- Отче, защо страдам от постоянно преяждане?

- Защото това е твоето слабо място. Дяволът напада по-слаба застава, добре защитените не ги докосва. „Ако ми се отдаде да превзема тази застава – си казва той – след това една след друга ще превзема и другите”. Затова слабото място трябва добре да се укрепява.

- Виждайки своите страсти аз съвършено се изгубвам.

- Не се губи и не се страхувай. Една след друга смело побеждавай своите страсти, започвайки с най-главната. В началото е полезно да не се разсъждава много, а да се хващат и изтребват най-грубите и най-забележимите. Когато започнат да изсъхват дебелите корени на главните страсти, то заедно с тях ще изсъхват и по-тънките коренчета. Следователно, изкоренявайки голямата страст, заедно с нея изкореняваш и другите, по-малките.

- Отче, защо макар и постоянно да решавам да започна сериозна борба със страстите, така и нищо не правя.

- Защо се захващаш с всичко наведнъж? Страстите, както и добродетелите, съставят една верига. Една страст следва друга и една добродетел е съединена с друга добродетел, като вагоните в композиция. Ако ти започнеш известно време да се бориш с една страст и да насаждаш в душата противоположната на страстта добродетел, то накрая ще преуспееш. И заедно с победената страст ще се избавиш и от другите страсти, в тебе ще се развият противоположните им добродетели. Да кажем, че ти завиждаш. Ако се бориш против завистта и насаждаш в себе си любов, доброта, то побеждавайки завистта, едновременно ще се освободиш от гнева, осъждането, злобата, лошата печал.

- Отче, по-добре ли е да се отсичат изведнъж страстите и лошите навици или да се избавяме от тях постепенно?

- По-добре е, ако можеш, да ги отсечеш изведнъж, иначе те ще растат. Тук не трябва да се чака. Когато човек преминава ручей, особено зимата, той се старае да премине на другия бряг колкото може по-бързо, за да не замръзне. Ако го стори бързо, това няма да се случи. Когато обяздват конете, с едно рязко движение дърпат юздата, така и при изкушенията.

- Отче, авва Исаак Сирин казва: „Безстрастието се състои не в това да не усещаш страстите, а в това да не ги приемаш в себе си”. Може ли безстрастният човек да се смущава от страстите?

- Може. Дяволът не спира да изкушава човека, но ако самият човек не приема вражеските внушения, тогава сърцето му се очиства и в него се поселва Христос. Сърцето му се превръща в пещ, в „неопалима къпина”, след това каквото и да попадне в него – всичко изгаря.

Нужно е да посадим, за да направи Бог да поникне

- Отче, всеки ден си казвам: „От утре ще започна да се моля и да се поправям”, но всичко остава по старому.

- В началото поставяй Бога, казвай: „С Божията помощ аз ще се старая да се поправя”, тогава Господ ще помогне. Това, че искаш да се изправиш, означава, че приемаш помощ. Молиш Бога за помощ и Той се скланя към теб. Правиш малкото, което можеш и вървиш напред. Кой от хората, виждайки как малкото детенце, със своите ръчички се опитва да премести голям камък, няма да отиде, за да му помогне? Така и Бог, виждайки твоето малко усилие, ще ти помогне да победиш.

Някои, макар сами да не прилагат никакви усилия към поправяне, казват: „Христе мой, в мене има тези страсти. Ти можеш да ме избавиш от тях. Избави ме”. Как Бог да помогне тук? За да помогне Господ, трябва и самият човек да се постарае. Има неща, които ние трябва да свършим, за да ни изпрати Бог помощ. Не може човек да получи помощ, ако сам не иска да си помогне.

Понякога ние се опитваме да придобием благодатта и Божиите дарове по някакъв магически способ. Мислим, че без борба ще се сдобием с някаква добродетел и даже ще станем светии. Но, за да даде нещо Бог ние трябва да поработим. Как може да ни даде нещо без труд? Как е казано в тропара? „Облагородил си безплодната пустиня”. Бог дава дъжд, размеква земята, но ние трябва да обработим своето поле. Земята е готова, но трябва да хвърлим жито и да го засеем. Каквото посеем, това и ще пожънем. Ако не изореш как ще засееш? А ако не засеем, какво ще чакаме?

Затова не трябва да питаме, какво може да направи Бог, а какво мога да направя аз. В Христовата банка процентите са много високи. Но ако нямаме сметка в тази банка, как ще получим нещо от там?

Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy

Близки теми:

Борбата със страстите Виждането на страстите Да ударим по гордостта Душеполезни поучения от св.Серафим, Софийски чудотворец Преодоляване на похотта

- Отче, измъчват ме страсти.

- Чувстваш, че в теб живеят страсти?

- Понякога чувствам.

- Това е добре. Когато човек разбира, че го борят страсти, той се смирява. А където е смирението, идва Божията благодат.

- Но все пак ме огорчава това, че постоянно греша.

- Радвай се, че допускаш грехове; в тебе има гордост, а те те смиряват. „Боже мой, – си казвай – виж ме каква съм. Помогни ми. Ако не ми помогнеш, аз нищо не мога да направя”. Не се отчайвай. Когато ние допускаме пропуски, се открива нашият истински вътрешен човек, ние познаваме себе си и се стараем да се поправим. Това ни показва правилния път и ни освобождава от илюзиите. Аз се радвам, когато се проявява някаква моя слабост, когато страстите излизат навън. Ако те не се проявяваха, аз бих си мислил, че съм достигнал святост, а в същото време семената на страстите тайно биха живели в моето сърце. Така и ти, когато се разгневиш и паднеш в осъждане е естествено да са разстроиш, но има повод и за радост – проявила се е твоята слабост, а това означава, че ще се бориш, за да се избавиш от нея.

- Отче, когато страстта не се проявява известно време, означава ли, че я няма?

- Ако в тебе живее страстта, тя ще се прояви в определен момент. Затова, ако знаеш, че имаш страст, бъди внимателна. Например, ако знаеш, че до твоята килия живее змия, излизайки от вратата, ти всеки път ще гледаш да не е изпълзяла да те ухапе. Не е страшно, когато знаеш, че наблизо има змия и чакаш момент да я убиеш, щом излезе; страшно е, ако ти вървиш безгрижно и нищо не подозираш, а тя изведнъж се хвърли върху тебе и те ухапе. С това искам да кажа, че когато човек не следи за себе си и не знае своите страсти, той е в опасно състояние. Но когато знае какви страсти има в него и се бори с тях, тогава Христос му помага да ги изкорени.

- Отче, може би аз трябва просто да се подвизавам и да не се притеснявам от това, дали съм се поправила или не. Навярно моето изправление зависи не от мене, а от Бога.

- Да, подвизавай се и всичко предоставяй на Бога, но и се вглеждай в себе си, за да знаеш къде се намираш и какво става с тебе. Лекарят първо се старае да открие причината за температурата при болния, след това определя какво лекарство да му даде, за да я снижи. От момента, в който човек започне да вижда своите недостатъци, в него трябва да се появи благо безпокойство, което да го подтиква към борба за изправление. Аз гледам в себе си и виждам, че имам тези недостатъци. Подвизавам се и анализирам своето състояние: „До вчерашния ден в мен имаше тези неща. От кои от тях се избавих? На какъв етап от борбата се намирам?” След това се обръщам към Бога: „Боже мой, аз правя каквото мога, помогни ми да се изправя, защото сам не мога”.

- Отче, може ли човек да не вижда своите страсти?

- Ако човек е чувствителен, то Бог не позволява изведнъж да познае своите страсти, защото дяволът изкушава възприемчивия човек и се старае да го доведе до отчаяние. „В тебе има такава страст, – казва му той, – защо направи това и това? Ти няма да се спасиш”. Така човек може да стигне и до психиатрия.

Гордостта е опора на страстите

- Когато човек се подвизава много години и не чувства никакъв прогрес, какво означава това?

- Ако не виждаме преуспяване в подвига – значи нямаме трезвение или Бог не допуска да вървим напред, за да не се възгордеем и да не се повредим.

- Отче, на мен ми се струва, че с всеки ден ставам по-лоша и по-лоша, какво ще стане с мен?

- В духовния живот има три етапа. На първия Бог дава на човека бонбони и шоколад, зaщото вижда слабостта на душата и нейната потребност от утешение. На втория – отнема малко Своята благодат с възпитателна цел, за да осъзнае човек, че без Божията помощ не може да направи и най-малкото нещо. Така в него се ражда смирение и той чувства необходимостта във всичко да прибягва към Бога. Третият етап е едно постоянно равно добро състояние. Ти се намираш между втория и третия етап; отиваш малко напред, забравяш своята немощ, Христос отнема благодатта и ти оставаш с нищо, отново започваш да усещаш своята немощ и да идваш на себе си. Ако ми бе казала, че колкото отиваш напред, толкова по-добре ставаш, това би ме изплашило – значи в тебе има гордост. Но сега, когато казваш, че ставаш по-зле и по-зле, то се радвам, защото виждам, че при тебе всичко е наред. Не се страхувай; колкото по-напред се придвижва човек, толкова по-отчетливо вижда своите недостатъци и несъвършенство, а това е прогрес.

