Отец Порфирий можеше да вижда в настоящето, в миналото, в бъдещето, на земята, на небето – навсякъде
Ноември 1, 2017 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Протопрезвитер Христодулос Хаджитанасис
Когато старецът Порфирий разказваше нещо, често започваше с думите: ”Когато ме изгониха от Света Гора…”. Той не казваше, че е напуснал Атон поради туберколозата, от която заболял, но че са го изгонили. И така, старецът Порфирий веднъж разказа следното: „Когато ме изгониха от Света Гора, случи се да отида в Солун (това било около 1937 г.). Покрай мен премина каруца и в този момент каруцарят започна да хули Богородица”. Старецът се разстроил много, защото обичал Богородица повече от собствената си майка. Веднъж той ми беше казал: „Аз молех Богородица и тя вършеше чудеса”. Наистина, когато той се обръщаше към Богородица, тя го чуваше. И така, като чул думите на каруцаря, старецът се разстроил много и казал: „Богородице, направи така, че тези уста, които Те ругаят, да започнат да Ти се молят”. Не успял дори да довърши тези думи, когато каруцата попаднала в яма и каруцарят, се преметнал презглава, паднал ничком и започнал да вика: „Богородице, Богородице, Богородице!” Впоследствие старецът Порфирий ми казваше: „Тогава аз се разстроих, но се научих. На какво? На това, че когато някой псува или върши друго лошо нещо, единственото, което трябва да кажем е „Господи, помилуй! Това „Господи, помилуй!” включва в себе си всичко и добрият Бог знае, какво трябва да направи”.
Ще ви разкажа и един случай от моя личен живот. Една вечер бях дежурен в Коринтската болница. В момента нямаше работа и аз отидох в стаята си, за да подремна. Посред нощ ме събуди медицинският брат и ми каза, че в приемното отделение са постъпили нови пациенти. Слязох в отделението и видях съпружеска двойка. Жената цялата пребита, натъртена, с разкъсани дрехи, с насинено око – очевидно е бита. Поканих я да влезе в кабината за преглед, а на мъжа казах да отиде на регистратурата и да съобщи личните си данни. Едва затворих вратата и попитах жената за името и фамилията й (стандартна процедура, при която данните на пациента се записват в картона), мъжът, който подслушваше зад вратата, нахълта и ми каза: „Докторе, защо не си гледаш работата, а разпитваш за такива неща?” и замахна да ме удари с юмрук. И най-вероятно щеше да ме удари, ако не беше опитният и широкоплещест медицински брат, който успя да хване ръцете му. „Ела тук” – каза мъжът на жената, сграбчи я и те излязоха. С това историята завърши. След няколко дни, отидох при стареца Порфирий и му казах: „Старче, чуй какво ми се случи в болницата”. Разказах му всичко, както си беше. „Ти си виновен” – ми каза той. „Аз ли, старче? – попитах в недоумение. „Да. И ще ти кажа защо. Когато ти видя този мъж и разбра какво се е случило, изпита лоши чувства към него и затова той се разяри”. Разбирате ли сега, доколко вътрешното ни състояние влияе на останалите.
Ръката на стареца Профирий беше движена от Бога. Често той веднага разпознаваше болестта на човека. Ако отидеш при него и те боли ръката – той се докосваше до ръката ти, ако те боли крака – до крака, ако те боли корема – до корема. Веднъж го попитах: „Старче, значи ли това, че ръката Ви е движена от Бога?” „Да” – отговори ми той. Ръката му сама намираше болестта и много често на място я изцеляваше.
Всички знаем историята с французойката, която говорила със стареца Порфирий на френски, а той с нея на гръцки, макар нито един от тях да не знаел другия език. Именно това е гласолалията, ако протестантите искат да научат какво представлява тя. Така старецът Порфирий ми обясни феноменът гласолалия на Светия Дух на Петдесетница. Апостолите говорели на своя език, а присъстващите ги разбирали на своя. Същото се случваше и при старецът Порфирий. Това е гласолалията, а не онзи вой, който издават протестантите.
