Да не съсипваме децата си
Септември 23, 2014 in Начална страница, Семейство
Автор : митр. Павел Сисанийски и Сиатистки
Въпрос: Какво трябва да бъде отношението на родителите към условията, които съществуват в съвременните училища? Например спрямо партитата за Хелоуин, по случай някой рожден ден, които стават в клас?
Първото ми наблюдение е, че много пъти родителите са безразлични към по-важни неща, които стават в училище и накрая ограничават интереса си само до такива работи. Във всеки случай всяко семейство е отговорно за възпитанието, което дава на децата си. И всяко едно семейство има право да се намеси в училището и да изрази своето несъгласие, стига само нашето слово да бъде отговорно и да е ясно защо не сме съгласни с дадено нещо. Това го казвам повече за случая с карнавалите. Относно партито по случай рождените дни, които се празнуват в клас, не знам какво означава това – за първи път го чувам, в Гърция няма такива неща. Разбира се, там съществува нещо по-лошо – родителите престанаха да празнуват празниците на децата си вкъщи, а отиват и ги празнуват в заведения. Именно за да подтикнат децата извън дома и така да нямат нищо хубаво, което да помнят от своя дом.
Относно това, дали християните празнуват рождения си ден. Чуйте нещо. Знаете ли защо бил установен празникът Рождество Христово? Христос не се е родил на 25 декември, а на 25 декември се празнувал един езически празник – празникът на слънцето, което било почитано като божество. Църквата идва и насочва вярата на хората в правилния път и казва: нека празнуваме, но празника на истинското Слънце, Слънцето на правдата.
Няма проблем детето да празнува своя рожден ден, стига само да го накараме да почувства благодарност към Бога, че му е дал дара на живота. И тогава нека празнува, но с този дух. Не е лесно на всичко да казваме „Не!” и особено, когато тези неща не вредят. Можем обаче да му дадем правилното съдържание, да научи, че този ден е дар от Бога за неговите родители, както и за него, да почувства, че в този ден Бог му е дарил живота. Оттук, ако и ние придадем на рождения ден друг характер, тогава не е нужно да създаваме проблеми на децата. Разумният родител може да каже две думи на децата, които ще дойдат у тях, а не в заведението или където и да е другаде – че се радва, че са дошли и да им поговори в този дух, така че децата да разберат защо рожденият ден е дар от Бога. Не можем да кажем, че празнуването на рождени дни е осъдително дело, след като го чакаме с голяма радост.
Въпрос: Когато имаме две деца, едното от които е много по-силно в училище, как трябва да се отнасяме, за да не се получава ревност и завист?
Както казах по-рано, най-лошият начин е да кажете: виж брат си или сестра си! Въпросът е, защо едното да е по-силно от другото, коя е причината за това? Интелектуалната способност? Да не би детето да се държи така, защото е подразнено от нещо? Да не би през ума му да е минала идеята, че родителите му ценят брат му повече от него? Затова първо трябва да потърсим причината, както и да се научим да не правим сравнения. Притчата за талантите, където един слуга получил два, друг пет таланта, но и двамата били възнаградени еднакво, е много характерна. От друга страна, едното дете може да няма способностите, които другото има. Това не трябва да ви засяга. Затова проявете разбиране, че това дете няма дарбите, които другото има. Не правете сравнения нито с братчето му, нито с неговите съученици. Потърсете да видите какво точно става, да не би причината да е някъде другаде и подхождайте винаги с дух на любов и подкрепа към детето.
Въпрос: Когато едно семейство има задоволителен доход, как трябва да се отнася към децата, за да не се разглезят?
Разбира се, ние можем да ги разглезим и когато нямаме задоволителен доход. Въпросът е, че, горко ни, ако накрая децата станат средство за изтъкване на нашите доходи, защото по този начин ги съсипваме. Детето трябва да се научи да има необходимото и да не му угаждаме във всичко. Родителите трябва да разберат, че не могат да демонстрират своето благосъстояние чрез грижата за децата си, което много пъти – ето защо родителите са неразумни – може да предизвика омраза у другите деца. Родителите трябва да се научат да уважават децата, които идват от по-бедни семейства. Когато двама души бягат и единият бяга с по-голяма лекота, а другият се задъхва, тогава човешко е първият да забави своята крачка, а не да пресили другия, да го доведе до преумора и навярно до смърт.
