Стареца Дионисий от Колицу – за семейството
Ноември 8, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : стареца Дионисий от Колицу
През моя живот се запознах и видях много духовници. Но замислете се. Колкото и високо да се издигнеш, сатаната винаги ще те изкушава чрез гордостта. Да кажеш: „Аз съм станал еди кой си“ – означава падение. Смиреният грешник е много по-добър от гордия „светец“, защото всеки момент този „ светец“ рискува да падне и да не се разкае. В същото време смиреният грешник може да се покае всеки момент. Може да посочим хиляди примери, когато грешници са достигали до височината на светостта. Ако в нас няма смирение, това усложнява всичко. Не можем да преодолеем небесните митарства, през които всеки един от нас е длъжен да мине. Както пишат светите отци, на всяко митарство бесовете говорили на свети Антоний: „ти ни победи, Антоний, ти ни победи“ – на което той отговарял: „още не, още не“. Това било на всяко митарство, защото бесовете и тогава са имали възможност да изкушат неговата гордост. Виждаш ли? Затова светецът, както пишат светите отци, достигайки до Небесния Отец, се върнал и казал на бесовете: „сега с Божията помощ, ви победих“. Гордостта – това е най-страшният грях. Как да кажем, че си преуспял, ако си се съблазнил да кажеш: „аз успях в нещо, аз съм по-добър от другите“ – това означава падение, напразно разхищаване на силите. Ако добрите дела не се основават на смирение, ние никога и нищо не можем да достигнем в духовния живот.
- Как човек може да се научи на тази добродетел?
- Човек трябва да бъде убеден, че за всяко начинание е необходимо смирение. Каквото и да прави човек, каквото и да иска от Бога, ако това го прави без смирение, Бог нищо няма да му даде. Той няма да се приближи до Бога и да се обедини с Него. Трябва да разбереш със сърцето си, а не само на думи, че си недостоен. Това трябва да излиза от душата ти. Говори на себе си: „аз съм недостоен“. Говори и вярвай.
*****************************
- Отче, сега в света има много благочестиви семейства, и такива, които имат много сериозни проблеми, вътрешни и външни. Как родителите са длъжни да се държат към децата си, каква позиция трябва да заемат?
- Те не трябва да забравят завета на църквата. Да не говорят: „не се мъчи, нека детето да седи пред телевизора, то е още малко“. Виждаш ли, телевизорът – това е клопка, поставена от дявола, която разрушава човешката личност още от детството. Родителите казват: „няма нищо страшно, нека да гледа“. Но какво вижда детето? Силните на тоя свят можеха да бъдат праведни християни, да покажат на детето образци на нравственост, които да донесат полза на света. Но се създава впечатление, че те искат да развратят децата и да ги разрушат като личности още от детството, показвайки им аморални сцени, насаждайки зло в невинните детски сърца, вместо това да ги учат на добро, давайки им добър пример. Сега на църква ходят малко хора. Църковните служители – йереи, дякони – са длъжни да дават пример на чистота. Но как можеш да бъдеш чист, ако от детство наблюдаваш безнравственост по телевизора? Хората са длъжни да проявят голямо старание. Съветите за спасението са крайно прости. Но ние носим в себе си страсти, които се подкрепят от света и от телевизора. Те не ни сочат пътя към Бога. Но трябва да се прилагат усилия. Родителят е длъжен да носи отговорност за духовния живот на детето от най-ранна възраст. За да стъпят на спасителния път, децата трябва да обикнат православието и заветите на Църквата, не трябва да им се позволява да гледат безнравствени сцени по телевизора. Нали всичко, което види детето в детството си, се запечатва в сърцето му и не се забравя. Ето това е лошо. Но ако родителите се стараят, Господ ще им въздаде. И когато Господ ги призове, и застанат пред Небесния Отец, ще кажат: „ето ме мен и децата, които ми даде (Исая 8:18 )“. Но децата трябва да бъдат добри. Често родителите говорят: „това, което чух от свещеника ми стига, защо да ходя на църква?“. И за това, че не учат детето още от детството му, Господ ще им въздаде. Разбира се, това не е просто. Децата попадат в лоши, безбожни компании, и нямайки разбиране, се развращават. Но е необходимо търпение. Трябва да прилагаме усилие, нали знаем кой път е правилният. Ако не знаем – това е друг въпрос. Но ние, православните християни притежаваме всички възможни духовни блага.
- Отче, как се отнасяте към византийската музика на църковните служби?
- Аз се научих на византийско пеене от един истински православен човек, отец Яков. Неговият учител, на свой ред, е бил известният монах Нектарий Влахос. Църковната музика – това е музика на ангелите. Много светии са били прославени от Бога, но само певците са били благословени от Богородица, която им подарила и монета, както се разказва в житието на преподобния Йоан Кукузел и преподобния Григорий Доместик. На небето пеят ангели. Православието и всички християни пеят за слава Божия. И Господ иска това. Ако по време на пеенето певецът вниква в смисъла на думите, това не може да не радва сърцето му и да въздига ума му към Бога. В Румъния, когато я напуснах в 1926 г., се пееше на византийски стил. Сега, както чуваме, положението се е изменило. Появили са се многогласни хорове. Но още има манастири, които пазят византийската традиция.
Дяволът постоянно ни подлага на хиляди различни изкушения. Както човек сее пшеница, така и сатаната сее в нашите сърца различни страсти. И ако ние приемаме тия семена, те прорастват, а когато израстат, се вкореняват – уви. Тежко е да се изкоренят. Това се отнася за всички страсти.
източник: Православие.ру
