Свидетелства за св. Порфирий от неговия личен кардиолог
Април 26, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Георгиос Папазахос
Георгиос Папазахос – асистент по кардиология в университета в Атина, личен доктор на стареца Порфирий.
Отговорът на професор Георгиос К. Папазахос, един от обслужващите лекари на Стареца Порфирий, на нашата молба относно свидетелствата му за великия Старец беше топъл и непосредствен. Той завърши телефонния ни разговор с думите: „По отношение на радиопредаванията за Стареца Порфирий, в които искате да участвам, аз ще дойда в Кипър, за да говоря за този свят човек, когато поискате от мен.“
Ето и текста от писмото на Георгиос Папазахос (1992 г., за периода януари – март), който беше публикуван:
„Пиша това писмо, защото се чувствам задължен да говоря за Стареца Порфирий. Преживях толкова много събития в близост до него за четиринадесет години като един от неговите лекари, че това не трябва да остане скрито от моите братя и сестри. Аз искам да разкажа няколко случки, които ще разкрият Стареца като пациент и като доктор. Моля да ми простите за личните моменти от преживяванията ми с него, които съм забравил или променил. Има други, разбира се, трогателни преживявания и случки в неговото присъствие, които ще разкажа.
Те не трябва да бъдат загубени, защото показват дирите от неговия свят живот. Те са доказателство за присъствието на Светия Дух в живота ни и са наследство за цялото ни поколение.
Старецът като пациент
Той наистина беше болен, с множество заболявания. Повечето от неговите телесни органи бяха поразени. Аз лично потвърждавам за миокарден инфаркт (предна диафрагма с наклонена исхемия), хронична бъбречна недостатъчност, дуоденална язва (с често кървене), херпес зостер на лицето, стафилококус дерматит на ръката, хиатална херния (с често свиване), хроничен бронхит и аденом на хипофизата.
Той имаше търпението на Иов. Когато херпес зостера му беше в своята връхна точка, цялата дясна страна на лицето му (на скалпа му, бузата, ухото и брадичката) беше отворена язва. Попитах го как се чувства с тази интензивна болка. Той отговори: „Това е като да поставя бузата си в тиган с горещо масло.“ Той беше напълно спокоен. Не показа, че страда, не роптаеше.
Често, когато самият аз се озовавах в килията му, си говорехме, че страда в областта на хернията. Тази болка винаги е била непоносима. Той не искаше помощ. Мълчаливо страдаше под одеялото. С никого не говореше, а от устата му непрекъснато се чуваше шепнене: „Господи Иисусе Христе, смили се над мен.“, с чувство за мир.
Веднъж едни хора силно се притесниха, когато целунаха ръката му, защото тя беше покрита с марля. Те го намираха за неприятно. Това беше по времето, когато ние го превързахме, защото имаше стафилококов дерматит и беше напълно разранен.
Една нощ по време на разговора ни, след обичайния кардиологичен преглед и електрокардиограма, бях шокиран. Никога не бих могъл да си представя, че човек може да се изправи срещу болестта си по такъв начин. Той каза: „Ще Ви призная нещо, но трябва да остане в тайна. Имам рак на хипофизната жлеза. Чувствам езика си удебелен и вече не мога да го движа лесно в устата си.“ По-късно направи правилен медицински анализ на функцията на жлезите с вътрешна секреция и накрая направи следното заключение: „Трябва да знаете, че когато бях монах, може би на шестнадесет години, на Атон, се чувствах толкова въодушевен, особено след като приех Свето причастие, така че когато отидох в гората, и извиках: “Слава на Тебе Господи! Ти целият дойде в мен, в мен, този смирен грешник. Ти Си моят Христос, който се разпна и понесе страдание заради мен и Ти понасяш моите грехове. Какво мога да направя за Теб? Какви страдания мога да понеса заради Теб? Господи, изпрати ми рак! Христе Мой, прати ми рак за да мога да страдам с Теб. Бих искал Христе мой да ми пратиш рак, така че да мога да страдам с Теб.“ Той казва, че постоянно се е молел за това и го е споделил със своите старци. „Те ме посъветваха да не го повтарям отново, защото това смущавало Бог. Той знае какво да прави. Не мога да кажа, че съм се молил за това отново. Но, сега, мили мой Георгиос, Той ми изпрати рак. Разбирате ли какво благословение е това? Въпреки, че вече е късно, имам възможност да страдам поне малко заедно с Него.“
Бях втрещен. Това беше за пръв път в медицинската ми кариера, когато чувах такава молба: „Слава Богу, имам рак!“. Бях забравил, че пред мен не стоеше обикновен човек, а Старецът Порфирий.
