъчвало кучето, котката, а след това решило да отмъсти на приятелите си, които го обидили. Взело тояга, забило в нея пирони и направило опит да им избоде очите. Какво да се прави? Да решим, че това е детска лудория и да забравим за нея? Или все пак да се обезпокоим и да се опитаме да си изясним как в бъдеще да избегнем подобни инциденти?
Внимание трябва да се обърне дори на обикновеното упорито непослушание. Може би имате неправилен контакт с детето или то има повишено вътречерепно налягане поради трудното раждане, например? Ако срещате пречки в неговото възпитание, обърнете се първоначално към психолог, а след това – ако той препоръча – към психиатър или детски психоневролог.
– Какво е нужно, за да се предотвратят детските психически заболявания?
– Единственото средство е правилното семейно възпитание.
– Да кажем, дете в пубертетна възраст е станало капризно, агресивно, не слуша родителите си, всичко приема на нож – контактът с него е нарушен, всички наоколо казват на родителите, че няма нищо, това ще премине, да не обръщат внимание, така е в пубертета, и ние на времето сме били такива… Може ли да се доверяваме на подобни съвети?
– Не, ние не сме били такива. С всяко следващо поколение психическото състояние на хората и, разбира се, на юношите се влошава. Св. Йоан Златоуст казва, че това е най-трудната възраст: никой не може да каже, какво ще излезе детето от юношеската възраст, какъв човек ще стане – добър или лош. Само Бог знае. Трябва да се помни, че в тази възраст децата не бива да се дразнят, но едновременно с това не бива и да ги оставяме да ни се налагат.
Златното правило е: да възпитаваме строго, но с любов. Тоталният контрол е недопустим, детето е свободна личност, обичана от Бога. Трябва за умеем да се смиряваме, да проявяваме търпение, с любов да понасяме трудностите в общуването, но ако поведението на детето излиза извън рамките на приличието, то трябва да бъде строго наказано.
– По този въпрос мненията на различните психолози и психиатри се разминават. Някои смятат, че децата изобщо не бива да бъдат наказвани.
– Детето може и дори е нужно да бъде наказвано, за да не се затвърдяват лошите му наклонности. Ако поведението му е лошо, много лошо – то плюе другите, нагрубява майка си или баща си, отнася се кощунствено към иконите, трябва да му се даде да разбере, че е недопустимо да се държи така, а ако продължава, ще бъде наказано. Трябва да се наказва така: взема се детето, главата му се притиска към коленете, след това се взема колана и се нанасят няколко силни (подчертавам – силни!) удара по задните части. Силно, но кратко – два-три пъти. Защото, ако го удряте лекичко, то ще стане мазохист. Силно, кратко, без гняв, от сърце. Нека повика, нека поплаче, не встъпвайте в разговор, а след това – след час, след ден – в зависимост от ситуацията – му обяснете, че правите това, защото го обичате. В никакъв случай не казвайте неща от рода на: „Ах, извинявай, така се случи”. Ако поведението му и след такива мерки не се промени, отидете при лекар-психиатър. Защото се случва децата просто вече да не могат да се владеят, те вече имат психически проблем.
– Какво трябва да се избягва във възпитанието?
– Крайностите. Веднъж имах такъв случай. Вървя по улицата и чувам някакъв женски вой. Помислих, че убиват някого. Притичах, оказа се – не, просто една млада майка разговаря с двегодишния си син, който е влязъл в една локва. Бедните деца, имащи майки, които по цял ден само викат: недей, не пипай, не ходи, не се качвай!…
Детето не принадлежи на родителите си, то принадлежи на Бога. То е отделна, уникална, неповторима личност. И ние трябва да се отнасяме към него и да го възпитаваме именно като уникална личност, в дух на свобода и любов. Възпитавайки детето, ние трябва непрекъснато да помним, че пред нас имаме Божи образ и подобие. И наказвайки, и поощрявайки, ние трябва да помним това. Без да унижаваме, без да наскърбяваме, без да провокираме, без да издевателстваме, а с любов, с търпение, кротост, смирение, нежност.
