Полумама
Ноември 10, 2016 in Начална страница, Семейство
Автор : Юлия Симеонова, журналист
Когато бях дете, наблюдавайки живота в моето семейство, си мислех, че сега ще запомня „как е било всичко”, ще си направя изводи и ще стана най-добрата майка. Задължително ще се разхождам със своите деца – с нас се разхождаше повече татко – и на шах ще играя с тях сама – моята майка не правеше това, не проверяваше и домашните ни – не ѝ беше до това. Като цяло, мама ми липсваше. По цял ден тя беше на работа, а вечер беше уморена и я чакаше домакинската работа…
А каква в действителност е добрата мама? Може би главното е в това, тя винаги да бъде до теб. Докато си съвсем малък, това „до теб” трябва да бъде буквално. Едва по-късно „да бъде до теб” ще рече да чувстваш нейното внимание, нейната подкрепа във всяка жизнена ситуация. Това е много важно в отношенията с всеки близък човек, но с мама – особено. В детството мама е като слънчице – щом се появи и веднага става хубаво и топло. И най-щастливите дни са почивните. Защото цялото семейство е заедно.
Получи ли се при мен да бъда такава добра майка, която винаги е до детето си? Едва ли… В по-голямата част от времето аз винаги бях на работа. Мотиви имаше много: да се живее само със заплатата на съпруга е по-трудно, отколкото с две; на съпруга и децата е нужна устремена, пълна с енергия жена и майка, а не скучна и измъчена от безкрайната домакинска работа. А и домашните дела могат да се сведат до минимум – щандовете на магазините са отрупани с пелмени и прочее полуфабрикати, а всекидневното забърсване на прах е еснафщина – струва ли си да губиш безценното си време за това? Всички тези мои разсъждения бяха подправени от увереността, че с моите деца и така всичко ще бъде наред. На младостта винаги са присъщи излишна самоувереност и самонадеяност.
Постепенно идеалите се рушаха.
Когато току-що бях започнала работа в Църквата, героиня на един от първите ми журналистически материали стана една майка на две деца, която беше домакиня. Семейството не беше от заможните, но тези хора имаха всичко необходимо за пълноценен живот и домът им ми се стори малък, но топъл и уютен. Тази майка смяташе, че да бъде с децата е неин майчински дълг. Тогава ме порази една изказана от нея мисъл. Тя е много проста и с нея няма как да не се съгласиш по силата на нейната очевидност – да седиш по цял ден в някой офис и изобщо да работиш, е много по-лесно, отколкото да прекарваш това време у дома с децата си. Тогава аз изведнъж разбрах, че знам това, но да го въплътя в живота си не мога.
Малко по-късно правих интервю с един свещеник, което беше паметно и даже в голяма степен повратно за мен. Той говореше за това, че в нашето общество е обичайно да се възхищават на жената, ако тя е добър специалист, журналист, или нещо друго подобно. Но колко по-важно е да бъдеш просто добра майка.
И наистина, у нас не само не е прието да се възхищаваме на жената-майка, но ние просто не забелязваме нейния труд, който понякога изморява повече от най-тежката физическа работа. Вижда ли го някой? Нещо повече, ако жената се занимава с децата, не ходи на работа, смята се, че тя на практика безделничи. По същия начин ли стоят нещата с жената, която по цял ден се суети на работното си място… Ето как ние сами поощряваме нарастването на отряда на полумамите.
Сред моите познати има млади майки, които разбират, че ощетяват малките си деца, но продължават да работят. И аз ги разбирам. Да бъдеш полумама е много по-лесно, отколкото ден след ден да вариш каша, зеленчукова супичка, да пасираш в блендера плодове, да четеш за стотен път приказката за кокошчицата Ряба, да изхвърляш гърнето и безкрайно да носиш на ръце любимото чедо, чието тегло принуждава даже тате да се оплаква от болки в мускулите. А ако в семейството има още деца, този списък се удвоява, утроява и т.н. Пък трябва още и домът да се разтреби, и на съпруга обед да се приготви, и ризата да се изглади …
Много по-лесно е да оставиш любимото детенце с бабата или с бавачката и да избягаш от къщи, като искрено повярваш, че на семейството са нужни пари и изобщо, че за всички така ще бъде по-добре.
Всички ние още в училище бяхме съгласни с Достоевски, че нито една революция не струва дори единствена детска сълзица. Но защо така лесно се съгласихме с това, че си струва тази сълзица да бъде пролята заради нашата работа, нашите увлечения, дела, грандиозни планове? Съвсем скоро научих от познати, че се търсят две бавачки за едно още неродено дете. Майката планира веднага след раждането да се върне на работа… Явно не от липса на средства за съществуване наемат за бебето две бавачки.
