Чудото на св. св. Константин и Елена

Май 20, 2018 in Видео, Начална страница

Автор :






Иван Демиров Иванов (роден 16.03.1951 г.) разказва историята на параклиса “Свети Свети Константин и Елена”, местност Ментишето, кв. Владиславово.

“По спомени от брошурата на отец Васил Стаменов, дългогодишен предстоятел на храм “Свети Димитър Солунски”, кв. Владиславово.

В семейството на Матей някъде около 1890 г. се ражда сляпо момиче. Наричат я Мария. Когато девойката е около 16 годишна, през 1906 г. или 1908 г., срещу празника на Свети Константин и Елена, тя чува Божия глас, който й казва: “Дете мое, ти си незряща. Спи селото ви, спи и света. Стани и се облечи опипом и тръгни с мен на път. Ще падаш и ще ставаш. От лактите и коленете ти ще бликне кръв. Но ти не унивай. Там, където спреш изнемощяла, има две могили. Почвата е рохка, песъчлива. Започни да дълбаеш с ръце. Бързай, преди да е дошъл изгревът. На две педи дълбочина ще бликне извор. Наплискай се с водата му и ще прогледнеш.”

От ранни зори бащата напразно търсил дъщеря си. Мария се върнала още на сутринта вече прогледнала. Заедно с баща си отишли на празничната служба в храм “Свети Димитър”, Владиславово. Когато Матей казал на свещенослужителя за чудото, той не повярвал, докато не видял самата девойка. Така празника станал двоен. По-късно бащата отишъл до извора, където дъщеря му прогледнала, и дал обет, че ще построи параклис и ще вгради изворчето в него.

По това време двете села Пашакьой (сегашно Владиславово) и Аджамлер (сегашно Аксаково) водят истинска война за мерата помежду им. И независимо от това, че всички те са бедни и злощастни бежанци от Беломорска Тракия, ожесточението е голямо. Чудото, което става с Мария, ги отрезвява. Те разбират, че земята и чудесата са Божии и си подават ръка. Оттогава честват заедно празника на Светиите Константин и Елена.