– Значи прекомерната опека е вредна?
– Разбира се, всичко прекомерно е вредно. Трябва да има граница. Важно е да не потискаме детето, за да не стане наркоман, но и да не му даваме да ни се качи на главата. Как да прокараме границата? Кога можем да накажем, а кога е по-добре да не правим това? Скъпи братя и сестри, единствената граница тук е вашата любов. Доколкото обичате детето си, дотолкова го и възпитавате. С любещото си сърце ще почувствате кога е по-добре да го накажете, а кога да простите. Мнозина цитират книги, публикации – един казал едно, друг друго. Така не се възпитава дете. Дете се възпитава със сърцето и ако вие не го обичате истински, колкото и книги за възпитанието да прочетете, колкото и лекции на тази тема да изслушате, няма да можете да направите това както трябва.
Особено много търпение е нужно на родителите, когато децата им са в пубертетна възраст. Не ги дразнете напразно. Ако детето бива потискано непрекъснато, то, драги братя и сестри, деветдесет процента от ранните бракове и бягствата от дома, по правило са резултат от натиска на родителите и най-често на майката. Децата, които са пресирани в тази възраст израстват ограничени, те не чувстват свободата, не чувстват Бога, те израстват като пребити животни. Не крещете: „Забранявам ти да дружиш с това момиче!”, а меко кажете: „Това не ми харесва, не искам да го правиш, но ако ти смяташ да се срещаш с нея тайно, какво да се прави, срещайте се, но на мен това ще ми бъде неприятно, ще ме боли и аз ще се моля за теб…” . Молете се на Бога за вашите деца, записвайте имената им за споменаване на Светата Литургия, посещавайте с тях свети места. Постарайте се да станете приятел на своето дете.
Хубавото при нас, православните е, че можем по-спокойно и по-добре да възпитаваме децата си, защото имаме Бог, открита ни е истината. Истинско възпитание може да има само във вярващо или поне в стремящо се към вярата семейство. Защото нито психолозите, нито лекарите, нито педагозите, окичени с награди, няма да възпитат у детето дух на доброта, на любов, на целомъдрие, на смирение, на жалост. Тези висши добродетели се възпитават единствено в Църквата.
– Знам две семейства, в които на децата е дадена пълна свобода. Те нямат никакви задължения у дома, дори не ги учат на домашна работа, оставени са сами на себе си. Става дума за момичета на училищна възраст, на които е позволено да се прибират късно, да планират сами времето си, да си правят покупки…
– Ще бъдете ли съгласна Вашият син да се ожени за такава девойка? Аз не. Кому са нужни такива девойки, които могат само да ядат, да пият и да ходят насам-натам? А задълженията?
– Е, те ходят на училище, учат се добре…
– Учението не е всичко. Ето ви един пример от моята лекарска практика. Тогава работех в „Бърза помощ”. Повикаха екипа ни в един дом, където беше починал възрастен човек. При него бяха синът и дъщеря му, и двамата с висше образование, пък и от цялата обстановка в дома си личеше, че тук живеят учени хора. И те ни казаха: „Вземете този труп оттук и го откарайте”. Ние отговорихме, че „Бърза помощ” не прибира трупове: „Той е ваш баща, умийте го и го погребете по християнски”. „Не ни трябва тук – отговориха те – неприятно ни е с него”. „Но как така ви е неприятно, това е баща ви?…” И тогава те попитаха: „А откъде прибирате трупове?” Ние наивно отговорихме, че „Бърза помощ” прибира трупове само от обществени места, заводи, фабрики… „А стълбищната площадка обществено място ли е? – попитаха те. „Обществено” – отговорихме ние. Тогава те извлякоха родния си баща на стълбищната площадка. „Хайде вземете го сега”. Ето ти го голото образование… Да се позволява всичко на децата е грях, това е голяма грешка, защото такива качества като жалост, доброта и милосърдие не съзряват сами по себе си. Обърнете внимание с какви обидни прякори се наричат децата едно друго в училище, какви жестоки сбивания има между тях, каква агресивност проявяват… Детето има нужда някой да насади в душата му високи мисли и чувства. Какво може да излезе от дете, на което всичко е позволено? То ще израсне свободолюбиво, но без Бог в душата. Лошите наклонности трябва да се пресичат още в самото начало. Детето трябва да знае какво означава забрана, да знае, че има нещо, което може да му бъде отказано. Нека по-добре още веднъж да попита: „Татко, може ли?”
