Манастирът Ксиропотам и Светите 40 мъченици
Юни 26, 2017 in Начална страница, Сладкарница
Автор :
Светогорският манастир Ксиропотам е посветен на паметта на Св. 40 мъченици от Севастия. Устно предание разказва, че той е основан по времето на императрица Пулхерия, която намира мощите им през пети век. В началото около това място живял св. Павел Ксиропотамски в килия като аскет. По-късно той написва канона от службата на Св. 40 мъченици. В тяхна чест е наречен и католикона (съборният храм), където се пазят мощите им.
Той е построен през периода 1761 – 1763, на мястото на по-стара църква. Иконографията е от 1783 г. Храмовият празник е на 9 март. Между съкровищата на манастира са вещи на императрица Пулхерия, много мощи на светци, включително тези на св. 40 мъченици, златоткани одежди и безценни епископски жезли, но най-голямото съкровище са двете парченца от Честния Кръст Господен, най-големи от всички, съхранявани в християнския свят и гвоздей от самия Кръст. Има и ръкописи, в които може да се прочетат някои подробности от житията на св. 40 мъченици.
Много чудеса са се случвали с тяхна помощ. Ето историята на две от тях, станали през различни времена.
Ксиропотам е преживял през вековете много земетресения, пожари и нападения. Често е бил възстановяван с помощта на някои владетели. Един от тях е бил… султан Селим Първи, наричан още Явуз (Страшния). През време на неговото царуване, през 1507 г., пирати нападат и опожаряват манастира. Един ден султанът получава видение, в което Св. 40 мъченици му обещават да помогнат във войната му с арабите, ако възстанови Ксиропотам. Така и става. Дори наследниците на Селим продължават традицията да доставят всяка година масло за кандилата пред мощите на светците. Днес в манастира се пазят документи, съдържащи описание на видението на Селим и неговия Хатишериф (султански указ) от 1517 г.
Видението на Селим:
„През време на пребиваването му в Египет, на султан Селим се явили четиридесет момци с огромен ръст, в златни колесници, летящи като ангели, и му проговорили: „Ние, о царю, сме готови да помогнем на Отоманите във войната с вашите врагове. Като награда за доброто, което ще ти сторим, утре приеми едни отшелници, които ще те помолят да възстановиш дома им, в който се намират нашите мощи. Ако ти подходиш с любов и искаш да ни имаш за приятели и в други случаи, не само им дай благоволението си да възстановят дома си, но им дари и от твоите царски съкровища“.
Следват десетте члена на споменатия Хатишериф:
1. Да се възстанови Ксиропотам след пожара.
2. Да се даде позволение на монасите да направят необходимото за възстановяването на манастира.
3. 40 кандила да горят пред мощите на светците.
4. От манастира да се вижда хоризонта от четирите страни.
5. На монасите да се дари неприкосновеност.
6. Да бъдат доведени най-добрите работници за изграждането на стените на манастира и метоха от отговорника за манастира Ибрахим Ага.
7. Потвърждаване на Хатишерифа от султан Мурад Яо.
8. Ако монах напусне манастира, за да отиде в друг, то да бъде глобен със 100 пиастри, получени от манастира от земите на Агата, и Ксиропотам да бъде уведомен за това.
9. Никой да няма право да наследява каквото и да било от Света гора, а само онова, което принадлежи на самия манастир.
10. Настоящият Хатишериф да бъде пазен в манастира, копие от него да се ползва от отците само пред съда.
По-нататък се изреждат проклятия за нарушителите на този документ.
Другият случай е свързан с живота на Стареца Амвросий Лазарис (+ 2006 г.).
За него разказва игуменът на манастира Ватопед Ефрем: „Благословеният старец Амвросий Лазарис веднъж в разговор ми разказа, как по времето, когато отбивал воинската си служба (той бил гвардеец пред Президентския дворец), много искал да отиде в Света гора, но не знаел как да стане това. Неочаквано, пред него се явил един младеж на около 25 години, и му казал: „Аз познавам тия места. Ела с мен“. И ето какво се случило.
Те тръгнали заедно, стигнали до морето и се качили на кораба. „Той ми даде и хляб“, разказвал стареца, „и през цялото време, през което бяхме заедно, ядохме от него. Не ми каза името си, а и аз никога не го попитах за него. Слязохме в Дафни, и тръгнахме из Света гора.
През цялото време, когато той беше с мен, се чувствах някак си силно защитен. Вървейки, той ми показа манастира Ксиропотам, където се почитат Св. 40 мъченици. Попита ме, дали искам да отидем и да им се поклоним, и аз приех. Влязохме в църквата (католикона), и когато се покланях на иконата на Св. 40 мъченици, видях, как четиридесет младежи застанаха около нас. Тогава спътникът ми каза, че това са Св. 40 мъченици, и те се радват, защото ще стана монах.
После продължихме по пътя си и пристигнахме в Карея, а оттам в манастира Кутлумуш. Младежът се спря, посочи ми светата обител и каза: „Ето тук ще живееш, Спиро. Ти ще станеш монах, трябва да бъдеш търпелив, и да се подчиняваш на твоя старец… и изчезна“.
Източник: Mistagogy Resourse Center