Още нещо. Родителите, които чувстват нужда да се показват чрез децата си, навярно ще платят за това свое поведение много скъпо в даден момент, само че тогава ще бъде късно.
Въпрос: До коя възраст родителите могат да забраняват на децата си да ходят на партита, които техни съученици организират?
Не ми харесва думата „забраняват”… Важно е родителите да не им нареждат с „Да” и „Не”. Е, някой път и това ще стане, но първо е нужно да обясняваме на децата. Как? Чуйте един пример.
След един катехизационен урок с момичета от втори клас на гимназията накрая остана едно дете, което дойде и ми каза:
- Отче, майка ми каза да ви питам нещо и да направя така, както вие ми кажете.
Казах си: „Умна майка! Иска да прехвърли отговорността.”
- Да, кажи?
- Довечера съм поканена на едно парти. Да отида ли?
Другите момичета чуха въпроса и също дойдоха и казаха:
- И ние сме поканени.
Аз попитах:
- Всички ли сте поканени?
- Да – отговориха те.
- Чудесно! Седнете отново.
Те седнаха.
- На колко години сте?
- На 14.
- И тъй, сега бързо пораснете – 15,17,25, 30, 35… Колко хубаво! Ето имам няколко прекрасни майки на 35 години около мен! И тъй, кажете ми, добри майки, ако вашите дъщери, които са 14 годишни, поискат от вас да отидат довечера на това парти, какво бихте им казали?
Тогава първото момиче, което ми зададе въпроса, каза категорично:
- Аз нямаше да я пусна!
Същото отговориха и другите.
- Ех, момичета! Внезапно станахте много строги майки! И защо няма да пуснете децата си да отидат на това парти?
- Ами, защото определени пъти стават някои неща, които не са правилни – ми каза едно от тях.
- А ти откъде знаеш? – я попитах.
- Ходила съм!
- Момичета, не разбрах нещо. Защо попитахте майка си и защо питате мен сега. Виждам, че сте в състояние сами да си отговорите дали трябва да ходите или не. . .
Чуйте. Не е хубаво да демонизираме всичко. Съществуват празненства и празненства. Важно не е на всичко да казваме „Не!”, защото тогава ще се отворят други пътища, а да изследваме и проучим, защото днес дори едно обикновено празненство наричат парти. Затова нека проучим, да видим за какво става въпрос и тогава може да кажем и „Да!”, а не само „Не!” И когато казваме „Да!” там, където трябва да кажем „Да!”, тогава много по-лесно ще кажем „Не!” там, където трябва да кажем „Не”.
Въпрос: Колко време трябва да отделят родителите на децата, за да растат правилно? Много семейства отделят много време на децата, а те впоследствие стават „мамини дечица”. На какво се дължи това?
Не вярвам, че това се дължи на времето, а на начина на мислене, чрез който действително създават мамини дечица и безотговорни хора, т.е. – когато не оставяме децата да поемат своята отговорност. Когато не ги оставяме да понесат последиците от своите бели. Нужно е да им отделяме много време и да бъдем близо до тях. Те не искат толкова нашите пари или дрехите, които им купуваме, а нашето любящо присъствие, което ще ги накара да бъдат открити към своите родители. Ако посветиш време на детето си, ако го научиш да разговаряте, а не да му се подмазваш, защото, ако днес му кажеш: „Кажи ми, детето ми, искам да бъдем приятели да разговаряме!” И то ти каже: „Мамо, харесва ми едно момче”, а ти нахокаш дъщеря си, си загубила играта. Защото тогава нищо повече няма да ти каже. Затова можеш да разговаряш, да попиташ за повече неща, да го посъветваш и най-вече да направиш така, че да ти казва всичко. Има родители, които са постигнали това и така имат контрол над тях. Има и други, които не са успели в това, защото следват погрешен път. Първо, децата имат нужда от достатъчно време, и второ – мамините дечица ги правим не когато им отделяме много време, а когато правим това по погрешен начин. Тоест, когато ние поемаме всички техни отговорности и не ги оставяме те да си ги понесат.
Въпрос: Какво трябва да бъде отношението на родителите към малките деца – да слизат напълно до тяхното равнище, или да бъдат по-сериозни към тях?
