Когато задълженията на свещеника са в ущърб на семейството
Юли 15, 2017 in Свещеническа конференция
Автор : Митрополит Вениамин (Федченков)
Веднъж получих писмо от свой приятел и съученик от Духовната академия – о. Александър Б. от Самарска губерния, относно разногласията, които имал с жена си.
Колко я обичаше той, когато бяха сгодени! Целият ни курс знаеше за нея, колко е добра и прекрасна! И ето, че се венчаха. Той получи назначение в един работнически квартал на града. Там трябваше да се построи храм. Младият свещеник, пълен с идеи, се залови с любов и енергия за тази работа. Строежът започна да напредва бързо.
Всичко изглеждаше добре.
Обаче, презвитерата е огорчена – отецът все закъснява за обяда. Тя започва да недоволства – яденето ту е изстинало, ту се е преварило или прегоряло. Постоянно губи времето си, а има и други неща за вършене… А вече са се появили и деца, които искат грижи… И презвитерата започва да се оплаква и роптае от такава неподреденост и неуредица в къщи. Но най-важното е, че вместо предишната любов, тя започва да се сърди на мъжа си – семейството започва да се разпада.
Отецът се оправдава пред нея:
-Не съм бил на кое да е друго място, а на строежа на храма!
Това обаче не я успокоява. Започват семейни разправии, които винаги завършват с караници . И ето че веднъж презвитерата заявява решително на отеца:
- Ако не промениш този начин на живот, аз се прибирам при моите родители!
Този момент ни завари да си пишем с о. Александър. Като разбра, че отивам в Оптина, ми описа затрудненията си, и ме помоли непременно да отида при о. Анатолий за духовен съвет – какво да прави? Какво да предпочете – храма или жената?
Отидох в килията на стареца. Той приемаше предимно миряни. Монасите обикновено отиваха при другия старец – о. Нектарий. В килията на о. Анатолий имаше 10 – 15 души. Когато дойде моят ред, зададох на стареца своя въпрос. След като ме изслуша с наведен поглед, съкрушено заклати глава.
- Ах, каква беда, ама че беда! – И без колебание заговори със загриженост, че при този случай отецът трябва да послуша презвитерата си:
- Иначе ще се получи зле, зле!
И веднага ми посочи пример от духовната си практика, когато едно семейство се разпаднало по същата причина. Дори си спомни името на мъжа – Георгий.
- Разбира се – каза о. Анатолий – да построиш храм е велико дело, но и да запазиш семейния мир, също е свято Божие повеление. Мъжът е длъжен, както казва св. ап. Павел, да обича жена си като себе си, и сравнява жената с Църквата (Еф. 5: 25-33). Ето на каква висота е бракът! Трябва да се съчетае и храмът, и семейният мир. Иначе строежът на храма ще бъде неугоден Богу. А хитрият враг – дявола, под маската на доброто иска да причини зло – трябва да разпознаваме козните му. Значи, така му пишете – да си идва навреме за обяд. Всяко нещо с времето си. Така и му напишете!
А после, като помисли малко, добави:
- Не може да се каже друго – добро нещо е да построиш храм. Но към това тайно се прибавя и тщеславие… Да, смесват се нещата, смесват се – иска му се по-скоро да го свърши… да се хареса на хората… Така и му напишете.
Така и му написах. И работата се оправи.
Източник: от книгата „Благословената Оптина“
Издателство „Отечествен дом“, 1998 г.