- Отче, може би Бог не чува когато Го моля да ме избави от страстите?

- Нашият Бог да не е Ваал? Той ни чува и ни помага. Може би ти не чувстваш Неговата помощ? Но виновен в това не е Бог, а самата ти, защото с твоята гордост прогонваш Неговата помощ. Ако няма опасност тази помощ да стане повод за превъзнасяне, не е възможно Бог да не помогне. Благият Господ иска ние да се избавим от страстите, но ако в нас има гордост или предразположеност към гордост, Той не ще помогне, за да не си помислим, че сме ги победили със своята сила.

Затова, когато ние от цялото си сърце просим Бог да ни помогне да се избавим от някоя страст и не получаваме помощ, тогава трябва да разберем, че зад нашата страст стои друга, по-голяма страст – гордостта. Тъй като ние не я виждаме, Бог допуска да оставаме в тази страст, която виждаме, например преяждане, празнословие, гняв и т. н., за наше смирение. Когато ние поради честите падения намразим своите страсти, познаем своята немощ и се смирим, тогава ще получим помощ от Господа и ще започнем стъпало по стъпало да се изкачваме нагоре по духовната стълба

Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy

Близки теми:

Борбата със страстите Как да се избавим от страстите Най-голямата болест са „левите“ помисли Работа върху себе си Преодоляване на похотта

- Отче, какво е просил Давид от Бога, когато е казъл: „с властния Дух ме утвърди” (Пс.50 :14)

- Давид е молел от Бога дар на ръководство, тъй като той управлявал хората. Но „властен Дух” е необходим на всеки човек, за да управлява самия себе си, а не да го командват страстите.

- Отче, какво са страстите?

- Аз мисля, че страстите са сили на душата. Бог дава на човека сили, а не пороци. Но ако ние не употребяваме тези сили за добро, идва дангалакът, започва да ги направлява и те се превръщат в страсти. А след това ние роптаем и се сърдим на Бога. Ако се ползваме правилно от тези сили, насочвайки ги против злото, то те ще ни помогнат в нашия духовен подвиг. Ето например – гневът. Ако той е в човека, това означава, че в душата има мъжество, а то е полезно в духовния живот. В когото няма гняв – няма и мъжество, а така човек трудно ще се справи със себе си. Гневливият човек, когато използва силата, която обладава, за духовна полза, прилича на скъпа кола, която се движи по хубав път – включваш на скорост и никой не може да те стигне. А ако ползва тази сила неправилно и не контролира себе си, прилича на кола, която лети с огромна скорост по разбит път и често катастрофира.

Човек трябва да знае своите сили и да ги направлява за благо. Така, с Божията помощ, той ще дойде в добро духовно разположение. Своя егоизъм, например, нека да насочва против дявола и да не се предава, когато той го изкушава. Склонността към празни приказки да освещава упражнявайки се в молитва. Нима не е по-хубаво да общуваш с Христос и да се освещаваш, от това да празнословиш и да грешиш? В зависимост от това как човек използва силите на душата си, ще става или по-добре, или по-зле.

Не трябва да оправдаваме своите страсти

Отче, някои считат, че нямат необходимите предпоставки за духовен живот и казват: „Не може да вземеш нищо от нямащия”. (Лукиан. Разговори в царството на мъртвите. Диалог 2.)

- Още по-лошо е, когато хората казват, че имат страсти по наследство и с това се оправдават.

- А ако това наистина е така?

- Слушай какво ще ти кажа. Във всеки човек по рождение има някои заложби, добри и лоши. Той трябва да се потруди, за да се избави от недостатъците и да развие това добро, което има в себе си, за да стане образ Божий.

Лошите заложби не са препятствие за духовното усъвършенстване, защото ако човек се подвизава, макар и малко, но с ревност и желание, то това означава, че той се намира в областта на действие на духовните закони, в областта на чудото и тогава всички негови наследствени недостатъци биват изгладени от Божията благодат.