Но защо ни е така трудно у дома, с родните деца?
Намерих само един отговор на този въпрос – поради недостиг на любов. Когато има любов, всичко става леко и нещо повече от това – радостно. И тогава цял ден си като на крила. Много хубави думи за майчинската любов могат да се намерят у стареца Паисий Светогорец.
– Майката обича своите деца повече от себе си. За да нахрани децата си, тя остава гладна. Но радостта, която изпитва тя, е по-голяма от радостта, която изпитват децата й. Децата се хранят телесно, а майката – духовно. Те се наслаждават на чувствения вкус на храната, докато майката изпитва духовна радост.
Преди да се омъжи, девойката може да спи до десет часа преди обед и на всичкото отгоре да разчита, че майка ѝ ще ѝ подгрее млякото за закуска. Да свърши някаква работа такава девойка се лени… Но ставайки майка, тя започва да прилича на самозареждащо се устройство, което колкото повече работи, толкова повече се зарежда – защото в нея не престава да работи любовта… Преди, когато я будеха, тя гръмко се сърдеше, че я обезпокояват. Сега, когато детето ѝ плаче, тя не спи по цяла нощ и това не ѝ е трудно. Тя се грижи за детето си и се радва. Защо? Тя е станала майка и у нея се е появила жертвеност, любов.
Старецът Паисий много ясно вижда заблужденията на съвременния човек. Той обяснява и защо на много жени им се струва, че за семейството са така важни заработените от тях пари.
– Те не свързват двата края, защото искат да имат телевизор, видеомагнетофон, личен автомобил и други подобни. Затова са принудени да работят, а резултатът е, че се отнасят небрежно към собствените си деца и ги изгубват. Ако работи само бащата и семейството се задоволява с малко, този проблем не съществува. А заради това, че и мъжът, и жената работят – уж защото не им достигат парите – семейството се разпилява и губи своя действителен смисъл. И какво тогава остава да правят децата? Ако майките живееха по-просто, то тогава и самите те не биха се изнурявали пряко сили, и децата им биха били радостни. Един човек знаеше седем чужди езика, а жена му полагаше страшни усилия, за да изучи четири. Освен това тя даваше частни уроци и за да бъде в работна форма, гълташе хапчета. Децата на тази двойка се родиха здрави, а израснаха душевноболни… Затова аз съветвам майките да опростят живота си, за да могат да се занимават повече с децата, които имат нужда от тях. Друго е, ако у дома майката работи нещо, с което може да се заеме, когато се умори от грижите по децата. Седейки у дома, майката може да наглежда децата и да се занимава с нещо друго. Това ще помогне на семейството да избегне много сътресения.
И в някакъв момент от живота, когато се появяват „сътресенията”, когато при децата не всичко се развива по сценария „всичко ще бъде добре”, когато е видно, че им липсва внимание, накрая разбираш, колко важно е да бъдеш не „полумама”, а истинска, пълноценна майка. Какво значение има дори такова като че ли дребно нещо – да сготвиш пълноценен обед и да събереш цялото семейство около трапезата, а не в движение да раздадеш на всички сандвичи и да хукнеш по много важни дела. „Подвизите” извън семейството кой знае защо и се извършват по-лесно и изглеждат по-привлекателно.
В света на полутоновете, на размитите ценности, да живееш на половината на силите си, да щадиш себе си е по-просто – полупрофесионалист, полудобър човек, полуродител. Защо, заради какво да се напрягаш? На нас упорито ни се иска да избягаме от всяка трудност. На таткото и майката – да избягат от дома, от децата. Аз виждам много семейства, в които децата и родителите живеят всеки свой живот и тези техни животи рядко намират пресечна точка. А на работа можеш да избягаш от своите служебни задължения, като прекарваш част от работното време в социалните мрежи, в компютърни игри, в разговори и т.н., създавайки впечатление, че работиш. Целият съвременен свят е някакво безкрайно бягство и създаване на псевдоживот, в който ще ни бъде по-леко и уж по-добре.
Аз в никакъв случай не искам да кажа, че жената трябва да се затвори у дома и да превърне своя живот в безкрайно стоене край готварската печка. Животът е творчество и е по-голям и по-широк от всякакви схеми. Да, и жизнените ситуации са различни, много жени наистина са принудени да работят, има и немалко примери, когато това не им пречи да отгледат забележителни деца. Аз искам да кажа само, че каквото и да е стечението на обстоятелствата, не бива да ставаш „полумама”, така както не бива да ставаш полуприятел или полухристиянин.
източник: Православие ру
