Свободния човек
Януари 24, 2019 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Калужки и Боровски митрополит Климент
По-голямата част от съвременните хора упорито се стремят към свобода. Но стремежът им е само на думи. Защото човекът сам предава себе си в плен на различни зависимости.
Говорейки за свободата, мнозина я разбират по различен начин. Едни мечтаят да имат свободен работен график, за да планират своето време и да се разпореждат с него така, както на тях им се вижда най-добре. Други искат по-малко да са потопени в рутината на домакинската работа и за това купуват разнообразна техника, търсят възможност да наемат някого, който да я върши или се стараят частично или изцяло да я прехвърлят върху раменете на своите близки.
Мнозина в наши дни възприемат свободата като възможност да говорят, постъпват и устройват живота си както им се иска. При това те твърде малко се съобразяват с интересите, чувствата, мненията на близките си, „забравяйки” за своите задължения по отношение на тях… Младежите и тийнейджърите се стремят да решават всичко сами, не желаейки някой да им нарежда как да живеят. Социално активните хора се борят за нови обществени и политически свободи. На някои хора би им се искало повече свобода дори в Църквата, и отново всеки разбира това по-своему.
Желанието за разширяване границите на свободата отдавна е станало общо. За съжаление то рядко се съпровожда с признаване и зачитане на правата на другите хора. Още по-рядко хората осъзнават, че свободата предполага отговорност. И съвсем рядко може да се срещне човек, който разбира, че сам доброволно се лишава от своята реална свобода като позволява на вредните навици да управляват живота му.
С течението на годините човек все повече се труди, размишлява, трупа опит, преодолява трудности и преживява вътрешни борби. Изправя се пред нови задачи, животът отново и отново изисква от него напрягане на силите, вземане на трудни решения, но всичко това му помага да се развие като уникална личност, обогатява палитрата на неговите спомени. Няма живот без радости, както и без проблеми. В някакъв момент, на някакъв етап от своята съдба младият човек допуска в своя живот цигарите, алкохола или други вещества, които предизвикват зависимост. Минава време и тази зависимост започва да ръководи човека и смисълът на живота се свежда до нейното удовлетворяване.
За каква свобода може да се говори, ако няколко дръпвания от цигарата определят настроението, емоциите, а ако няма възможност да пуши, човек вече не е в състояние да мисли за нищо друго освен за цигара? За каква свобода може да става дума, ако без алкохол или някаква енергизираща напитка не минава нито една вечер?
Човекът, обзет от вредни навици, не е свободен. Той е зависим от тютюна или алкохола много повече, отколкото признава сам пред себе си. Той не определя своя живот, а зависимостта от цигарите или алкохола го тегли след себе си. Както предупреждава свети Дмитрий Ростовски, светът и царуващите в него страсти ни обещават злато, а дават блато – мочурливо, блатисто, смъртно опасно тресавище.
Всички вредни зависимости рушат здравето, отнемат години живот, заставят ни напразно да губим времето и парите си. Те разрушават човешката личност, лишават човека от множество възможности. Те са коварни: отначало заставят човека да вярва, че във всеки момент може да спре и да ги остави, създават илюзията, че няма никакъв проблем, а след това – че вече нищо не може да се направи, че вече не можеш да минеш без никотина, без алкохола или без друг греховен навик, че не ти остава нищо друго, освен да се примириш с тях и да ги влачиш до гроба. И едното и другото е лъжа, но падналият в пагубна зависимост човек често не вижда това.
Зависимостта от алкохола или тютюнопушенето не само владее човека, но неизбежно влияе върху живота на околните, особено на близките му. Димът и мирисът на цигари често са неприятни за другите хора и със сигурност не влияят благотворно на здравето им. Общуването с пиян човек едва ли доставя удоволствие на някого. Още по жалко е за децата, чиито родители пият, за възрастните хора, които трябва да понасят пиянските изстъпления на вече големите си деца, за жените и мъжете, чийто ден рядко минава без скандали, устроени от техните съпрузи-алкохолици, за съседите, търпящи безобразните сцени в изпълнение на живеещите край тях пияници.
Всички те са се оказали заложници на чуждата зависимост, на която човек е позволил да се разпорежда не само със собствения му живот, но и в някаква степен и със съдбата на неговите роднини и познати.
Човек не трябва да става роб на греховни зависимости. Той е свободен от тях, когато идва на този свят, и също така свободен трябва да си остане. Апостол Павел ни увещава: „И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго” (Гал. 5:1).
Тази свобода трябва да се цени повече от всичко, да се пази като Божи дар, понеже на всички нас ни предстои да даваме отговор пред Господа. И не вредните навици трябва да определят живота ни, а самите ние, с помощта на паметта за Бога; не грехът трябва да ни управлява, а Христовата благодат.
Източник: Православие ру
