Благословеният Симеон

Септември 17, 2013 in Беседи

Автор :

 

Нов превод

През 1922 година заедно с други бежанци от Мала Азия дойде в Гърция и едно сираче на име Симеон. Той се установи в една барака в пристанищния град Пирея, и там израсна. Имаше една количка и работеше като хамалин, пренасяйки товари на пристанището в Пирея. Не можеше да чете и да пише, нито знаеше много неща за нашата вяра. Притежаваше обаче блажена простота и искрена и нелюбопитна вяра.

 

Когато стана на възраст, Симеон се ожени, придоби две деца и се премести със семейството си в квартал Никея. Всяка сутрин отиваше на пирейското  пристанище, за да изкара хляба си. Обаче всеки ден сутринта преди работа минаваше през храма „Свети Спиридон”, влизаше вътре, заставаше пред иконостаса, сваляше шапчицата си и казваше: „Добър ден, Христе мой, аз съм Симеон. Помогни ми да си изкарам хлебеца”. Вечерта, когато свършваше работата си, отново минаваше през църквата, отиваше пак пред иконостаса и казваше: „Добър вечер, Христе мой, аз съм Симеон. Благодаря ти, че ми помогна и днес”. Така минаваха годините на благословения Симеон.

 

Около 1950 година всички членове на семейството му се разболяха от туберкулоза и починаха в Господа. Симеон остана напълно сам и продължи безропотно работата си, но и не пропускаше да минава през храма „Свети Спиридон”, да казва „добър ден” и „добър вечер” на Христа, молейки помощта Му и благодарейки Му.

 

Когато остаря, Симеон се разболя. Влезе в болница и лежа там около един месец. Старшата медицинска сестра от град Патра веднъж го попита:

 

- Дядо Симеоне, толкова дни си тук и никой не идва да те види. Нямаш ли някой близък или роднина?

 

- Идва, детето ми, всяка сутрин и всеки следобед идва Христос и ме утешава.

 

- И какво ти казва?

 

- „Добър ден, Симеоне, Аз съм Христос. Потърпи”. „Добър вечер, Симеоне, Аз съм Христос. Потърпи”.

 

Старшата сестра се учуди и повика своя духовник, отец Христодул Фасос, да дойде и да види Симеон, да не би да е в прелест. Отец Христодул го посети, подхвана разговор, зададе му въпроса на старшата сестра, а Симеон му даде същия отговор. В същите тези часове сутрин и вечер, когато Симеон ходеше в храма и поздравяваше Христа, сега и Христос поздравяваше Симеон. Духовникът го попита:

 

- Да не би това да е само твое въображение?

 

- Не, отче, не си въобразявам, Христос е.

 

- А днес дойде ли?

 

- Дойде.

 

- И какво ти каза?

 

- Добър ден, Симеоне, Аз съм Христос. Потърпи, след три дена рано сутринта ще те взема близо до Мен.

 

Духовникът всеки ден посещаваше Симеон в болницата, разговаряше с него и научи за скромния му и благочестив живот. Разбра, че става въпрос за благословен човек. На третия ден рано-рано пак отиде да види Симеон и да се увери дали наистина ще се изпълни пророчеството, че ще почине. И действително, по време на разговора Симеон внезапно извика: „Христос дойде”, и заспа съня на праведника.

 

Вечна му памет. Амин.

 

 

Превод от гръцки

 

Предстоящо издаване на книгата “Праведници в света” от Йеромонах Евтимий Светогорец