Как да обикнем враговете си?
Януари 31, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Атонския старец Гавриил
Християнинът трябва да умее да побеждава греха, ние трябва да сме нещо като пожарникари и да потушаваме пламъка на греха. А този пламък се загася с молитва, а не с осъждане. Бог ни казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. И това е духовен закон. Ние загасяме греха, когато прощаваме на враговете си, на тези, които ни имат за свои врагове. Сам Бог ни е написал този духовен закон – прощавайте и ще бъдете простени!
Потушаваме пожара на греха, когато живеем с любов и сам Бог ни е открил това. Да проявяваме милост, за да бъдем помилвани. И грехът изгасва, ако претърпяваме изкушение и скърби с благодарение. Потушаваме пожара, когато обвиняваме самите себе си. Преп. Йоан Златоуст казва: „Самообвинението е главната задача за душата“. И привежда като доказателство пророк Исайя. Помните ли, когато пророк Исайа видял Господ, седящ на трон, и какво казал той? Казал: „О, Господи, окаяният аз!“, и тогава видял един серафим, който взел с клещи един въглен от жертвеника, приближил се до него, сложил го в устата му и казал на пророка: „Очистват се греховете ти“.
Виждате ли, пророкът изповядал греховността си и Господ очистил греховете му. Той сам осъдил себе си и в този момент Бог го оправдал. Това е духовния закон за всички нас. Ако ние искрено погасяме греховните си наклонности, тогава в живота ни ще победи любовта и тогава никой от хората няма да се отнася зле с нас.
Нашите старци са ни учили така – ако някой човек те ненавижда, или враждува с теб, длъжен си да се молиш за него, и примерно, да казваш така: „Господи, помилвай моя Георги, помилвай моя Гошо“ и Господ веднага ще приеме молитвата ти. А знаете ли, каква е тази молитва? Както майка говори на детето си – тя не го нарича Георги, а – мой Георги, Гошо – ето такива обикновени човешки хитрости трябва да използваме, така трябва да се молим – Господи, помилвай моя Гошо, стори му такива добрини, каквито даваш и на мене, така че да няма за какво да ми завижда. И ако се молим така от цялото си сърце, то и Бог ще изправи сърцето му. Ще премахне завистта му, ненавистта му, и ще ги обърне на приятелство.
И ние няма да мразим онези, които ни мразят. Помислете – нима Христос не е бил Бог, нима не е бил съвършено безгрешен, а при все това юдеите и фарисеите са Го ненавиждали, дори до смърт! А в човешките взаимоотношения има такъв духовен закон – ако не сме приятели с някого, не е задължително и да го мразим. А между тези две крайности има много междинни положения. И преди всичко, при разговор с който и да е човек трябва да помним, че е по-добре да говорим лошо с любов, отколкото добро с меч в ръка. Разберете, толкова е просто – мечът разсича всичко, а не съединява нищо. А усмивката нищо не струва, но пък оправя много неща.
Пак ще ви напомня онази арабска поговорка – „Който говори сладко, и лъва може да приласкае“. Има такива, които могат спокойно да се приближат до лъв и да го погалят. Аз сам използвам тази забележителна молитва – „Господи, моля Те, за всички, които страдат, за всички, които боледуват, за всички, които са извършили престъпление, за всички, които умират, без да са повярвали в Тебе, за всички, които са самотни и униват от безнадеждност, а също и за всички, които се съдят с някого, а и за всички, които се подвизават заради Твоето име, за тия, които постят и се молят; също Те моля и за сираците, моля Те и за ония, които съгрешават със смъртни грехове – Господи, Иисусе Христе, помилвай ни, всички нас“.
Източник:http://www.isihazm.ru
