Изгубените радости на децата, които са изоставени на произвола на технологиите
Юни 8, 2017 in Начална страница, Семейство
Автор : прот. Йоан Булига
Христос ни призовава да излезем решително, както е излязъл Закхей, от това неизменно състояние, което води човечеството към тотално падение, към Йерихон, Содом и Гомор. Знае се, че там, в Содом и Гомор, са се вършели противоестествени грехове – грехове, които днес се опитват да узаконят. Ние много добре знаем, че на манифестациите в Букурещ посланиците на западните страни дефилират начело на тези, които извършват противоестествени грехове и че те с измама се стараят да въведат сексуално възпитание в училище. Но мнозина все още не знаят, че това в действителност е измама. Казват им, че ще учат децата да се предпазват от грях, а всъщност това е не нещо друго, а пропаганда на греха. Тази пропаганда по всякакви начини се сили да проникне в нашите домове, в душата на детето. Искат да я въведат също и в училище.
Нека се грижим за децата, защото днес те имат телефони. И ако поне тези телефони нямаха интернет… Това е още едно изкушение, свързано с тази технология. Отначало казваха, че телефон ще има този, който желае: искаш да имаш – моля, не искаш – добре, но днес той стана задължителен. Ако нямаш телефон, не можеш да имаш и работа. Същото е и с интернет. Кой ни задължаваше отначало да го имаме? Но след това вече стана друго.
Същото е и с картите – който иска, нека да си вземе – никой не те задължава. Но само ако имаш карта, можеш да ползваш намаления и различни отстъпки, вече не плащаш за втора стока, имаш много привилегии, ако си „клиент”. Но всичко това е прелъщение. И хората, които предпочитат удобството или броят всяка стотинка, или искат да пестят време, като не стоят на опашки, а плащат он-лайн, се поддават на тази измама. Ние живеем във века на лъжата, когато управляващите този свят, се обогатяват от войните: военната промишленост е станала за тях източник на печалба. Те се обогатяват и в следствие на болестите – болестите също са станали източник на печалба. Да не говорим за порнографията, носеща огромни доходи на САЩ или на някой друг на друго място, и всичко това те разпространяват по цял свят.
Но тези хора ни говорят друго: те казват, че ни желаят доброто, че ни помагат и ни дават на заем, за да можем и ние да станем демократични и цивилизовани. Но знаете ли как на практика стоят нещата с тези кредити? Ще ви дам един пример.
Ако някой иска да продаде крава, а вие искате да я купите и той я дава за 1000 евро, вие му казвате:
- Но аз нямам толкова пари!
(По-нагледен ще бъде примерът с крава, която вече е заклана и месото скоро ще се развали. )
Той казва:
– Нямаш пари, за да я купиш? Добре, аз ще ти дам на заем 1 000 евро.
Продава ти стоката си, а след това казва:
– Ще ми върнеш 1300!
И по такъв начин той продава стоката си и си възвръща парите, но с лихва. Ето какви са онези, „които ни желаят добро”: парите се връщат при тях, а нашата промишленост е мъртва, защото купуваме всичко от тях.Отива човек в супермаркета, а там почти цялата стока е вносна и парите се връщат при тях.
Това не може да ни доведе до нищо друго, освен до колапс: взимаш на заем, връщаш, купуваш стоката им и им даваш допълнително и лихва. Какво може да ни спаси? Само нашето бедно селско стопанство.
И още нещо. Не стига, че купуваш кравата му и му връщаш парите с лихва, но той иска и още нещо – да въвежда ред в твоя дом. И започва постоянен контрол: той влиза в дома ти, за да види какво имаш в хладилника, как управляваш семейството си, как възпитаваш децата си? Това е „цивилизацията”, към която се движим.
Аз казах, че отново ще ни спаси селското стопанство, въпреки че то беше разрушено, че всички иригационни системи бяха унищожени. Все пак Бог ще ни праща по малко дъжд, докато го заслужаваме. Ние, разбира се не го заслужаваме, но вярвам, че Той ще се съжали над малките на нашите животни – ще се съжали и селското стопанство ще измъкне нашата икономика.
Ние бихме могли да бъдем процъфтяваща страна и бихме спечелили много, ако бяхме независими, ако бяхме стопани на своята страна и на своята вяра. Когато излизаме със Светите Дарове, ние казваме: „За защитниците на страната и вярата”. Когато си стопанин в страната си, ти можеш да установяваш закони в училище и никой няма да посмее да ти натрапва сексуално възпитание и „закрила” на детето, за да ти вземат децата от твоя дом или да вършат кой знае още какво.
Христос ни призовава да се издигнем по-високо, отколкото сме, а днес светът е изпълнен с разврат. Всеки ден чуваш, че се е разпаднало това или онова семейство. Жената изоставя мъжа си, защото е намерила друг, по-богат, друг, който й предлага нещо; но се случва и обратното, не бива да се хвърля цялата вина върху жените – нали те грешат не сами, а с мъжете. И човек, вместо да се поклони на Бога, се покланя на идола на парите, на благосъстоянието, на блуда и тогава вече не можем да се променим: помислите ни стават нечисти.
Христос казва:
– Остави всичко и Ме следвай.
Но какво се случва? На човек му става някак си тъжно. Така се натъжил и богатият юноша, когато Христос му казал:
– Раздай всичко на бедните, ела и Ме последвай (виж Мат. 19:21).
И той се опечалил. Така и съвременният човек не може да остави този свят и да Го последва, защото е свикнал с телевизора, с греха, с пиянството… Оттук той черпи своя допамин, хормона на щастието, от тази лъжа, която макар и мъничко, но все пак му носи някаква наслада.
И Бог казва:
– В тази нощ ще ти взема душата (виж Лук. 12:20).
