Майчинство или кариера
Март 6, 2014 in Начална страница, Семейство
Автор : Екатерина Алексеевна, семеен психолог
Ако сред мъжете досега битува устойчиво стереотипното отношение към женитбата като край на свободния живот, то за жените не по-малък разпространен стереотип се явява отношението към майчинството, като прощаване със своите кариерни интереси и амбиции.
Оказвайки се пред избора, да ражда ли още едно дете, жената не рядко изпитва страх за своето образование, професия, любимо занимание и най-накрая нейните собствени интереси и увлечения – ще се наложи ли да се раздели завинаги с тях?
Дали ще може многодетната майка да остане и за по-нататък в професията зависи от това, в кой период от живота си тя е родила децата. Ако към този момент тя вече е получила образование, специалност, някакъв опит в работата, то тя ще може да реализира себе си в нещо, което е приятно за нея и в същото време да се обгради с деца. Много важно е за жените да имат такава професия, която предполага частична заетост. В този случай всичко зависи от енергията на жената, както и от здравето на децата.
Ако в момента на раждане майките нямат образование, нито опит, тогава действително изникват трудности в самореализацията. Едно обучение ще изиска от младата майка огромно количество време и усилия. И ако комбинирате майчинството с учене, то за всичко това няма да ви стигне силата. А и за самата майка такава самореализация може да бъде угнетяваща, и съпругът ще се пренатовари. Такава ситуация не е много благоприятна. За съжаление родителите, които са погълнати от грижите за децата, забелязват този проблем чак тогава, когато връзката им се пропука от пренапрежение.
Също в такава трудна ситуация се оказват майки, чиято работа включва пълно офис натоварване. Това са майки – юристи, икономисти, счетоводители, банкови работници. За съжаление в този черен списък днес попадат доста престижни и високоплатени специалности. Жена, която има такава професия, когато се окаже в подобна ситуация се изправя пред трудния избор – детето или работата. Става така, че за да работи 8 часа в пет дни от седмицата тя се принуждава да даде детето от доста ранна възраст на детска ясла и т. н.
Хубаво е жената да е у дома и да участва повече в живота на своите деца. Ако си спомним живота на нашите майки и баби, ще видим, че всички те са работили, имайки деца. Но по-рано практически невъзможно беше да не се работи и се считаше за нормално детето да се даде в ясла и градина. Но днес жената има право да не работи и е глупаво тази възможност да не се използва, особено ако семейството е многодетно.
Когато говорим за самореализация на многодетната майка, ние в по-голяма степен имаме предвид не нейното кариерно израстване, а това, тя да има възможност да се занимава с още нещо освен децата. Това може да бъде не само работа, но хоби или почивка. Има хора енергични, обичащи работата си, на които тя им доставя радост, носи вдъхновение и им гарантира финансова стабилност. Такава работа жените се опитват да я запазят. Има и жени, които преди да се омъжат са работили 7-10 години, което ги изтощава като бъдещи майки.
Не всички майки могат да седят цял ден в къщи. Повечето от тях имат образование, увлечения, кръг от приятели, затова им е сложно да стоят само с деца и при това – палави. Затова е нужно периодично майката някъде да излиза, да променя атмосферата.
Но има и майки, които прекрасно се реализират като домакини в своя собствен дом. В края на краищата многодетната майка е топ-менажер на неголяма организация и за да работи тази организация ефективно, са нужни немалко физически и интелектуални усилия.
Много често майките, особено в големите семейства, страдат от „комплекса на отличника”, стремейки се за всички неща да изкарат шестица. Нужно ли е това? Както се оказва – не. Екзотичното блюдо, за чието приготвяне са загубени два часа се изяжда за десет минути със също такъв апетит, както и обикновени яйца. В прибраната стая при наличието на малки деца чистотата се поддържа максимум трийсет минути, независимо от това колко време е отделено тя да бъде подредена. Т. е. допълнителните усилия, отправени за достигане на някакъв идеал в крайна сметка ще останат незабелязани, неоценени по достойнство и в крайна сметка вместо радост ще донесат само разочарования. Затова ако не се стремим всичко да правим на най-високо ниво, може да се освободи голямо количество сила, толкова необходима за майката, грижеща се за човешкия живот.
Още една идея – не трябва да се работи без почивка. За да се избегне бързото преуморяване и от друга страна да се поддържа темпото, трябва да се работи с постоянни почивки, например на всеки 15 мин. Такъв режим ще позволи на майката да избегне „синдрома на прегарянето”, защото няма значение колко сте работили, все едно работата няма да свърши.
Понякога при съпрузите възниква проблем, когато единият не обръща внимание на трудностите на другата „половинка”, докато не му ги кажат. За съжаление жената твърде късно осъзнава, че за своите трудности е трябвало да каже по-рано на своя съпруг и, че умората и преситеността и я смазват. А тези неща могат да се получат не само от много работа, но и от еднообразието на домакинята. Не всеки човек може да обича да седи в къщи. Тези семейства, където съпрузите навреме съумяват да разберат това, са добре.
Ако една жена печели повече от мъжа си – това е рисков фактор за семейството. Когато това положение продължава дълго, при жената възниква чувство на недоволство, осъзнавайки, че иска да прекарва повече време с децата си.
Хубаво е жената да гледа сама детето си поне до четири годишна възраст или в краен случай да го повери на баба му или леля му, тъй като до четири години у детето се формира характера и могат да възникват проблеми, с които родителите се справят много по-добре, отколкото други.
По въпроса за многодетността на младите семейства бих казала, че те не трябва изкуствено да се подтикват към такава отговорна стъпка. През годините съм написала много статии, призоваващи младите семейства да имат много деца. Но после разбрах, че това е популяризиране на идея, която няма финансова поддръжка. По този начин младите хора, увлекли се от тази идея, могат да се окажат в доста тежка ситуация. Мисля, че по никакъв начин не трябва да се влияе на избора на родителите. Днес много многодетни семейства са проспериращи за това, че това е бил техният собствен избор. Те са родили децата си, уповавайки се на Бога, на своите сили, но в никакъв случай не и на подкрепа от държавата. В действителност, многото деца – това е наистина подвиг. В семействата с три или четири деца, раждането на нови не понижава качеството и нивото на тяхното образование.
Превод от руски