Старецът Порфирий имаше още един дар. Той можеше да вижда в настоящето, в миналото, в бъдещето, на земята, на небето – навсякъде. Веднъж отишъл в някакво село, за да изповяда свое духовно чедо. Когато изповядвал него и семейството му, този човек му казал: „Отче, имам една суха нива. Дали можеш да дойдеш и да ми кажеш има ли там вода и може ли тази нива да стане поливна?” Отец Порфирий отишъл и му казал: „Има вода”. Разбира се, той знаел и точното място на водата, и какво е количеството й, на каква дълбочина е, и с какво качество е – всичко. Вестта за това се разнесла из селото. За това научил и шофьорът на автобуса. На връщане се случило така, че старецът седнал на първото място в автобуса. На всяка спирка шофьорът го питал: „Отче, а тук има ли вода?” – присмивал му се. Отец Порфирий мълчал. На едно място автобусът имал престой, за да могат пътниците да починат и да хапнат. Тогава старецът се приближил до шофьора и му казал: „Обърни внимание на болката, която чувстваш – тя не е добра”. Явно шофьорът страдал от нещо, за което на никого не бил разказвал. Виждате ли как старецът използваше своя дар – не унижаваше човека, а се опитваше да му помогне.
Веднъж с мен се случи следното. Директорът ми много ме унизи и ме наруга пред всички колеги. Аз много се разстроих, защото поводът беше незначителен. Всъщност, нямаше никакъв повод. Отидох при стареца и му разказах: „Отче, директорът ми постъпи така и така с мен…” А той се обърна и ми каза: „Нима ти не просеше в молитвите си смирение? Господ ти го изпрати, а ти не издържа”. Тогава бях чел, че смирението е най-голямата добродетел и молех Бога за нея. Трябва да се молим така: „Господи, помилуй!, а Господ знае какво ни е нужно и ни го дава. Нито повече, нито по-малко.
Накрая искам да спомена за чудесата, които се случваха след смъртта на стареца. Ето едно от тях. Един университетски преподавател почувствал болки в сърцето. Отишъл на лекар, прегледали го и му съобщили, че е в много тежко състояние и вече нищо не може да се направи. Казали му, че е обречен. Той имал брат в Америка, който го убедил да отиде там, за да го видят тамошните лекари”. Отишъл той в Америка и американските лекари му казали същото, което и в Гърция. Само един кардиохирург казал: „Слушай, можем да ти направим една много опасна операция, която може да ти спаси живота, но ако се окаже неуспешна, няма да излезеш жив от операционната. Искаш ли да я направим?”. Той отговорил, че няма какво да губи и се съгласил.
В навечерието на операцията, тъй като познавал стареца Порфирий и стареца Яков Цаликис, той започнал да им се моли, но с известно негодувание и гняв: „Отче Порфирие и отче Якове, защо ни оставихте?” Молейки се така, той заспал и насън ли, наяве ли – не знам как точно се е случило – видял отец Порфирий и отец Яков заедно. Те му казали: „Какво се е случило?” „Ето, сега имам нужда от вашата помощ”. „Не се притеснявай, всичко ще мине добре”. На следващия ден го оперирали и лекарят му казал: „Ти ще умреш от каквото и да било друго, но не и от сърце”.
Ще ви прочета откъс от книга Премъдрост Соломонова, който описва какви дарове придобива човек, който е получил Светия Дух. Не съм го намерил сам. Посочи ми го старецът Порфирий и тогава аз прочетох: Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите, началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената, годишните кръгове и положението на звездите, природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените. Познах всичко, и скрито, и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко (Прем. 7:17-21). „Господ ми даде премъдрост, а премъдростта е Светият Дух” – казваше отец Порфирий.
превод от руски език
