Американското чудо
Февруари 4, 2014 in Начална страница, Сладкарница
Автор : монахиня Корнилия (Рис)
Един свещеник от Северна Калифорния служил в енория, състояща се от бивши евангелски християни, обърнати в Православието. Когато процветяващата им община не била още православна, при него да слушат Благата вест идвали най-различни хора. Веднъж към църковната сграда се насочил млад човек на мотор „Харлей Дейвидсън”. Външният му вид издавал, че е безделник, но въпреки това той с искрен интерес желаел да послуша за Иисус. Между него и пастора (който и впоследствие станал православен свещеник и собствено разказал този разказ) се развили добри отношения и младият човек започнал постепенно да променя начина си на живот. Той отхвърлял пороците си един след друг, докато пастора не му казал, че ако иска истински да последва Христос, то неговото рокерство трябва да остане в миналото. Това било много тежко за понасяне от младия човек и той оставил общността с грижещия се за него пастор и вече не мислил никога да се връща при тях.
Рокерът заминал надалеч на своя „Харлей-Дейвидсън”, но скоро попаднал в ужасна катастрофа, в резултат на която изгубил краката си. В края на краищата, младият човек се върнал в компанията на своите „стари приятели”. Оказал се в полуразрушен дом с нисък наем. Той се намирал в неблагоприятен район на града, където престъпността особено процъфтявала. Една вечер, когато той със своите приятели особено енергично се предавали на пиене на алкохол и наркотици, нашият герой изведнъж се подхлъзнал, паднал и загубил съзнание. Приятелите му, които също далеч не били в трезво състояние, решили, че е мъртъв. Не знаейки какво да правят и разбира се, избягвайки всякакви контакти с полицията, те просто довлекли безкракото му тяло до първия контейнер за боклук и го изхвърлили там.
Именно там се събудил на следващото утро нашияj млад човек. Това било наистина ужасяващо пробуждане – да откриеш, че си оставен от всички, въргаляйки се в казана за боклук. Измъквайки се от контейнера, който едва не се превърнал за него в гроб, младият човек седнал край пътя, изпълнен с черни мисли: „Ето, до какво стигнах. Безполезен човешки боклук. Изхвърлен като ненужен отпадък.”
Потопен в тези отчаяни мисли, той изведнъж забелязал присъствието на възрастна жена, облечена в дрипи-такива жени наричат обикновено „бездомна просякиня”. Тя се приближила към него. Видът и бил много строг и изобличителен. „Знаеш ли, къде трябва да отидеш – попитала тя, показвайки към младия човек – Отиди там”. В същия момент мъжът си спомнил своя бивш пастор и църквата, в която той почти се преобразил. Твърдо решил отново да я открие, той се върнал в града, където била разположена.
Когато се добрал до познатия му някога храм, го открил съвсем преобразен. На покрива имало златни куполи и кръстове, целия интериор бил съвършено променен. Нямало никакви скамейки, а отпред се намирали нещо като преградки със странни изображения на светци. Той ги огледал и с изумление погледа му попаднал на изображение на жена – същата „бездомна просякиня”, която му казала къде трябва да отиде в часа на страшна депресия. Това била блажената Ксения Петербургска, Христа ради юродива.
Там младият човек срещнал своя стар приятел, който по това време бил вече православен свещеник в расо и с кръст. Мъжът приел свето кръщение и започнал да води живот на предан енориаш, но тази път наистина преобразен.
превод от руски със съкращения
източник: православие ру
