На какво място си поставил Божиите заповеди в твоя живот?
Февруари 15, 2018 in В търсене на вярата, Отечески съвети
Автор : отец Ставрос Акротирианакис
“Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си.” (Лука 10:27)
“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат.” (Евреи 11:1)
Каква е крайната цел на живота? Отговорът е – спасение, вход в Царството Божие, във вечния живот. Каква е цел номер едно на един брак? Взаимно спасение. Каква е цел номер едно на родителя по отношение на детето? Това е, да опознаят Христос, за да могат да се спасят. Спасението е крайната цел – крайната цел на живота.
Апостол Павел казва много добре в писмото си до евреите: “Вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат.” Вярата – това е нашата вяра в Божиите обещания, увереността да се доверим във всички неща, които Господ ни е казал, че ще се случат. Това означава не само доверие в Божиите обещания за вечен живот, но уповавайки се на Божиите заповеди, да ги живеем тук в този живот. Вярата означава доверие в Бога, живеене за Бога, и запазване на Бога в центъра на нашия живот.
Често казвам на двойките, които са на път да се оженят, що се отнася до вярата, ако е Божията воля, че те ще се държат ръка за ръка заедно в този живот много, много години. Но след много години, най-вероятно единият ще си отиде първи, така че другият, който е останал ще вземе ръката на своя съпруг, който умира и ще я постави в Божията ръка. И ако не е Бог, тогава какво следва?
Вярата, що се отнася до нашите взаимоотношения с другите, се отнася до това как ние сме засвидетелствали нашето християнско отношение към тях. Ние не сме всички призовани да бъдем свещеници. Не трябва и да стоим на уличните ъгли държейки надписи или табелки. Но от всички нас се очаква да помогнем в разпространяването на вярата. В действителност, в Евангелието от Матей (28: 19-20), Иисус казва на Своите последователи следното:
“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.”
Това са четири глагола за действие. Не ни се казва: “Научете повече за вярата и това, което сте научили да запазите за себе си.” Казва ни се да отидем, да кръстим, да научим и да им проповядваме.
Така, че как можем да живеем отдалечени от това Велико поръчение? Как се очаква да докажем нашата вяра? Има два начина – да следваме примера и указанията. Можем да говорим за Христос, можем да преподаваме в неделното училище, да учим децата си у дома, и да говорим с приятелите си за Христос. Какво имам предвид да говорим с приятелите си за Христос? Има начини, ако ние търсим такива, да доведем Христос в разговора ни. Когато говорите с някого за приятел, който е в някаква нужда, предложете да кажете молитва заедно с него. Споменете нещо, което сте чули от някоя проповед. Говорете за ходенето на църква в неделя и на празник. Има много начини да го направите.
По-важно е обаче, тогава, когато говори примерът, примерът на християнското поведение, който е неизказан. Стани човек на търпението и прошката. Стани човек на любовта и съпричастието. Стани човек на мира. Помисли за целия световен стрес. Когато действаш по тих и спокоен, положителен начин, хората ще си вземат бележка, защото мирът и оптимизмът общо взето са изчезнали от света. И когато някой те пита, ти как имаш такъв мир и оптимизъм, тогава можеш да използваш възможността и да кажеш: “Това идва от връзката ми с Христос.”
Вярата – от духовна гледна точка
Как по скалата от 1 до 10, класираме следните въпроси: Мога ли да вярвам в Бог по всяко време, дори когато настанат трудни времена в моя живот? Колко често си мисля за моето спасение? Дали имам спасението като цел номер едно в живота си през цялото време?
Ако спасението не е цел номер едно, тогава, кое заема неговото място? Много от нас си правят житейски планове, цели и начини за тяхното постигане. Ако спасението е крайната цел, мислете за това какви стъпки е нужно да предприемете за да достигнете тази цел. Направете кратък срок, средносрочни и дългосрочни духовни цели.
Вярата от гледна точка на връзката
Трябва ли ми примерът на Христос като пример в моите ежедневни взаимоотношения с другите хора? Трябва ли да засвидетелствам вярата си пред моите приятели чрез поведението си? Да говоря ли за вярата пред моите приятели?
Някой веднъж ми каза, че ако всички в твоето паство те харесват, най-вероятно не си добър свещеник. Защото добрите свещеници оспорват хората и не всеки обича да бъде оспорван. Аз смея да кажа, че ако никой не знае, че сме християни, тогава какви християни сме? Тъй като християнинът разбира, че част от това да си християнин е да свидетелстваш с вярата си и да се стремиш да доведеш другите до Христос.
Днес поставете Бог на първо място!
източник:Orthodox Christian Network
