Христос е скрит в Своите заповеди
Юли 25, 2013 in Беседи
Автор : арх. Ефрем Ватопедски
За да пребиваваме в благодатта, нужно е да се спазват заповедите Христови, защото Христос, както казва преп. Максим Изповедник, „е скрит в Своите заповеди” , там ние и можем да го намерим. Ние можем да Му се насладим на чрез спазването на заповедите. Ако християнинът постоянно и неотклонно пази заповедите, тогава започва да отхвърля греховната нагласа и греховните навици, и греховността в неговата душа се заменя с желание към Бога.
Желанието за Бога е дар на Божествената благодат, който се проявява в непрестанното пазене на заповедите и непрестанната молитва. Както казват светите отци: „Умът, вкусил благодатта на Светия Дух не може да се успокои дори и за секунда, ако той не пребивава в общение с Бога”.
Когато човек привикне да има постоянно общение с Бога, тогава умът му започва да се просвещава и човек започва да вижда цялата величина на своя грях, цялата бездна на своето падение много по-различно, отколкото по-рано. Умът се просвещава и вижда цялата дълбочина на своята греховност, но той не се отчайва, не се разочарова, не губи смелост, но греховете, които просветеният ум вижда, стават храна за покаяние. Тогава само и започва човекът да се кае истински.
Първите думи на Христа, когато Той за пръв път излязъл на обществено служение, са били призивът: „Покайте се!”
В гръцкия език този глагол е в повелително настояще наклонение (и продължително) време много точно предава смисъла на заповедта на Христа. Спасителят като че казва „кайте се постоянно” [5]. Това деяние на покаянието придава плач на сърцето, който не е някакво меланхолично настроение, но е радостно разположение.
Този „плач по Бога” светите отци са наричали радостотворен плач , защото този плач дава радост, дава ликуване, в този случай човек усеща истинна радост, която е не някакво психологическо настроение, а плод на Светия Дух. И след „плача” човек преминава към сълзите. Както казва преп. Исаак Сирин: „Сълзите са признак за милостта Божия” [6].
Ако човек продължи духовния подвиг в това направление – в пазенето на заповедите, в покаянието, в плача, в сълзите, тогава му се удава да избягва деятелните грехове, т. е. греховете чрез действия.
Ние знаем, че грехът започва от помисъл, след това се извършва в думите и след това вече в делата. Ако човек постоянно се подвизава в делото на покаянието, то първо ще му се удаде да избегне греховете с действие, след това той ще продължи да се бори с грехове, извършвани чрез дума, и след това вече ще започне борбата с помислите. В такъв случай умът започва да се приближава към Бога чрез съзерцателен живот .
Тогава умът придобива по-различен вкус към Божествената благодат[7], той вижда не само своя греховен живот, но и Божествената Отеческа и Майчинска намеса на Божия Промисъл. И тогава той вече преминава към следващия етап: излиза от първия стадий на вярата, който е бил при него след светото Кръщение, и преминава на следващото стъпало – на виждащата вяра. Защото осветеният и благодатен ум вижда в своя живот Божият Промисъл и благодарение на това виждане, той става твърдо вярващ.
Както ние знаем, Христос отделя голямо внимание на вярата, която е ключ към тайнствата на благодатта. Както четем в Светото Евангелие, Христос при всяко чудо на изцеление е хвалел вярата на хората, например: „О, жено! Голяма е твоята вяра” (Мат. 15:28), или на друго място: „И в Израил не Съм намерил толкова голяма вяра” (Мат. 8:10, Лук. 7:9).
Бъдете уверени, че ако ние продължим по този начин, то и ще вкусваме онова, за което е говорел Христос, защото Христовата Църква не е Църква на някаква идеология или философия, но Църква на духовния опит. Когато човек стои в благодатта, когато той изцяло се посвещава на Бога, то както е казал Христос, той на първо място търси Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало му се придава (ср.: Мат. 6:33, Лук. 12:31).
текстът е публикуван в сайта : http://carstvo-maloe.com
