За истинското християнство

Май 18, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : схимонах Юлиан Атонски (Троянски)

 

Помолихте ме да Ви напиша няколко реда, но тъй като не познавам нито вас, нито вътрешното състояние на душата Ви, аз отлагах писмото до този момент. Междувременно не Ви забравях в немощните си молитви и благодарях на Бога, благодаря Му и сега, че Той по своето милосърдие е започнал да просвещава духовните Ви очи, така че те са започнали да виждат Вашата греховност, нищожността на света и достойнството на вечните блага.

 

Бог Ви е дал искренно разположение и желание да се избавите от греховете и да Му благоугаждате. И ако Вие виждате в сърцето си това разположение, приемете като дълг да благодарите за това на Бога, защото и най-малкото начало на Божията благодат е по-важно от всичко, което света може да даде.

 

Първата крачка по пътя на благочестието е покаянието или обръщането от вечната гибел към вечното спасение. По-често размисляйте за това пред Бога. Което малко се цени, лесно се губи. И какво ли не биха дали света и сатаната, за да променят отново Вашите мисли? Бог да опази от това Вас и мен, и всички Свои!

 

Затова аз не съм преставал и не преставам да се моля Богу за вас, защото знам, че врагът няма да пропусне да използва всички средства, за да Ви отклони от истината или да Ви омотае в своите мрежи и пак да Ви върне в състояние на нерадение и сънливост. Ах! Колко много хора познавах, които поставиха добро начало, а след известно време се предадоха на света и светския начин на мислене и загубиха мъжеството си.

 

Други, макар че не се върнаха напълно назад, спряха на първоначалните действия на благодатта, без да възходят към пълно възраждане и тясно съединяване с Бога. Който пък върви напред, усеща действието на извънмерно великата Божия благодат. И ако му е показан истинския път, той има много спънки и трябва да мине през много кръстопътища по пътя към благочестието. Казвам това не за да обезсърча някого, а за да го подбудя към непрестанна молитва, бдителност и по-голяма ревност.

 

Ще ме попитате: а кой път смятате за верен? Отговарям: онзи, който ни посочва Иисус Христос в Евангелието, т.е. ако някой иска да върви след Мен: 1) нека да се отрече от себе си 2) да вземе кръста си и 3) да Ме последва (Мат. 16:24). Ето – само три думи: отречи се, вземи, следвай! Ако към всяка от тях присъединим и постоянната молитва, вероятно можем да кажем, че в тези три думи се съдържа цялото истинско християнство. Нека самият Иисус Христос, който ги е изрекъл,  ви ги изясни и прибави в свое време необходимото за Вас.

 

Впрочем, за да ви дам някакво ръководно напътствие, представете си, че днес, както и всеки друг ден, Спасителят Ви говори: „Отречи се от себе си, в каквото и положение да се намираш!” Намираш ли себе си привързан към нещо или надяващ се на някакво творение, а не на Бога; намираш ли себе си самодоволен, себелюбив в естествените или дори в духовните и Божествени неща – отречи се от себе си. Не живей по своите разбирания, по своята воля и страсти, а постъпвай обратно на тях в думите и  делата си… впрочем без да навреждаш на здравето си.

 

Непрестанно се моли да ти бъде дадена премъдрост и сила от Господа и вземи кръста си. Не го избирай сам, а само го вземи. Светът те презира или ненавижда, присмива ти се, злослови те, обижда те и те преследва; дяволът те измъчва чрез изкушения, съмнения, зли внушения и мисли; Бог, по Своя промисъл, допуска да те споходят болести, огорчения, безчислени неприятности, духовен мрак и други изпитания, но ти, когато видиш здравето си разстроено, плътта си наранена, когато видиш слабостта и непостоянството си, вземи върху себе си този кръст, т.е. бъди готов да имаш много неприятни дни в този свят. Вземи и носи мъжествено кръста си.

 

Едновременно с това непрестанно се моли за мъжество, сила и търпение и следвай Христос. Предай Му се с пълно доверие. Отдай Му цялата си воля. Бъди като дете, което не може и не умее да ходи само. Затвори очите на своя разум и се дръж за Него чрез вярата. Наблюдавай движенията на Духа вътре в теб. Каквото ти посочи, за каквото ти напомни и където те поведе – върви след Него просто и без опасения.

 

Самият Той е минал по този път на кръста и отричането от Себе Си. Той ще те поведе напред. Той най-добре знае полезното за теб, само ходи непрестанно пред очите Му и както преди това Той вървя пред теб и върви и сега – вътрешно и външно – така и ти върви след Него.

 

Моли се непрестанно за вяра, простота и вярност. Молитвата, приятелю мой, е необходима при всички дела на благочестието. Това е така отчасти защото сами по себе си ние сме бедни и немощни създания, които имаме само това, което ежеминутно измолваме от Милосърдния, а отчасти и затова, защото храната, особено твърдата, бързо ни омръзва и ни става неприятна, освен ако не получим небесния хляб. Учението на Иисус Христос за кръста и себеотрицанието е груба храна за нашата повредена природа, така че с какъвто и апетит да я приемем отначало, с течение на времето, ако не я подслаждаме с непрестанна молитва, тя ще стане за нас твърда и горчива.

 

Но тук под молитва имам пред вид не само прошението и желанието на душата да получи от Бога едно или друго благо, а всяко занимание на духовно занимание и изобщо това, което в Свещеното Писание се нарича ходене пред Бога в Неговото присъствие.

 

От цялото си сърце желая да приемете молитвата като единствено и постоянно упражнение в тукашния подготвителен живот! Но за да разберете по-добре моята мисъл, аз ще я поясня накратко. Какво разбирам под молитва, която така обичал Иисус Христос, нашият Предтеча и всички истински Христови последователи?

 

Молитва наричам дружеското общение с Бога, когато ние го почитаме и признаваме за Вездесъщ и особено за пребиваващ в нас. Често с благоговение размисляме за Него като такъв и винаги, когато е възможно, Му се молим в смирение на духа, прославяме Го, предаваме Му се като Негови и беседваме с Него като със сърдечен приятел за това, на което ни учат вярата и любовта.

 

За да можете по-добре да напредвате в тази молитва, според мен, не е достатъчно да се съсредоточавате в себе си само тогава, когато забележите, че при външните си занимания и дела сте се отдалечили от Бога. Бих Ви посъветвал да си определите за това известно време – половин или четвърт час всеки ден, в което бихте могли, оставяйки заниманията си в уединение да застанете пред Бога.

 

Трябва да правите това не само, за да Му изложите своите нужди, но най-вече за да съберете разсеяното си сърце и мисли, да съзерцавате Бога, Неговото вездесъщие и съвършенства, да откривате пред Него душата си и в цялата възможна за Вас тишина да очаквате онова действие или впечатление, което ще Му бъде угодно да произведе вътре във Вас.

 

Всичко това трябва да се прави с простота и смирение, кротко, повече със сърцето, отколкото с главата, за да бъде то дело на Божия, а не на Вашия собствен дух. Отначало това ще ни се стори скучно и тежко, но с течение на времето ще стане леко и накрая ще се окаже дори стихия и живот на душата. След това тези движения на душата ще й бъдат утешение във всички трудове, страдания и светски скърби, още по време на живота в тялото ще я възкачат на небето, ще й дадат мир, превъзхождащ всяко понятие и радост, която никой няма да й отнеме.

 

 

източник: http://www.isihazm.ru