Въпреки това, той никога не отказваше медицинска помощ на много лекари, които също са негови духовни чеда. Един ден аз го попитах: „Защо много духовни хора, особено монаси, отказват медицинска помощ, мислейки, че Богородица ще им помогне бързо?” Той отговори: „Това е егоизъм. Това е работа на лукавия, да си мислиш, че Бог ще направи изключение за теб и ще се намеси за теб по чудотворен начин. Бог върши чудеса, но ти не трябва да чакаш да стане чудо специално за теб. Това е егоизъм. От друга страна, Сам Бог действа чрез лекарите. „Господ ни е дал лекарите и медицината“, казва Свещеното Писание.
Той сам приемаше обичайната медицина, основите на която познаваше много добре. От своя опит от продължителното си пребиваване в поликлиниката в Атина и с Божията благодат, той гледаше в дълбочина на проблема с болестта си и често ни притискаше с точни научни въпроси.
Старецът като лекар
Неговата специалност беше „теледиагноза“. Той виждаше промените в себе си и в другите с поразителна прецизност; често дори и в неговите лекари.
Самият той ми обясни, че диагностицирал хипогонадизъм в млад мъж, просто само като погледнел в него. Сам даде диагноза на една монахиня, която живееше в друг град – фрактура на гръбначния стълб. Вероятно има хиляди, които са били диагностицирани от него и по-късно всичко това е било потвърдено.
Тук ще спомена и диагностицирането на себе си. Той проверяваше промените в своя електрокардиограф без кардиографска машина. Една нощ ми се обади доста загрижен: „Ела тук по-късно, за да погледнеш промените в кардиографа. Страдах много пъти днес и болката беше стенокардна.“ Всъщност аз установих, че е имало исхемични промени и го попитах имал ли е някакъв стрес днес. Той започна да плаче и с чести прекъсвания започна да ми описва нещо много подробно. Виждаше сцени от улични боеве в Румъния. Това беше денят, когато хората се надигнаха срещу Чаушеску. Със своята прозорливост той видя стрелба и смърт по площадите, преди тези събития да влязат в новините. Той продължи да плаче и аз го помолих да се моли на Бог да му отнеме тази дарба на прозорливост. Сърцето му е в опасност, защото се стресира. Това за него може да се окаже фатално.
Бях потресен от неговата чувствителност – на един болен човек, но светец, загрижен за съдбата на другите. Избягвах разглеждането на неговото ЕКГ и си мислих: „Какво значение има това дали нитритите са ангинозни лекарства, които аз съм на път да Ви дам, отче? Вие не сте от този свят. Сърцето Ви бие в Оропос и живее в Румъния. На ЕКГ сърцето Ви показва исхемично състояние в интервал СТ, но в действителност можем да го намерим „възкръснало“ на небесата.“ Оставах там до късно в потрес, защото бях видял малко от светлината на един светец.
Аз отивах в килията му като диагностичен лекар, но е имало и множество случаи, когато той сам ми е поставял диагноза. Ще спомена два от тях.
