Жената се спасява чрез това да бъде майка
Април 25, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : митр. Атанасий Лимасолски
– Каква е участта на децата, загинали от аборт?
По-скоро ме интересува каква ще бъде участта на майките им (ако изобщо могат да се нарекат такива), извършили аборт. Вижте, тези деца несъмнено са жертви, които несправедливо са пострадали от хората. И от какви хора?! От собствените им майки и от лекарите – гинеколози! Господ прибира такива деца в Небесното Си Царство, заедно с мъчениците.
Но какво ще стане с майките, извършили такава постъпка, какво ще стане с тях, ако не се покаят от цялото си сърце пред Бога и не принесат достоен плод на покаяние – не знам. Това е истинска трагедия!
Знаете ли, че в Кипър ежедневно се извършват стотици аборти? Регистрирано е, че за година се извършват 40 000 аборти!!! А за сравнение, турците, които завзеха северната част на острова, имат най-ниските показатели на аборти за региона.
Един лекар-гинеколог ми каза, че ежедневно, в течение на 16 години извършва по 4-5 аборта. Представяте ли си, колко аборти е направил той за всичките тия години! Все пак мога да разбера някое момиче, което е забременяло и от отчаяние е направило аборт, не съзнавайки напълно, какво прави. Макар че, не трябва да я оправдаваме. Но един лекар, професор, който знае какво е това ембрион, осъзнава какво е това живот, да извършва толкова много аборти всеки ден, за да спечели повече пари! Помислете си само!
Знаете ли, защо става това? Защото, когато „губим“ Бога, губим и хората! А когато човек е „изгубен“, тогава извършва и престъпления, и аборти, и убийства.
-Да допуснем, че някоя майка, вече напълно зряла жена, узнае от лекарите, че детето й ще се роди с някакъв недъг. Какво да прави с такова дете? Нали като се появи на този свят, родителите му ще се мъчат и страдат цял живот. Трябва ли да се раждат такива деца или не?
Аз знам, че никой няма право да отнема живота на другия! Бог е създал човека, и само Той може да реши, струва ли си да живее някой на тази земя, или не!
Както съществува вероятност детето да се роди абсолютно увредено, като растение, така и съществува опасността да стане „растение“ в даден момент заради нещастен случай. Колко много младежи преживяват аварии и изпадат в кома! И какво да правим с тях сега? Да ги лишим ли от живот, защото са в кома? И откъде ще сме сигурни, че няма да останат в това състояние цял живот? Според тази логика, можем да стигнем дотам, че да почнем да прилагаме евтаназия на старите хора, оправдавайки се с това, че те не могат да се обслужват сами и животът им ще се превърне в истинско мъчение, освен това са и тежест за обществото. След това ще се замислим и за болните от рак, та нали болестта им ще им носи само страдание, и практически не се лекува. А след това какво ще последва? Съседите ни турци ще решат – защо трябва да живеят кипърците, само ни заемат територията?…
Или пък случаят с един от предните папи. Той бе добър папа, когото избраха по погрешка, имам впредвид, че католиците по погрешка избраха вместо нечестив, един благочестив човек. В продължение на цял месец решаваха какво да правят с него. И ето че той тайнствено почина. След смъртта му един от кардиналите обяви, че папата е бил толкова добродетелен човек, че нямал място на земята и те го „изпратили“ във Вечността.
Това напомня евгениката – генетическия подбор при нацистите в Третия Райх.
Знаете ли, мисля, че когато една майка убива така детето си, тя убива преди всичко себе си! Каква майка може да бъде тя след това? Нали някои извършват по няколко аборта в живота си. В последствие се явяват безплодие и други генетични увреждания.
- Какво ще кажете за майката, която спасява детето си с цената на собствения си живот?
Тя е истинска майка! А как иначе? Да пожертва детето си, за да живее след това сама? Колко много са майките, които дават органите си на своите болни деца! Бъбреци или други органи, за да живеят децата им.
Ще ви разкажа един случай. В Лимасол има една улица, която се спуска стръмно надолу. Внезапно жената, излязла на разходка с бебето си, забелязала, че количката, която била оставила преди минута, тръгнала надолу. Озовала се на средата на улицата, а зад нея идвал камион с висока скорост. И тази смела майка, виждайки, че няма да успее да изведе количката от пътя, притичала и блъснала количката по-далеч от камиона, а сама попаднала под колелата и загинала. Тя не само е майка, положила душата си за детето си, но освен това и мъченица! Ето какво означава да си вярващ човек – да дадеш живота си за другия!
Мисля, че лошата майка ще предпочете да загине детето й, отколкото тя самата.
- Виновна ли е майката, ако й се случи да пометне?
Ако тя, като майка, е направила всичко възможно, за да запази детето си, например, не е вземала забранени за бременността лекарства, не е употребявала алкохол, и т.н., то не е виновна. Виновна ще е само в случай, че не желае да роди детето си и не обръща внимание на препоръките на лекарите – тогава няма нищо чудно, че е пометнала.
Майка, която носи дете в себе си, трябва да чувства, че носи светиня – божествен дар, даден й от Бога, друг живот – своето дете!
Източник: Православие ру