Ще разкажа една история за стареца Софроний Сахаров от Есекс. Един милионер от Кипър много помагал на неговия манастир. Но дарителят искал  всеки път, когато идвал в манастира,  старецът  да му отделя достатъчно време и да се среща с него. Искал да стои на почетно място в храма, а също и да бъде обгрижван от  монасите. Давал и свои препоръки за някои неща в манастира.  Веднъж старецът не можал да го приеме и богаташът започнал да недоволства: „Аз давам толкова пари, защо отец Софроний не ме приема ?“ Разбирайки за тази случка, старецът отишъл при касиера и разбрал точната сума, която била пожертвана от този човек за светата обител. Това били огромни средства, но той взел кредит от банката и ги върнал на милионера. Ето такива били отношенията му с дарителите. Старецът не губейки своята свобода, принесъл духовна полза и на своя благотворител.

Безспорно всеки дар бива приет с благодарност. Бог благославя хората, които помагат на Църквата и ние сме им благодарни за това, но това не значи, че сме длъжни да изменяме своя живот заради парите. За нас всички хора са еднакви и нашата любов и уважение  ги проявяваме към всички.

Източник: Православие ру

Близки теми:

Беседа на Велики Понеделник Страстната седмица Денят Господен Бялата Демония Един събрат ми разказа тази история