– Как можем правилно да възпитаме дете в непълно семейство?
– В непълното семейство детето се развива непълноценно. Жената не може сама правилно да възпита дете, особено момче. Няма да може да отгледа мъж, защото самата тя е жена. А и момиче как да възпиташ без баща? Как да му дадеш правилни разбирания за семейството, за ролята на жената, за нормалните взаимоотношения у дома? Скъпи жени, пазете семейството си, пазете съпруга си – бащата на вашите деца. Най-често хората се разделят заради дребни кавги, заради глупости, дреболии, които могат да бъдат изгладени. Помирете се заради вашите деца и Бог ще ви възнагради. Ако съпругът сам си е тръгнал, намерил си е друго семейство, а вас не иска нито да види, нито да чуе, трябва да си намерите мъж. Ако няма такава възможност, детето трябва повече да общува с дядото. Трябва да се направи всичко възможно в дома да се чувства мъжко влияние – Господ така е устроил нещата, това не е измислено от нас, психолозите и психиатрите.
– Какво трябва да е правилното поведение, ако децата са здрави, нормални, за да растат и по-нататък максимално здрави психически?
– Първо и главно е да има мир в семейството. А този мир се постига само по един начин – някой в семейството трябва да е смирен. Второ – покажете на детето как вярвате в Бога. Посещавайте с него Божия храм, четете му полезни книги. Трето – родителите трябва да водят открит начин на живот, за да не се научат децата да лъжат, да си измислят, да угодничат. Това се постига само с личен пример. Не бива да казвате на детето, че няма да му купите дънки, защото няма пари, а след това сами да харчите парите за нещо друго. Трябва честно да му се каже, че имате пари, но не можете да му ги дадете, защото те са нужни за нещо по-необходимо. В семейството е много важно да не се лукавства, да не се лъже.
– Оказва ли влияние върху психологическото състояние на детето броят на децата в семейството?
– Разбира се. Едно или две деца по правило израстват като потребители. Необходимият минимум е три деца. А ако в семейството има много деца, те стават добри хора. Всичко е общо, всичко е наше, ние сме близки. Всички работят, научават се да се грижат един за друг. И нещо друго, колкото повече са децата, толкова по-големи са шансовете на родителите, когато остареят, някой да ги прибере и да ги храни. Ако детето е едно, шансовете им да прекарат старостта си обградени от любов и грижа са малки. Изобщо жената се спасява чрез раждане на деца.
Има и още един важен момент: Бог дава пари за децата. Не е имало още такова семейство, в което, ако мъжът не е пияница и жената не е безпътна, да гладуват. Не е имало и няма да има. Трябва да се живее скромно и Господ няма да остави децата. Затова не се страхувайте, раждайте! Веднъж ми звъни една позната и казва, че е бременна с трето дете. Мъжът й иска тя да направи аборт, майка й също настоява за това, защото – виждате ли – парите не достигали. Аз й казвам: „Ти роди, а детето ще дадеш на нас, ние ще го отгледаме”. Слава Богу, роди момиченце, нарекоха го Маша. Мъжът й беше шофьор. Когато началникът научил, че му се е родило трето дете, веднага го направил свой личен шофьор и му увеличил заплатата. И сега те имат кола, вила. И стана така, че Машенка, която искаха да погубят, сега ги храни и пои.
Източник: Православие ру
