Законът Господен е даден за всички – и за монаси, и за миряни
Юли 20, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Блажена Теодора
Блажена Теодора разказва как един монах попитал авва Исая: Защо става така, че тези, които живеят в света и се отнасят небрежно към поста, небрежни са и в молитвата, не участват винаги в бденията, липсва им смирение; изпадат в чревоугодие, отдават се на страстите си, заяждат се помежду си, прекарват целия ден в проклятия и псувни – как става така, че тяхното държание не се счита за грешно? А ние монасите, с нашите пости; бдения; спане на земята; ядем само хляб; въздържаме се от вино, олио и всякакви телесни удоволствия; с плач и ридания ние казваме, че сме загубили душите си, че не сме достойни за Небесното Царство, а ще бъдем осъдени на мъки? Нима Законът и заповедите не са дадени за всички еднакво?
Добрият отец се просълзил и въздъхнал от дълбочината на душата си и казал: „Ти каза добре, сине мой, че светските хора не смятат, че грешат. Това е така, защото, след като са съгрешили веднъж, ужасно и горчиво, не могат да се изправят, нито пък имат сили да продължат нататък. Дяволът няма нужда да се бори срещу тези, които са винаги в паднало положение и никога няма да се изправят. Монасите – понякога побеждават, а друг път биват побеждавани; нападат и са нападани – те все се противопоставят на дявола. Светските хора, заради техните безсмислености и невежества, защото имат твърде голяма любов към света и светското, остават в първото си състояние на падение и дори не го виждат и не го разбират. Трябва да разбереш, че не само ти и аз – ние, които уж сме монаси, а понякога не живеем съвсем по монашески – имаме нужда винаги да плачем и да съжаляваме, но дори и най-великите отци, с други думи, истинските аскети и отшелници – са имали нужда постоянно да плачат. Чуй това внимателно и отсъди за себе си. Лъжата е от дявола, както казва Господ (Йоан 8:44). Да погледнеш на жена с пожелание, Той поставя наравно с блудството; да се ядосаш на ближния си, Той отъждествява с убийството, и оповестява, че е необходимо да се въздържаме дори от всяка празна дума. Кой е този, или къде може да се намери някой, който никога не е бивал изкушаван да излъже; или не е пожелавал някоя жена, не се е прелъстявал; и нима затова няма нужда от покаяние? „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия“ (Рим. 3:23)
Обаче знай това, че човек – дали е монах или мирянин, епископ или цар – ако не е понесъл изцяло кръста си, с други думи, ако не се е отдал на аскетизъм и не е смирил ума си, той не може да бъде истински християнин. Господ Иисус Христос, Нашият Бог казва, че блажен е, онзи за който е казано: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3). Той не казва „богатите“, но „бедните“. „Блажени плачещите, защото те ще се утешат; блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят“ (Мат. 5:4,6)
Къде се споменават тук тези, които са подвластни на лукса и светските неща и живеят в поквара и излишък, радват се на всичко излишно, със смях, с безсрамие и без страх от Бога? Има някои нещастни хора в света, които казват, че постенето е отредено само за монасите, заедно с всички страдания и тежести; а за хората от света са удоволствията, почивката, и всякакви забавления. О, вие, с безчувствени и закоравели сърца! Не чувате ли какво казва Господ: „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят“ (Мат. 5:4,6), и „Горко вам, богати, защото си получавате утехата; горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете (Лука 6:24-25). „Но се борете и се опитайте да влезете през тясната врата в пътя на добродетелите; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“ (Мат. 7: 13-14).
Тези, както и всички други подобни думи не са предназначени само за монасите – защото все още не е имало монаси, когато Пресладкия Иисус, нашия Бог е проповядвал това – но за хората живеещи тогава в света, за онези, които са се отдавали на бурен живот, пълен с любов към материалните ценности. Ако Господ е проповядвал само за монасите, тогава миряните биха били достойни за съжаление, и по-нещастни дори от животните, защото ще бъдат лишени от Свещените Заповеди и Блаженствата. Ако законът е общ за всички, то тогава общи са и тежестите, и Блаженствата, и Съдът и ада.
Когато монахът чул това от аввата, моя добър учител, той бил изпълнен с изумление, въздъхнал дълбоко, паднал в краката на достопочтимия отец и казал: „И така, свети отче, нам подобава много работа, пот и аскетизъм. Моли се за мен, свети отче. Аввата го благословил и го отпратил.
По молитвите на нашите свети отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, бъди милостив към нас и ни спаси! Амин!
Източник: от книгата „Материкон“, поучения на авва Исая към блажена Теодора
