Подвизавайте се в духовния живот просто, леко, без насилване
Юни 21, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Св. Порфирий Кавсокаливит
Нашата вяра е съвършена, дълбокомъдра. Най-простото е най-ценно. Така се подвизавайте в духовния живот – просто, леко и без насилване. Душата се освещава и очиства с изучаване словото на светите Отци, с научаване наизуст на псалми, откъси от Свещеното Писание, чрез църковните песнопения, с помощта на молитвата.
И тъй отдайте се на тия духовни трудове и оставете всичко останало. До благоговение към Бога можем да стигнем лесно, безкръвно. Два са пътищата, които водят до Бога – суровият и уморителен, с ожесточени нападения срещу злото и лесният – чрез любовта. Мнозина са избирали трудния път, „пролели са кръв, за да приемат Дух“, и са стигнали до велики добродетели. Аз намирам, че по-кратък и по-сигурен е пътят на любовта. Него следвайте и вие.
Тоест, можете по друг начин да полагате усилия. Да четете и да се молите, и да имате за цел да напредвате в любовта към Бога и към Църквата. Не се борете да гоните мрака от стаята на душата си. Отворете една малка пролука, за да влезе светлината и тогава мракът ще изчезне. Същото се отнася за страстите и слабостите. Не се борете с тях, но ги преобразявайте в сили, като не обръщате никакво внимание на злото. Занимавайте се с тропарите, каноните, със служението Богу, с божествената любов. Всички книги на нашата Църква: Октоихът, Часословът, Псалтирът, Минеите, съдържат свети слова, слова на любов към Христа. Четете ги с радост, любов и веселие. Когато се отдадете на този труд с трепетно желание, душата ви ще се освещава по лек и таен начин, без да разбирате.
Впечатляват ме житията на светиите и най-много житието на св. Йоан Колибар. Светиите са Божии приятели. По цял ден можете да се наслаждавате и радвате на техните постижения и да подражавате на живота им. Светиите са били отдадени изцяло на Христа.
Чрез това внимателно четене малко по малко ще придобиете кротост, смирение, любов и душата ви ще става все по-блага. Не избирайте отрицателни начини на поправянето си. Не е нужно да се страхувате нито от дявола, нито от вечните мъки, нито от нищо. Този страх предизвиква противодействие в душата. И аз имам малък опит в тези неща. Целта не е да стоите, да се притеснявате и да се стягате, за да станете по-добри. Целта е да живеете, да четете внимателно, да се молите, да напредвате в любовта, в любовта към Христа, към Църквата.
Това е святото и хубавото, което радва душата и я освобождава от всяко зло – стремежът човек да се съедини с Христа. Да възлюби Христа, да копнее по Христа, да живее в Христа, както апостол Павел, който казва: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Нека това бъде вашата цел. Другите ви усилия нека ви бъдат скрити, тайни. Онова, което трябва да преобладава е любовта към Христа. Нека това бъде в ума ви, в мисълта, в представите, в сърцето, във волята. Най-силният ви стремеж да бъде това – как да срещнете Христа, как да се съедините с него, как да го приемете в душата си.
Оставете всичките си слабости, за да не ги узнава противният дух и да не ви потиска, или да ви сковава и да предизвиква у вас печал. Не правете никакво усилие да се освободите от тях. Подвизавайте се с лекота и простота, без стягане и притеснение. Не казвайте: „Сега ще се стегна, ща се моля да придобия любов, да стана добър и т. н.“. Не е хубаво да се стягаш и да драпаш, за да станеш добър. Така ще предизвикате у себе си още по-голямо противене. Нека всичко става с мекота, без насилване и свободно. Нито си казвайте: „Боже избави ме от това“, например от гнева и от тъгата. Не е добре да се молим и дори да мислим за конкретната страст; нещо става в душата ми и се забъркваме още повече. Хвърли се стремглаво да победиш някоя страст и тогава ще видиш, как тя ще те обгърне, ще те стегне и няма да можеш да направиш нищо.
Не се борете пряко с изкушението, не се молете то да се махне от вас, не казвайте: „Боже мой, вземи го от мен!“ По този начин му отдавате значение и изкушението се затяга около вас. Защото, въпреки че казвате: „Махни го, Боже мой!“, всъщност си го припомняте и го подхранвате още повече. Разбира се, трябва да има желание за освобождаване, но то трябва да е много потайно и деликатно, без да става явно. Нека става потайно. Спомнете си онова, което казва Свещеното Писание: „нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3). Нека цялата ви сила да се насочва към Божията любов, към благоговейното служение на Бога, към прилепването към Него. По този начин избавлението от злото и слабостите ще стават тайно, без да го усещате, без труд.
Това се опитвам да правя и аз. Намерих, че това е най-добрият начин за освещение, начин безкръвен. По-добре да се отдавам на любовта, четейки каноните, тропарите, псалмите. Това четене и занимание, без аз да усещам, насочва ума ми към Христа и услажда сърцето ми. Същевременно с това се моля, издигайки ръце с трепет, с любов, с радост и Господ ме въздига до Своята любов. Това е нашата цел – да стигнем там. Какво ще кажете, този път не е ли безкръвен.
Съществуват и много други начини, както например да помниш смъртта, дявола, вечните мъки. Така от страх и по сметка отбягваш злото. Аз най-малкият, в моя живот не съм употребявал тези начини, които уморяват, предизвикват вътрешно противодействие и често пъти водят до обратен резултат. Душата, особено когато е чувствителна, се радва и се въодушевява от любовта, укрепва и тогава преобразява, преобръща и претворява всичко отрицателно и грозно.
Затова аз предпочитам „лесния път“, тоест чрез четенето на каноните на светиите. В каноните ще намерим начини, които са използвали светиите, преподобните, аскетите и мъчениците. Добре е да извършим тази „кражба“ да направим и ние онова, което те са правили. Те са се отдали на Христовата любов. Отдали са цялото си сърце. Нека „откраднем“ техния начин.
Източник: „Живот и слова“ Св. Порфирий Кавсокаливит
