Да помниш Бога е по-важно, отколкото да дишаш
Юни 1, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Архимандрит Атанасий (Митилинеос)
Архимандрит Атанасий (Митилинеос) е бил настоятел на манастира „Успение на Пресвета Богородица и Св. Димитър” в крайбрежния регион Стомио, на 50 километра от Лариса. Той притежавал дара на духовната разсъдителност и, по свидетелството на духовните му чеда, дар на прозорливост. Хиляди хора се стичали при него, за да чуят проповедта му. Старецът бил призван във вечния живот през 2006 г. на 79 годишна възраст. Той е изключително почитан в Гърция и на Света Гора.
За непрестанното помнене на Бога
Паметта за Бога е тази добродетел, която удържала Йосиф от грях, когато той, още съвсем млад и самотен, се оказал в Египет – страна известна със своята безнравственост и идолопоклонство (Бит. 39, 1-20).
Но какво е паметта за Бога? Тя е това, за което св. Григорий Богослов казва: „Да помниш Бога е по-важно, отколкото да дишаш.” След като ние, докато сме живи, не преставаме да дишаме, би трябвало също да пазим и памет за Бога.
Вие ще попитате: Но как е възможно това? В света ние трябва ежедневно да работим, да ходим на училище, да се учим, постоянно да решаваме множество различни задачи: да разговаряме, да слушаме, да се движим, да караме кола и да отделяме внимание на всички членове на нашето семейство. Как бихме могли при всичко това непрестанно да помним Бога?
Паметта за Бога трябва да се пази много дълбоко, в самите дълбини на нашата душа – в нашето подсъзнание. Да помним Бога съвсем не означава, че трябва постоянно да четем и да слушаме за Него. Ние можем да се занимаваме с нашите ежедневни дела, без да губим чувството за Неговото присъствие.
Нещо подобно ние правим и в други сфери на нашия живот. Да предположим, че баща ви спи в една от стаите на вашия дом и трябва да бъдете внимателни, за да не го събудите. Тогава ще забележите, че сте започнали да шепнете, разговаряйки с вашите близки и приятели. Не ви е необходимо всяка секунда да си напомняте, че баща ви спи – просто помните за това дълбоко в душата си.
Друг пример. Да предположим, че сте на лагер и спите на втория етаж на двуетажно легло. Ако в обикновеното ваше легло вие безгрижно се въртите и преобръщате от страна на страна, тук се държите внимателно. Нещо във вас бодърства. Въпреки че тялото ви спи, вие подсъзнателно помните, че лежите на високо и не можете да се въртите свободно. Именно тази памет ви предпазва от падане.
Точно така и паметта за Бога не е нещо, за което трябва натрапчиво да помним. Тя е чувство, което постоянно се пази в душата. Но на това трябва да се учим. Да, приятели мои, трябва да се учим постоянно да пазим паметта за Бога. Това е изключително важно: да чувствате, че Бог винаги е до вас, наглежда ви, следва ви, защитава ви, готов е да ви помогне във всеки момент. Това помнене на Бога се превръща в щит, защита и сила за вярващия. То го защитава от всяка вреда, от идолопоклонство и грях.
Когато Йосиф бил изкушаван, когато го съблазнявали по най-провокационен начин, той се защитил с паметта за присъствието на Вездесъщия Бог. Той казал: „Как мога да извърша това злодеяние в присъствието на моя Бог?” Така, пазейки паметта за Бога в ежедневния си живот, Йосиф бил спасен от тежък грях.
Забравянето на Бога е много сериозен грях. Той води началото си от една от седемте смъртно опасни страсти. Тази страст е духовната леност. Леността ражда забравата и невежеството. Забравянето за Бога може да стане причина за твърде много греховни простъпки, докато постоянната памет за Бога служи като духовен компас, който ни води по пътя към рая. Паметта за Бога умножава нашето благочестие, нашата духовност и любовта ни към Господа.
Ако ние помним Бога, ще се научим да ценим окръжаващия ни свят и ежедневно да се радваме. Когато видим прекрасно цвете – веднага ще си помислим: „Каква прекрасна лилия е създал Бог!” Когато се случи чудесно време и ние започнем да се любуваме на лазурно-синьото небе или на тихо падащите снежинки, ще прославим премъдростта на Твореца, който е създал тази красота.