Бях опериран от проф. Василиос Голематис (с две хернии по едно и също време) и докато се възстановявах, ние отидохме с жена ми до Оропос. Не знаех дали е научил от моите приятели за операцията ми, и щом като влязох в килията му, той дълго време гледа корема ми с напрежение, след което каза: „Виждам, че тази операция от дясно е добра, но тази в ляво е майсторска. Защо Ви е оперирал по-добре от тази страна?“. Жена ми кимна към мен: „Какво казва стареца?“. Не бях му казвал за това и на никой друг, че хирургът е приложил метода Souldaice от лявата страна, защото това беше една голяма херния. Старецът „видя“ това.
През декември 1990 г. аз бях на легло с голям коремен кръвоизлив. В един момент бях силно загрижен за това, дали не трябва да бъда опериран. Телефонът звънна. Ще предам точните думите на Стареца: „Аз Ви посещавах често тези дни. С дара, който Бог ми е дал, аз Ви излекувах. Никога не съм влизал в дома Ви толкова много пъти, както през тези дни… Нещо ми подсказва, че не трябва да има операция сега, но Вие трябва да промените своя начин на живот, да се отпуснете малко. Оставете операционната маса засега, ще мислим за това по-късно. Какво направих аз сега? Аз ли съм доктор на доктора? (смее се) Трябва да се отпуснете повече, защото хората Ви обичат. Откраднал сте моята слава (смее се).“ Можете да си представите как се чувствах при такова защитено присъствие.
Той обичаше твърде много всички хора, които се доближаваха до него, естествено обичаше и своите доктори. На практика той упражняваше своя лечебен дар върху нас. Всички тези, които искрено се приближаваха до него също имаха подобни преживявания. Аз често вземах приятели и роднини със себе си. Те се изненадваха, когато той започваше да им говори за техните проблеми, без да съм го информирал по-рано за това. Една капризна дама при напускане на Стареца искаше да положа клетва, като кажа, че не съм казвал нищо за нея, преди да отида в Оропос.
Дарът го беше превърнал в по-чувствителен към човешката болка. Веднъж, по залез слънце, сестрите спряха кардиологичния тест, тъй като много хора се бяха събрали навън и чакаха реда си да вземат благословение от него, преди свечеряване. Той излезе извън стаята си, а посетителите просто целуваха ръката му. Беше уморен и не говореше с никого. Последната дама плачеше. Когато се качих отново, намерих Стареца да плаче. „Това се случва с мен през цялото време“, каза той. „Аз видях, че тази майка е пребита от своя син наркоман, така че тя ще му даде пари. Лошото със сигурност е, че той я е обидил и, че този проблем остава без никаква помощ… Какво може да направи бедният Порфирий… Господи Иисусе Христе…“. Той често шепнеше, името „Иисус“, отново и отново.
Той беше толкова мил и обикновен човек, че не бихте скрили какъвто и да е глупав въпрос от него. Един ден аз го предизвиках с един въпрос директно: “Откъде знаеш, отче, че твоят дар на прозорливост е от Бога, а не от дявола?”. Той се засмя добродушно и каза: “Аз го изпитвам. Това е от Бога, защото Той не прави грешки. Аз ще ти дам един пример. Църковният надзирател на поликлиниката страдаше от болка в горния кътник и се беше подула бузата й. Казах й, че левият й кътник е зле. Тя настоя, че е десният кътник, но когато се върна от зъболекар, ми каза развълнувано, че съм бил прав. На рентгеновата снимка, проблемът се появил в ляво, но е почувствала болката от дясната страна, тъй като нервът е един и същ. Ако беше от лукавия, тази предвидливост щеше да се базира на чувствата на един болен човек и би било погрешно. Божията енергия не прави грешки.”
