Разбойниците при кръста

Април 14, 2017 in Беседи, Начална страница

Автор : Св. Кирил Йерусалимски

 

 

Нашият Спасител бил разпънат на кръст между двама разбойника, за да се изпълни Писанието: „И към злодейци бе причислен“ (Исайя 53:12).

Двамата разбойници до присъдата били престъпни злодеи, след това единият се разкаял и станал праведен. Упоритият до край в злото не е достъпен за спасение. Ръцете му са приковани на кръста, но езикът му поразява с хула. Минаващите край Христа юдеи клатели глава и се гаврели с Разпнатия, изпълнявайки пророчеството: „Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите си“ (Пс.108:25).

 

Заедно с тях, и един от разпнатите разбойници хулел Иисуса. Другият пък разбойник укорявал хулителя и краят на живота му станал начало за изправлението му – предавайки душата си, той приема спасение, и осъждайки хулителя-разбойник, той казва на Христа: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството Си“ (Лука 23:42).

 

Молбата ми към Тебе е – остави този хулител, помрачени са очите и ума му; спомни си за мен, Твоя спътник. Не казвам спомни си за делата ми – страхувам се от това, но… спомни си за мен. Всеки човек бива разположен към спътника си, а аз отивам с Теб на смърт. Спомни си за мен – Твоя спътник. Не казвам – спомни си за мен сега, но – „когато дойдеш в Царството Си“.

 

Каква сила те е озарила, разбойниче? Кой те е научил да се поклониш на пренебрегнатия и разпнат Христос? О, вечна светлина, която просвещаваш помрачените! Поради това справедливо ти е отговорено: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Надявай се на това несъмнено, не поради това, че можеш да имаш твърда надежда, според делата ти, а за това, че си се разкаял, и че при теб стои прещедрият Цар. Макар просбата ти да се отнася за нещо, което се придобива в продължително време, благодатта обаче я изпълни извънредно бързо. Скоро Аз произнесох присъда над Адама – скоро помилвах и теб. На Адама е речено: „В който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2:17).

 

Ти днес стана послушен на вярата – днес ти се даде и спасение. Адам чрез дървото отпадна от Бога, ти пък чрез дървото ще бъдеш въведен в рая. Не бой се от змията – няма да те изрине. Смело се надявай – не бой се и от пламенния меч – той почита Владиката.

 

Каква велика и неизповедима благодат! Не дошъл още в рая верният Авраам, а влиза разкаялият се разбойник! Не дошли още ни Моисей, ни пророците, а влиза престъпният злодей! Не се чудете на това – преди вас Павел се е удивлявал, казвайки: „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Римл. 15:21). Разбойникът иска да извърши правда, но смъртта го изпреварва – Аз пък не само дела чакам, но приемам и вяра! Намерих Аз загубената овца и я взех на раменете Си, защото той вярва и казва: „Заблудих се като загубена овца, подири Твоя раб“ (Пс.118: 176).