Какво означава „тази нощ”? Това означава, че в това зло, в което живееш, в блуда, в който живееш, ти ще погубиш душата си. Човек не мисли за това, но всеки ден може да се окаже последен за него. Помагал ли си на бедните, давал ли си милостиня, вършил ли си добри дела? Изкупил ли си греховете си? А твоите блудни помисли – с тях какво ще правим?
В житието на св. Йоан Милостиви, патриарх Александрийски, се казва, че той заповядал да изкопаят гроба му до половина и да го оставят така. И се разпоредил на всеки празник, когато по протокол при него имало знатни гости, да идва слугата и да му казва:
– Владико, заповядай да завършат гроба ти, защото всеки ден може да се окаже последен.
Смъртта идва като крадец. Когато всички се веселят, нека все пак се замислим, че тези минути могат да бъдат последни за нас.
Такава мъдрост са имали светците и нека напомнянето за смъртта да не ни натъжава, защото тя е среща с Христос, с истинския Живот. Само нека се готвим за нея. Да бъдем бдителни всеки миг. Евангелието казва, че ще дадем отговор за всяка дума, за всичко което вършим, за всичките си дела (виж Мат. 12:36). Ние сме призвани към по-чист живот, затова нека водим бъдещото поколение, децата, които вие възпитавате и на които ние се стремим да помогнем, по пътя към Христос, по най-добрия път.
В житието на свети Нягое Басараб, воеводата на Румънското княжество, се разказва, че той изпращал своите деца да живеят в бедни семейства. Един от синовете си той изпратил да живее в многодетно семейство, за да научи какво означава да живееш в труд, защото в действителност трудът носи радост.
Има една такава притча. Живял някога заможен човек, който можел да купи на децата си всичко, каквото те пожелаят (колко грешим и ние днес, когато даваме на децата си всичко наготово: телефони, кола, дом; и те вече не се учат да ценят това и вече не познават – ние не ги учим – радостта от труда). Та този богаташ изпратил сина си в едно пустинно място, където имал земя, за да направи около нея ограда. И той започнал да копае – копал, копал, забивал колове и малко по малко издигал оградата. И изведнъж в някакъв момент го обхванала голяма радост от този труд. Трябва да научим децата да се радват на своя труд и на добрите дела, а не на покупките и потреблението.
Това е радостта към която трябва да водим децата си – нека се учат да се радват на това, което правят, на доброто дело, което вършат; нека се радват да подреждат дома, да поставят вещите на мястото им, нека се радват на това, как от семенцето израства растение, да се радват на плода на дървото, за което са се грижили.
Радост от труда и простота. Виждате ли колко сме се отдалечили от тези неща?
Преди в семейството беше обичайно майката да се занимава с домакинството, а мъжът да ходи на работа. А какво стана сега? И мъжете и жените трябва да работят, иначе няма да можем да покрием разходите си. Това е много тъжно; по-рано не беше така. По-рано жената, бидейки у дома, можеше да се грижи и за децата. А сега не иска и да има деца – тя работи, има всякакви задължения. И все отлага по различни причини, докато се стигне до там, че ражда едно, максимум две деца. Преди имаше много преимущества: винаги си сред децата, у дома; можеш да отглеждаш и някакви домашни животни. А ако мама не е у дома, кой ще се грижи за тях. Старците? Но те вече не са с нас.
И така, имаш някакви животинки, градина, от която береш полезни продукти и ги даваш на децата – това все пак е домашно, не пластмасово и с хормони. Мъжът донасяше у дома своя доход и той беше достатъчен; парите, разбира се, бяха по-малко, но тогава всичко беше по-просто. Такъв беше животът. А сега вече не може да се живее така, защото дойде бума на потребителската епоха и на децата трябва да се купува всичко, защото го изискват в училище: трябва да имат телефони, таблети, интернет. Всичко това е много скъпо, но трябва да бъде купено и затова трябва да работят и татко, и мама.
Виждате ли накъде отива нашето общество? Ние дори не искаме вече да раждаме деца. Предпазваме се от тях, огорчавайки по този начин Бога, и живеем, на практика, в блуд. Ние вече не сме до децата си, те чувстват това и после душата им силно страда. Дори здравословна храна вече не можем да им дадем – нали работим! И в резултат на всичко това нашето общество деградира. Детето не може да бъде нито здраво, нито възпитано. То на практика е оставено на произвола на технологиите – на телевизора, на интернета.
Христос ни призовава да се променим към по-добро и ние знаем, че това не може да стане, докато осъждаме другия. Както фарисеите имали лукави помисли и осъждали другите, така и ние не можем да се променим, докато ги осъждаме. Знаем, че Адам прехвърлил вината на Ева, а Ева – на змията. Така става и с нас. Ние прехвърляме вината на околните, на дявола, ако се случи да паднем в грях, или на Бога, че Той ни е създал такива слаби и не можем да устоим. Когато започнем да пием или да пушим, възлагаме вината на някой друг, на някаква ситуация и така не се променяме никога. По тази причина не са се променяли фарисеите, по тази причина не се променяме и ние.
Христос ни призовава да имаме смирение, да виждаме вината в себе си, независимо от това, какво се е случило в конкретната ситуация. Да разберем своята част от вината: „ Да, тук аз не бях прав. Макар че другият ми прави зло, аз също съм виновен. Пред Бога аз съм изхвърлен парцал. Ще се постарая да бъда по-добър”. В този момент, когато проявим смирение, ние се променяме. Именно към това ни призовава Бог – да се върнем към първоначалното човешко достойнство: да живеем без грях, както е било в рая и дори нещо повече – да се удостоим да живеем в Божието Царство.
Нека се учим да живеем красиво, нека се учим да живеем с Христос! Амин.
Източник: Православие ру
