След като помислиш по този начин за своите грехове, приятелю ми грешнико, и се приготвиш с такова съкрушение и терзание, отиди при опитен духовник, и ако домът му се намира далеч, не се полени, както не се лениш да ходиш при намиращ се далеч опитен лекар заради своята телесна болка, но кажи и ти, както оня блуден син: „Ще стана и ще отида при баща си“

Когато дойдеш при него и ти каже да изповядаш греховете си пред Владиката Христос, прекланяйки колене пред свещената Му икона, кажи: „Татко, съгреших против небето и пред Тебе… и не съм вече достоен да се нарека твой син, но ето днес чрез този мой духовен отец славил бих Те с правота на сърцето.”

И така започваш да се изповядваш.

За това, какво е изповед

Но преди да започнеш, знай, че изповедта е доброволно устно откриване на лукавите дела, думи и помисли, с умиление, самообвинение, правдиво без срам, решително, на законния духовник.

За това, че изповедта трябва да бъде доброволна

И така, и на тебе, брате, 1) подобава да изповядваш със собствените си уста всички свои лукави дела, всички лукави думи и всички свои лукави помисли не заради някакво принуждаване и насилие, а доброволно и самостоятелно, казвайки заедно с Давид: „Аз ще Го прославя с моята песен“, и да не чакаш да те пита духовникът, но ти първи ги изповядай. И не се уподобявай на цар Навуходоносор, който не преразказвал на магьосниците видяния сън, за да му обяснят неговото значение, а чакал те самите да му разкажат и съня, и неговото тълкувание: „Кажете ми съня, и какво той значи“, но ти пръв разкажи своя сън, тоест, греховете си, и тогава нека духовникът ги изслуша и поправи.

За това, че изповедта трябва да бъде умилена

2) Трябва да се изповядваш с умиление, с голямо смирение и съкрушено сърце, както блудницата е изповядвала своите грехове, както хананейката и митарят са се молили, за да приеме Бог твоята изповед и да ти даде прошка на греховете, защото „Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“. Такова умиление и смирение трябва да показваш дори, когато духовникът те изобличава за някакъв твой грях. Трябва да пазиш мълчание и да не проявяваш раздразнение, а също така да не прекъсваш неговите думи, но да приемаш изобличението с радост, както ако те изобличаваше Сам Бог. Ако може, трябва като осъден да се наведеш към земята и да оросяваш нозете му със своите сълзи, както съветва св. Йоан Лествичник: „Бъди с нрав и помисъл като осъден при твоята изповед, навеждайки се към земята и, ако може, нозете на лекаря, като на Христос, да оросяваш със сълзи.“

За това, че изповедта трябва да бъде самообвинителна

3) Трябва да не обвиняваш един или друг, когато се изповядваш, и да не се оправдаваш, че те са били причината за твоя грях, както Адам е прехвърлял вината върху Ева, а Ева – върху змията, не; но ти трябва да обвиняваш единствено и само себе си и своята зла воля. „Ако искаш да обвиниш – казва ти божественият Златоуст в 51-ва беседа на Матея, обвини себе си“, и разказвачът на притчи: „Първият в тъжбата си е прав“, себе си, казва той, а не другите, за да не се получи така, че стремейки се да намалиш чрез изповедта греховете си, да ги увеличиш, добавяйки към тях осъждане. А какво трябва да говориш на духовника, те съветва Йоан Лествичник: „Кажи и не се срамувай: „Моята язва, отче, моята рана, се е появила поради моята собствена леност, а не заради нещо друго; никой не е виновен за нея, нито човек, нито дух, нито тяло, нито нещо друго, а моето собствено нехайство.“

За това, че изповедта трябва да бъде правдива

4) Трябва да се изповядваш с искрено и открито сърце, откривайки всичките си грехове така, както си ги извършил, заедно с всички обстоятелства: мястото, времето, лицата, причините, броя и начините, без да добавяш и без да отнемаш, без да разказваш половината си грехове на един духовник и другата половина – на друг, както правят някои лукави хора, без да говориш за тях по някакъв изкусен начин, чрез който едновременно да скриваш и да откриваш своя грях с цел да намалиш срама, но да се изповядваш просто и открито, със сърце истинско и нелъжливо, защото ако се изповядваш лъжливо и само външно, знай, че не само изповедта ти ще бъде ненавистна на Бога, Който винаги обича само истината „Ти обикна истината в сърцето“, а и греховете, изповядани от теб скоро отново ще пораснат в теб, както растат белите коси на старците, които не ги късат, а само външно ги обръсват, и така ще правиш подобно на казаното от Давид: „Езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе.“

За това, че трябва да се изповядваме без срам

5) Трябва да се изповядваш без срам, защото срамът, на който се подлагаш, когато се изповядваш, ходатайства за теб, за да получиш слава и благодат пред Бога, съгласно Сираха: „Има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат.“ Този срам ти помага да се освободиш от бъдещия срам в страшния ден на Съда, съгласно Лествичник: „Защото е невъзможно без срам да се освободиш от срама“, и съгласно богослова Григорий: „Не пренебрегвай да изповядаш своя грях, за да може тамошният срам да избегнеш с тукашния, защото и това е част от тамошното мъчение и ще покажеш, че наистина си възненавидил греха, признавайки го и предавайки на срам, като достоен за оскърбление.“

От какво се срамуваш, грешнико? Когато си извършвал греха, не си се срамувал, а сега, като се стремиш да се освободиш от него, се срамуваш? О, безумецо! И не знаеш ли ти, че този срам е от дявола, който, когато извършваш греха, възбужда в тебе безстрашие и дързост, а когато го изповядваш, възбужда в теб страх и срам? Така свидетелства Златоуст: „Има две неща: грях и покаяние; в греха е срам, осмиване, а в покаянието – похвала, дръзновение, но сатаната извращава реда и дава на подчиняващия му се в греха дръзновение, а в покаянието – срам; но ти не му се подчинявай.“

Затова четем в Патерика, че един добродетелен отец е виждал явно дявола, който често ходел в изповедалните на духовниците, за да възбужда срам в изповядващите се там грешници. Бог не ти е дал за духовник някакъв ангел или архангел, за да се срамуваш, така че защо се срамуваш? Ако, предположим, си научил от други или подозираш, че твоят духовник открива на другите греховете, нека това, брате мой, не те спира да се изповядаш, защото това е дяволска прелест, с помощта на която той се опитва да погуби душата ти; и ако той ги открие (което му е много трудно, да не кажем невъзможно да направи), той ще трябва да даде отговор пред Бога за това зло, което извършва. Ти пък, като се изповядаш, ще бъдеш напълно невинен и ще получиш прошка за греховете си. За това удостоверява свети Мелетий Изповедник: „Ако някой изповедта разкаже и осъди, той ще отговори пред Бога на Съда, а изповядалият се винаги невинен ще бъде, и освободен от своите грехове.“

Тези, които са се каели в древните времена, са стояли пред църковните врати и са изповядвали греховете си пред цялото множество народ, влизащ в църквата, както казва Созомен: „Отначало на свещениците им било угодно греховете да се изповядват, както в театъра, пред църковното множество“. 56-то и 75-то правила на великия Василий казват същото. Праведният Йов не се срамувал да се изповядва пред множество хора, както той сам казва: „Да бях скривал грешките си като човек… щях да се боя от голямото общество“, и ти, брате мой, бидейки грешен и изповядвайки се само пред един човек, защо се страхуваш?

превод от руски език: Презвитера Диана Янчева

източник: списание „ Амвон“