Едното не изключва другото. Бог стана заради нас това, което не е бил – Той стана Човек. И ние ще станем това, което не сме – деца, заради нашите деца. Това няма да разруши връзката с тях, освен ако ние сами не я разрушим. Защото едно е да играя с детето си, да се търкулна с него на земята, а друго – да му дам една цигара, за да го накарам да се почувства като мъж. Затова ще слезем до тяхното равнище, за да почувства, че сме близо до тях, а те знаят, че ние не сме като тях. Ако слезем до тяхното равнище по правилен начин, те ще ни подадат ръка, за да им помогнем да се изкачат.
Въпрос: Виждаме много християнски семейства, които имат деца, които се противят на Църквата. На какво се дължи това?
Вече отговорих. Първо, това може да се дължи на лицемерието на родителите, на тяхната фалшива и лицемерна връзка с Църквата, която децата преживяват у дома. И второ, на погрешното разбиране, което гласи, че насила ще те спася! И особено в годините на пубертета, когато родителят се опитва да огъне тяхното противене с насилие, а не с убеждаване и най-вече със светостта на своя живот. Разбира се, има случаи, които Бог допуска като изпитание. Въпросът е да потърсим в нас и да видим какво точно става – да не би ние да сме допуснали грешки и оттам нататък, ако е по Божие допущение, тогава да приемем това изпитание с търпение, молитва и любов към нашето дете.
Въпрос: Какво трябва да бъде отношението на родителите към децата по въпроса с телевизията?
Много просто – както не давате боклуци на децата да ядат, така не им давайте телевизионни боклуци. Спирайте директно телевизора, когато дават боклуци. Но не да казвате на децата си: ти върви в другата стая, защото трябва да изгледам този филм! Боклуците се отнасят за всички – малки и големи. Ако детето види нещо подобно, тогава то само ще пуска телевизора или ще отиде някъде другаде да гледа. Можем да обясним на детето какво е телевизията, какво показват по нея и как искаме то да постъпва с нея. Децата не са неразумни – има домове, най-малко в Гърция, където телевизорът постоянно е изключен. Никой не гледа, дори новини. Детето не протестира. Или други случаи, където родителите казват: „без да гледаш този филм, детето ми”, и нищо друго. Но какво става много пъти? За да не ни безпокои детето, ние го оставяме да гледа телевизия.
Въпрос: Как детската градина влияе върху възпитанието на децата, след като и двамата родители работят?
Разбира се, този въпрос изисква по-голяма дискусия. Ако работата на родителите е необходимост и за двамата, тогава няма проблеми. Детската градина е начин за социализация на детето, да се научи да не живее само за себе си и особено, когато е единствено дете и родителите са го разглезили. Това е излизане от една прегръдка, която много пъти не е здравословна. Тук обаче всеки случай се нуждае от внимание, за да види човек какво става, доколко е нужно това и най-вече – ако някои родители са длъжни да работят, те също са длъжни да намерят и време да се занимават с него.
Ще ви кажа малко суров пример. Едно дете отхвърли своите родители, защото, когато имаше нужда от тях, те работеха в Германия. Ще ми кажете – за детето са работили! „Тогава, когато аз имах нужда от вас, ви нямаше”, казваше обаче то. Когато едно дете говори така, то го прави, защото това отсъствие му е струвало скъпо и е белязало неговия живот. Затова, ако работата и на двамата родители е необходимост, това ги задължава двойно повече да намерят време да се занимават със своето дете, да играят с него, да излязат на разходка, да разговарят помежду си.
Ще завърша с един анекдот по този въпрос.
Един баща четял вестник. Малкият му син нещо бил прочел, отишъл и го попитал:
– Татко, кога е станала битката при Саламин?
– Не знам, детето ми!
След малко пак отишъл:
– Татко, какво е станало по време на въстанието през 1821 година?
– Не знам, детето ми!- казал бащата и продължил да си чете вестника.
– Татко, кой победи вчера – „Олимпиакос” или „Панатинайкос”?
– Не знам, детето ми!
Майката се намесила:
– Детенцето ми, остави татко си! Сега чете вестник, остави го на мира!
Таткото обаче възразил:
– Какво говориш, жено! Остави детето да пита – нека се образова!. . .
превод от гръцки