Старецът като лекар, не само “виждаше” моите физически заболявания, той се интересуваше също и от моите многобройни духовни несъвършенства. Той се опитваше да ми помогне да намеря смирение. Един следобед ми се обади по телефона в кабинета, веднага след като няколко пациенти са изразили изключителна любов към мен за грижите, които съм им дал. Аз си спомням думите му: “Георгиос, аз съм Стареца. И двамата ще отидем в ада заедно. Ще чуете: “Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата.” Вие се радвате на хубавите неща в живота. А това, което си приготвил, чие ще бъде?” Аз го прекъснах: “На какво да се насладим в този живот, отче? На разбитата кола, празната банкова сметка или на несъществуващия сън?” Той отговори: “Какво е това, което ми казвате? Не казват ли хората, какъв добър доктор сте? Вие ни обичате. Можете да се грижите за нас. Вие не ни одирате живи. И Вие приветствате тази похвала, това ще Ви погълне. Е, вече сте загубил наградата си. Същото нещо се случи и с мен. Те ми казват, че имам „дарба“, че като ги докосна извършвам чудеса, че съм свят. И всичко това поглъщам, слаб глупак съм аз. Е, затова Ви казвам, че и двамата ще отидем в ада.“
„Ако искаме да вървим ръка за ръка“, отговорих аз, „Хайде да отидем заедно в ада!“ И той затвори телефона казвайки: „Аз Ви говоря сериозно, а Вие винаги се шегувате. Добро покаяние и за двама ни.“
Един ден аз бях унил, мислейки за това как по-голямата част от живота ми е отишла напразно, в ежедневни безполезни дреболии. Старецът ми се обади по телефона и ми повдигна духа с две, три негови думи, „Докторе, чували ли сте някога израза: те няма да вкусят смърт? Можем, ако искаме, да избегнем смъртта. Всичко, което трябва да направите, е да обичате Христос. С „цялото си сърце“, г-н Кардиолог.“ (смее се)
Старецът не беше само лекар, той беше също и ветеринар. Той обичаше животните. Опитомяваше папагали и ги учеше на Иисусовата молитва. Бях изненадан, когато чух папагала да повтаря Иисусовата молитва в стаята му. „Той е по-духовен от мен.“, казваше Старецът. „Аз се уморявам и заспивам, а той остава буден и се моли.“ Наскоро дори се опита да опитоми орел.
Един уикенд в Северна Евия, където той почива, се случи следното нещо, което лично той ми разказа. „Една овчарка ме попита дали мога да прочета молитва за стадото й, защото козите се разболели. Аз се съгласих и те докараха цялото стадо в близост до църквата, където живеех. Стоях пред стадото. Вдигнах ръцете си високо и казвах различни молитви и стихове от Псалтира, които се отнасят за животни. Нито една от козите не помръдна. После свалих ръцете си и козелът тръгна към мен сам. Той дойде близо до мен, целуна ръката ми и се отдалечи тихо. Не беше ли така?“ Попита той монахинята, която стоеше наблизо. „Да, отче, това е точно както се беше случило. Аз бях там.“
Всеки път, когато отивах при стареца Порфирий, ме обземаше страх, мислех, че това ще е последният път, когато ще го преглеждам. Затова аз дълго проверявах ударите на сърцето му и каротидните артерии. Правих това с ясното съзнание, че преглеждам тялото на един бъдещ светец на нашата православна църква. Когато махнах ръката си далеч от сърцето му, той продължи да казва: „Господ Иисус Христос да се смили над Вашия свят.“ Колко много дължи нашият свят и нашето поколение на молитвите на стареца Порфирий! Колко много му дължа лично аз!
При напускане се покланях, за да получа благословение, а понякога той ми даваше един шамар по лицето (това е най-висшият израз на неговото щастие), или друг път хващаше главата ми с двете си ръце, казвайки Иисусовата молитва.
Сега мога да си обясня защо Бог ми внуши желанието да уча медицина в по-зряла възраст и да стана кардиолог. Искал е да опозная, да разгледам отблизо простоватия, мил и харизматичен свят старец, Порфирий Байрактарис.
Един ден той ми каза: „Когато си отида, аз ще бъда близо до теб. След смъртта разстоянията са премахнати.“
Надявам се, че сега той влиза в нашите домове и сърца по-лесно.
преведено: от английски език
