Как можем да обичаме, когато някой ни навреди?
Май 10, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Отечески съвети
Автор : Свети Порфирий
Първо, никога не трябва да очакваме другите да ни говорят учтиво. Това очакване е наша егоистична черта. Трябва да позволим на другите да ни говорят така, както те искат.
Не трябва да се превръщаме в просяци на любов. Нашата цел трябва да бъде да обичаме и да се молим за тях от цялата си душа.
Но какво да правим когато някой ни нарани с клевети или обиди? Това е трудно да се научи.
Ако някой ни наранява по какъвто и да е начин, независимо дали е с клевета или с обиди, ние трябва да мислим за него като за наш брат, който е уловен от врага… Трябва да имаме състрадание към него и да молим Бог да се смили, както над нас, така и над него… Когато осъждаме другите, не обичаме Христа. Нашият егоизъм е виновен за това.
Нека предположим, че си сам в пустинята. Изведнъж чуваш глас, който вика в далечината. Тръгваш след звука и се сблъскваш с ужасяваща гледка: тигър е сграбчил човек и озверено го държи със своите нокти. Човекът се е отчаял и вече е спрял да вика. След няколко минути той ще бъде разкъсан на парчета. Какво можеш да направиш, за да му помогнеш? Какво? Това е невъзможна ситуация. Може ли да извикаш за помощ? Кой ще те чуе? Никой няма в близост. В този случай можеш да вземеш камък и да го хвърлиш към мъжа за да го довършиш? Разбира се, не можеш да му говориш. Но това е точно това, което може да се случи, ако ние не си даваме сметка, че другият човек, който се държи зле към нас е обзет от тигъра, дявола. Ние не успяваме да осъзнаем, че когато реагираме на такъв човек без любов, това е като да хвърляме камъни по неговите рани и съответно ние извършваме голяма вреда и „тигъра“ скача и върху нас и ние по същия начин като него се оказваме в ноктите на звяра. Каква любов имаме тогава към нашия ближен, и още повече към Бога?… Трябва да се отнасяме към нашите братя със съчувствие и да сме любезни към тях, повтаряйки в сърцата си молитвата, „Господи Иисусе Христе помилуй ме“, и така Божията благодат може да укрепи нашата душа, така че ние да не осъждаме никого.
Нашата задача, когато сме наранени и когато виждаме порока в другия човек е да залеем него или нея с Божията благодат и да имаме най-голямото състрадание, така че той или тя да бъдат изцерени.
„Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.“ (Мат. 7:12)
източник:agapienxristou