Един събрат ми разказа тази история

Август 21, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Свещ. Кирил Тошев

 

Има хора – кръстени православни християни, които казват, че предпочитали да се молят с лична молитва  и да отидат в храма само тогава, когато са в „настроение” за това, а не когато камбанния звън ги подканя за участие в богослужението или църковният устав ни напомня за това наше задължение.

 

Когато говорим за важността на св. Литургия и църковната служба в живота на християните, винаги казваме, че то е дело не само човешко, но и небесно. Тоест, в богослужението, особено в Св. Литургия участват не само свещенослужителите, но и представителите на духовния свят – Св. Ангели, които заедно с нас призовават Божия Дух да извърши тайнството – конкретно пресъществяването на Тялото и Кръвта Христови в св.Евхаристия, за да се осветят вярващите.

В житийната литература срещаме много случаи, когато праведниците  виждали свещенодействието на св. Ангели по време на Литургията. Лимасолският митрополит Атанасий – един известен и твърде интересен съвременен проповедник – проникновен изяснител на тайните в духовния живот на православието, разказва за такива преживявания в живота на святия старец Яков Цаликис от Гърция: Както сам  много пъти ни казваше, той видял Христос в св. Литургия и много пъти съслужил /видимо/ със св. Ангели около светата Трапеза. Веднъж видял толкова голямо множество Ангели, че когато искал да вземе св. Дарове, за да извърши Великия вход, в своята простота им казал : „Моля ви, направете място да мина!”

 

По-интересното е, когато такива факти се наблюдават в нашето съвремие, в нашата родна българска църква, като че с цел да ни поучат, да мобилизират нашето внимание, когато сме в храма по време на молитва и да ни  напомни  за важността и висотата на православното богослужение.

 

Преди време един събрат свещеник ми разказа следната история:

 

В неговата енория идвали да се черкуват на богослужението в храма всяка неделя и в празнични дни младо семейство с две малки дечица. В определено време се изповядвали, причастявали, а децата всяка неделя. Един ден майката помолила отеца да й обърне внимание за нещо. Попитала го, дали малката й дъщеря го смущава по време на богослужение, /а тя е 4 годишна/, защото всеки път стояла отпред близо до иконостаса, при певницата и там проследявала църковната служба. Майката я попитала защо иска да стои все там, а отговорът на детето бил :”За да съм по близо до небето и до Ангелите, които служат с отеца!”Оказало се, че тя от известно време насам, вижда в св. Олтар Ангели, които обхождат от всички страни св. Престол и служели съвместно със свещеника, а зад отеца стоял един по-голям, който почти го закривал с крилете си. /Този факт – присъствието на духовните сили при богослужение, не бил известен на новоначинаещото във вярата семейство. Нямало как да го знае и детето/.  Другото впечатляващо било това, че Ангелите влизали и излизали от олтаря през иконостаса, през св. Икони, и всичко това детето – едно четиригодишно момиченце, възприемало за нормално.

 

Ненормален обаче се сторил този факт на майката, макар и православна християнка. Като новопроходила в духовния живот, тя го възприела за някакъв психиатричен проблем, поради което и решила да го сподели със свещеника. Неговият отговор обаче я успокоил, защото той просто потвърдил православното учение, че небожителите участват в нашето богослужение, затова и отношението ни към църковната служба трябва да бъде на ниво, с нужното благоговение пред светинята и пред Божието величие.

Може би заради чистотата на детската душа или по незнайна за нас причина, Бог е отворил духовните сетива на това малко дете, за да поучи повече нас отколкото него. Защото заради духовната си леност, ние се лишаваме от освещението на Божията благодат и губим общението с Бога, когато не сме в храма и се бавим да отидем на църковна служба. Леним се да отидем там, където земното и небесното се обединяват в съвместна прослава на Бога, а душата на човека потъва в насладата на това общение – предвестник на райското блаженство.

 

И нека не се учудваме от думите на някои хора, когато с необясним възторг  излизат след богослужение от храма и искат да ни опишат своето преживяване. Те просто са се докоснали до сладостта на духовното общение с Бога, св.Ангели и светиите. И това е нормално!