Бог особено обича и помага на душата, която по рождение има не много добри заложби, но ревностно се подвизава в духовния живот и се стреми към Небето, опитвайки се да се оттласне от земята и да се изкачи нагоре на своите немощни крила, отслабени от лошата наследственост. Аз познавам много хора, които, прилагайки известно усилие, са получили силна помощ от Бога и са се освободили от това, което ги обременява. За Бога такива хора са истински герои. Това, което трогва Бога, са трудовете, които ние полагаме, за да победим вехтия човек.

- Отче, а Кръщението не премахва ли лошата наследствена предразположеност?

- В Кръщението човек се облича в Христа, освобождава се от първородния грях, върху него снизхожда Божествената благодат, но лошите наследствени заложби остават. Нима Бог не може да премахне и тях чрез светото Кръщение? Може, но ги оставя на човека, за да се подвизава, да победи и в края да получи победния венец.

- Отче, когато се предавам на някоя страст, си казвам: „Такъв съм се родил”.

- А, това е малко. Може да кажеш, че всичките ти пороци са наследство от родителите, че всички пороци на твоите предци се проявяват в тебе, а всички таланти и добродетели са отишли при другите. Може би ще упрекнем и Бога? Ако човек казва: „Такъв ми е характерът, такъв съм се родил с лоши наклонности, в такива условия съм израснал, значи не мога да се оправя”, той все едно говори: „Виновни за това са не само баща ми и майка ми, но и Бог”. Знаете ли колко ми е тежко да чувам такива думи? Човекът хули не само своите родители, но и Бога. Когато започнеш да мислиш така, Божията благодат престава да действа.

- Отче, някои считат, че когато недостатъкът е в самото същество на човека, то е невъзможно да се изцели.

- Виж, на тях им е изгодно да говорят така, защото те оправдават себе си и дори и опит не правят да се избавят от недостатъка, който седи в тях. „На мен, – казва такъв човек, – Бог не ми е дал способности! В какво съм виновен? Защо от мене изискват това, което не ми е по силите?” Ето ти и пролука. Човек оправдава себе си, успокоява помисъла си и живее както му е удобно. Ако ние започнем да казваме: „Това е наследствено, това е свойство на характера”, как тогава ще се изправим? Такова отношение ни лишава от духовно мъжество.

- Да отче, но…

- Отново „но”? Е, каква си ти бре, детето ми? Като змиорка се изплъзваш. През цялото време измисляш някакви оправдания.

- Не е нарочно.

- Не казвам, че е нарочно. Но ако Бог ти е дал такъв ум и си кибрит, тогава защо не можеш да разбереш, че оправданието е много лошо! В такава мъничка главичка толкова много ум, а не разбираш!

Аз съм забелязал, че някои умни хора защитават нещо неправилно, защото така им е по-удобно, така те оправдават своите страсти. Други, обратното, не оправдават себе си, но имат неизтребим помисъл, че в характера им има нещо, което не могат да изправят и изпадат в отчаяние. А какво прави дяволът? На едните поставя самооправданието като препятствие за духовно усъвършенстване, а другите улавя с тяхната повишена чувствителност и ги довежда до отчаяние.

За да отсече страстта, човек не трябва да се оправдава, а да се смирява. Ако казва например: „На мен не ми е дадено да обичам, а на друг е дадено” и не се старае да придобие любов, то как може да преуспее духовно? Без борба няма преуспяване. Не сте ли чели в светите отци, какви пороци са имали първоначално някои подвижници, а на каква степен на духовно съвършенство са се изкачили в последствие? Надминали много добродетелни. Например, авва Мойсей Мурин, какъв престъпник е бил и какъв станал после! Ето какво прави Божията благодат!

Според мене, човек, имащ лоша наследствена предразположеност, когато се бори, за да придобие добродетели, получава по-голяма награда от този, който ги е наследил от своите родители и не е проливал пот, за да ги спечели. Единият го е имал наготово, докато на другия му се наложило много да се потруди. Виж, че и хората уважават повече тези, които са наследили от родителите си дълг, и трудейки се, без да кръстосват ръце, не само са изплатили дълговете, но и са събрали собствено имущество, отколкото хора, получили и съхранили състояние от родителите си.

Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy

Близки теми:

Виждането на страстите Как да се избавим от страстите Огънят на Божията любов Най-голямата болест са „левите“ помисли Старецът Калиник Исихаст