Огънят на Божията любов

Април 16, 2014 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : старецът Паисий

 

- Отче защо в мен няма същата любов към Бога, както към човека? Когато аз обичам някого, то бих искала да съм постоянно с него?

 

- Това се случва постепенно, в резултат на борбата, иначе хората биха се възпламенили и биха горели с Божията любов. И дори навън да е студено, те биха мислели, че горят и биха бягали към гората. Един войник по време на войната оставил своята част и избягал в гората.  В неговото сърце се разпалила такава любов, че той не можел да я сдържи, искал да избяга и да се моли. Забравил за всичко. Намерил една пещера, влязъл в нея и започнал да се моли! Когато другите войници отишли на учение, го открили и завикали: „Дезертьор”. След това командирът на частта го привикал и го попитал: „Как се нарича това?” „Аз горя, господин командващ, горя с любов към Христос. Разбирате ли какво означава „горя”? „А според теб аз не горя ли? – го попитал командващият. „Аз горя, господин командващ, разбирате ли или не?”- повтарял той, все едно му казвал: ”Ако гориш, бягай!” Бог му помогнал и той избегнал военен трибунал. Тук, в мирно време, ако войник избяга го заплашва съд, а какво остава за война!

 

- Отче, когато човек се намира в такова състояние, чувства ли топлина в цялото си тяло?

 

- Да, но най-вече в гърдите. Когато се разгори духовната любов, огънят й се разпростира в гърдите. Целият гръден кош се превръща в пламък. Човек гори със силна, сладостна Божия любов , издига се и обича с истинска, майчина обич.

 

Този вътрешен огън, който запалва Сам Христос със Своята любов, съгрява тялото по-силно от веществения огън. Той има силата да изгаря всеки боклук, всеки зъл помисъл, който подхвърля дангалака, както и всяко лошо желание и всеки неприличен образ. Тогава душата усеща божествено наслаждение, което не може да се сравни с никое друго!

 

Колко е жалко, че този огън още не е влязъл във вас! Ако той се разпали във вашето сърце, то не биха ви вълнували никакви суетни неща. Желая, Бог да да подпали със Своята любов вашите сърца!

 

Божественият ерос

 

- Божественият ерос – това Божията любов ли е?

 

- Божественият ерос е нещо по-високо от Божията любов, това е лудост. Любов-ерос-безумие са степени както завистта-ненавистта-убийството. Великата Божия любов съединена с жертвата сладостно разпалва сърцето и като пара разпръсква Божествения ерос, който е невъзможно да се удържи, и който съединява с Бога.

Божественият ерос размеква твърдите ни кости и ги прави толкова меки, че човек не може да стои на краката си и пада!  Става като свещ поставена в топло място, която не може да стои права и се накланя ту на една, ту на друга страна. Ти я изправяш, а тя отново се накланя, отново пада, защото наоколо е много топло… Когато човек се намира в такова състояние и трябва да отиде някъде или да свърши нещо, той не може, налага му се да се бори, стараейки се да излезе от това състояние.

- А човекът, обхванат от Божествения ерос, чувства ли болка?

 

– Ако болката е много силна отшумява и става поносима, ако е слаба – изчезва. Виж хората, когато са влюбени се намират в такъв възторг, че забравят и да спят. Един монах ми сподели: „Отче, моят брат се влюби в една циганка и даже престана да спи. Само чувам: „Моята Параскевка, моята Параскевка”. Омагьосан ли е, или нещо друго? Не зная! Аз от толкава години съм монах и не обичам Божията Майка така, както брат ми обича своята циганка! Например аз не чувствам в сърцето си никакво веселие.”

 

За съжаление има духовни хора, които се смущават от понятието „Божествен ерос”. Не разбират какво е това и искат да го премахнат от Минеите и Октоиха, защото това ги обърква. Виж докъде сме стигнали! И обратно на това, миряни, които знаят какво е човешкия ерос, когато им говориш за Божествения, веднага ми отвръщат: „Това трябва да е нещо по-високо.”С много от хората, които са познали светския, човешки ерос, когато им говоря за Божествения ерос, бързо намирам общ език. „Някога падали ли сте на земята без сили от голяма любов? – ги питам. – Чувствали ли сте, че не можете да вършите нищо?” Те веднага се досещат, че това е нещо по-висше, и ние започваме да се разбираме взаимно. „Ако на нас – казват те – така ни действа простата, човешка любов, представяме си какво ще е небесната.”

 

превод от руски

Неиздавания на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy