СТЪЛБ ДО НЕБЕСАТА
Ноември 2, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : Олга Надпорожкая
На 2 ноември 1995 г. скоропостижно се представя в Господа един от най-авторитетните архипастири на Руската Православна Църква – Санкт-Петербургският и Ладожски митрополит Иоан. До края на живота си той достойно следва своя небесен покровител – св. Иоан Богослов, в деня на чието успение се ражда през 1927 г. Притежаващ дара на любовта и кротостта, владика Иоан става извор на утеха за стотици жадуващи за богообщение човешки души от целия православен свят.
****************************************************************
На Николското гробище в Александро-Невската лавра, в архиерейския парцел никога не е безлюдно. На гроба на митрополит Иоан винаги има хора – замислени, потънали в молитва. От черно-бялата снимка на надгробния паметник усмихнато ни гледа владиката, горят свещи, наоколо се разхождат гълъби – кацат по кръстовете и дърветата, кълват нещо на земята…И на гробището става уютно.
Тази година бях сред първите, дошли на 2 ноември на Николското гробище. Отдалеч се виждаше, че на гроба на владика Иоан вече са се събрали доста хора. Чуваше се песнопение и звън на кадилница. Отец Алексий, предстоятел на Пантелеймоновския храм в Уделно, заедно с двама свои събратя служеше панихида. Гробът беше покрит с огромни букети рози и хризантеми. След панихидата се наредихме да целунем надгробния кръст. Да почетат владиката бяха дошли предимно възрастни жени. Но редом с тях стояха внушителните фигури на казаци, можеха да се видят много монаси и монахини. Тук беше и известният църковен историк и публицист Николай Кузмич Симаков, близък познат на владика Иоан. Когато всички се поклониха на кръста, Николай Кузмич каза на висок глас: “Нека да ви разкажа един случай, свързан с владиката!” Около него се събраха хора и той започна: “През май 1997 г. бях на поклонение в Пантелеймоновския манастир на Атон. Един ден до мен се приближи непознат монах и на развален руски ме попита: “Вие Симаков ли сте?” “Да”, отвърнах аз. “Познавахте ли владика Иоан?”, продължи монахът. Кимнах утвърдително. Тогава той посочи към небето и каза: “Владика Иоан е там! Зная, че той е свят!” И започна да ме прегръща и целува, а аз дори лицето му не можех да разгледам. “Батюшка, кой сте Вие?” “Аз съм немец. Приех православието и се подвизавам тук. Наричат ме отец Евгений.” В този момент ме повикаха и повече не го видях.”
“Преди десет години”, продължи висока жена, стояща до Николай Кузмич, “на гроба на митрополит Иоан срещнах гръцки монаси. И им зададох въпроса: “Откъде познавате владиката?”, а един от тях на развален руски ми каза: “Той е стълб до небесата!”
“В началото на 90-те”, започна през сълзи слаба жена, “посещавах Николския събор. По това време отношенията между мен и майка ми бяха много обтегнати – от седем години не бяхме разговаряли, понеже тя смяташе, че съм лоша дъщеря. Освен това всички мои роднини се отдръпнаха от мен, а аз не можех да разбера защо. Беше ми толкова тежко, че и досега ми става страшно, като си помисля. Знаех, че само Господ може да ми помогне, но как щеше да стане това, нямах никаква представа.
Веднъж по време на една служба в Николския събор гледах митрополит Иоан и си мислех: навярно той ще ми помогне. Повече не можех да живея в това състояние. В храма имаше много народ и след службата всички се насочиха към владиката за благословение. Но аз бях твърдо решена да говоря с него. Когато владиката излезе от олтара, сякаш в храма останахме само ние двамата – не виждах никого другиго около себе си. Успях да се приближа до него и когато погледът му попадна върху мен, можах само да промълвя: “Много ми е тежко!” Той постави ръка на главата ми и каза: “При теб всичко ще бъде наред! ”
На сутринта ми съобщиха, че внезапно е починал брат ми. С майка ми се помирихме и тя дойде да живее при мен. Живяхме заедно седем години и през цялото това време тя непрекъснато ме молеше за прошка. Оттогава вярвам, че ако се помоля на владика Иоан, той непременно ще ми помогне. ”
********************************************************
Доскоро не знаех много за митрополит Иоан. Помня, че веднъж прочетох в ‘Православният Санкт-Петербург’ спомените на главния редактор за срещите му с владиката. Веднъж той отишъл в митрополията в много тежък момент, а по пътя обратно физически усетил, че владиката се моли за него. Запомних думите му: “Мястото, където ме застигна молитвата на владиката, помня добре… ” В последствие ми показаха гроба на митрополит Иоан и оттогава се старая редовно да се отбивам на Николското гробище. Ето и този път без проблем ми се удаде да чуя няколко разказа за него.
превод от руски със съкращения
Източник: http://ruskline.ru/news_rl/2012/11/03/stolp_do_neba/
