Оригиналът
Ноември 21, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор : арх. Серафим Алексиев
В обширната галерия картинна
минаваше народ в редица чинна,
разглеждайки платната в ням захлас,
де четки и бои с вълшебна власт
създали бяха толкова живот
в пейзажи, образи, цветя и плод.
А там в един кът множеството бе спряло
с вторачен взор, в почуда онемяло.
Тук бе ликът Божествен на Христа,
излъчващ благост, милост, доброта.
В очите му събрана бе тъгата
на всичките страдалци по земята.
Лицето му бе обич и смирение,
величие и царствено търпение.
Венец от тръни кичеше челото
и капки кръв от страшната Голгота.
И сякаш с поглед, приковал тълпата,
Той шепнеше тез думи в тишината:
“Обичам ви, о, люде Мои грешни,
души бездомни, хора безутешни,
загубени във гибелни пътеки
и тровещи се със наслади леки,
в окови мислещи се за свободни
и неуморни в мъките безплодни
да зидате със грях бленуван рай…
Аз любя ви и жаля ви безкрай!…
Във името на вашето спасение
готов съм и на второ изкупление.
Вземете ме! Разпнете ме отново!
Сърцето ми за жертва е готово –
о, стига само Моята любов
да се превърне в покоряващ зов
и всички да ви доведе при Мене,
за да ви дам утеха, мир, спасение!”
Народът къпеше се в тез лъчи.
А някой сълзи бършеше в очи.
В мълчанието общо изведнъж
се тихо непознат обади мъж:
“Как възхитително е нарисуван
Христос! Как трогва Неговият лик!
Пред нас разкрива се талант нечуван
на майстор с дар действително велик.”
А друг поде в притихналата зала:
Туй копие е от оригинала!
Самият той, откупен за милиони,
краси сега парижките салони.”
“Не! Не е вярно туй! – каза тогаз
един стар мъж със слаб, треперещ глас. –
Оригиналът – Първият, Предвечният,
от целият всемир по-скъп и Вековечният,
продаден бе – да заявя туй смея,
за трийсет сребърника във Юдея!”
И всички в срам наведоха глави,
че тъй бе оценен Христос, уви!