Освен това паметта за Бога поражда и подхранва у нас желание да видим Божието лице (Откр. 22:4) и пренася нашите желания от земното към небесното. Ние преставаме да се привързваме към земните, тленни неща. Материализмът е беден и безжизнен заместител, който хората започват да ценят поради липсата на общение с Бога. Това е болест, която е обхванала преобладаващото мнозинство от съвременните цивилизации и култури.
Но човекът, чието сърце е изпълнено с памет за Бога, се освобождава от култа към вещите. Такъв човек престава да изпитва необходимост от дрънкулки и земни наслаждения. Неговото тяло се намира на земята, но разумът му се грижи за възвръщането на изгубения рай. Човекът, който е придобил памет за Бога, не попада в съвременните клопки на комфорта, вещите и технологиите.
И което е по-важно, в наши дни паметта за Бога става противоотрова срещу епидемията от самота, отчуждение и изолация сред тълпата. Атеизмът носи отговорността за широко разпространените днес психо-емоционални заболявания. Аз мога да свидетелствам, че ако нямах памет за Бога, ако не Го познавах – моят живот щеше да стане напълно безсмислен. Смисълът на моя живот се ражда от паметта за Бога.
Ако не вярваме в Божието Царство, на какво да се надяваме? Без тази блажена надежда (Тит 2:13) и аз, като апостол Павел, си задавам въпроса: какво е животът? Защо съществуваме? Може би всички ние сме просто прах, който вятърът разнася, както се говори в един от псалмите? Самотата и изолацията са страшна чума, зараза на екзистенциализма и нихилизма, сравняващи живота на човека с живота на дъждовна капка, която пада в огромния океан на вечността и изчезва завинаги. Няма съмнение, че липсата на вяра и памет за Бога е една от основните причини за депресиите, унинието, злоупотребата с наркотици и алкохол, опитите за самоубийство и много други беди.
Ако ние се научим да помним Бога, ще почувстваме любовта и грижата на нашия всемогъщ Небесен Отец, Извора на надеждата, радостта и блаженството.
Имайки памет за Бога, ние чувстваме Божия промисъл в нашия живот. В трудни времена, когато нещата не вървят така, както трябва и всичко изглежда мрачно, ние можем да устоим, като си помислим: „Нима Бог е мъртъв? Не, Бог винаги е до нас! Защо тогава често постъпваме така, сякаш Той е мъртъв?” Ако хората знаеха, как тази мисъл помага в минути на отчаяние!
Ще споделя с вас една история. Една млада жена и нейният пет годишен син загубили съпруга и бащата на семейството. Няколко седмици жената плакала и постоянно повтаряла: „Какво ще правим сега?” Тя била напълно отчаяна. В някакъв момент момченцето се обърнало към нея и попитало: „Мамо, Бог също ли е умрял? Татко умря, но Бог умрял ли е?” Тогава майката внезапно се опомнила, дошла на себе си и намерила сили да продължи нататък. И така, паметта за Бога укрепва вярата ни в Неговия промисъл и ръководство. Бог е нашият непогрешим водач в живота.
И накрая, паметта за Бога ни изпълва с истинска духовна радост, радост не от този свят. Свети пророк Давид пише: Спомних си за Бога и се развеселих (Пс. 76:4 – по слав. прев.). Свети апостол Павел посочва радостта като един от първите плодове на Светия Дух. А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). Радостта е дар от Бога за Неговите чеда, които Му се молят. И тази радост няма никакво отношение към кратките земни наслади и бързопреходните удоволствия от купуването на нова кола, нов часовник или даже от новата длъжност или диплома.
Това е друга радост – радостта на Светия Дух, която съпровожда всички, които непрестанно помнят Бога. Нека се молим за това, всички – и млади, и стари – да могат да се радват с тази непресъхваща радост, която се ражда от паметта за Бога.
Които помнят Бога – и Бог ги помни, както и не признава онези, които са прекарали живота си без памет за Него. Страшно е да си християнин, но да не си спомняш за Бога и в края на времената да чуеш: Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене всички, които вършите неправда (Лук. 13:27). В Деяния на апостолите четем как ангелът казал на Корнилий: Твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога (Деян. 10:31). Корнилий ежедневно си спомнял за Бог в своите молитви и затова Бог също помнил за него. Той изпратил апостол Петър да кръсти Корнилий и домашните му и ги направил членове на Своята Църква!
Източник: Православие ру
