Относно Причастяването със светите Тайни, ние не не можем да се откажем от свещените канони  и от хилядолетния опит на Църквата. Нека да ходим по пътя на нашите отци и предшественици, по каноничния път на свещената традиция. Не честото причастяване ни води към съвършенство, а покаянието със сълзи, честата изповед, прекратяването на греховете и  молитвата от дълбочината на сърцето.

Настояването на някои за често причастяване е признак на гордост и слаба вяра, а не на духовно преуспяване. Нашето изправление и преуспяване по пътя на спасението започва с честа изповед и продължава с постене, молитва, прекратяване на греховете, милостиня, примирение с всички и смирение. Чак след като направим всичко това, ние може да се причастяваме по-често, както указват свещените канони и църковната традиция. Иначе  как ще приемем Господа на небето и земята в дома на своята душа, когато твоята душа е нечиста, неизповядана, поробена от страстите и най-вече пълна с гордост? Ние преди всичко се нуждаем от сълзи, молитва и честа изповед, и чак след това ще ни се придадат останалите дарове.

Нашите манастири са се придържали в средния царски път. Нека да следваме техните обичаи и да се придържаме към техните съвети.

Източник: православие ру

Сподели:

Send this article by email

What is your name?

Please indicate below the emails to which you want to send this article: Причастяването със светите Тайни

Enter one email per line. No more than 5 emails.

Send

Close

Близки теми:

Цербери на Светия Потир или пазители на Причастието? Старец Паисий Сихастрийский и Сихлийски За разсъдителността Не копирайте старецът Силуан Да мислим красиво