Апостолската нетърпимост
Юни 3, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : протодякон Андрей Кураев
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СПАСИМ ИЗВЪН ЦЪРКВАТА? ΙV част
Днес често Църквата бива обвинявана в топлохладност, в това, че тя съвсем не прилича на апостолската Църква, на пламенната община на първохристияните. Това е истина. Но ние приличаме на първите християни именно в това, което най не се харесва в нас от „всерелигиозните” хора.
В каквото искаме можем да противопоставим първите християни и нас. Но само не и в едно. Не можем да противопоставим съвременната „православна нетърпимост” с „търпимостта на апостолите”, защото последната просто не е съществувала.
Апостолите не преследвали никого, както и православните днес. Те просто твърдо стояли на своето: няма спасение извън Христа, затова не можете да пиете „Господня чаша и бесовска чаша”(1Кор.10:21). Няма връщане в миналото, когато „не знаехте Бога, служихте на богове, които по естество не са богове” (Гал.4:8).
Твърде добре са знаели и апостолите и първите християни света на езическите мистерии, философии, света без Христа. Те не проповядвали в атеистичен свят, а в свят, в който всеки човек, всяко семейство вече е имало своя религиозна традиция. На този свят те донесли новото.
Съвременният свят, не познава Новия Завет, също е отвикнал и от истинското езичество, предполага, че Евангелието може да се „обнови” като му се добави езически окултизъм.
И ето – от дванайсет апостоли на Христос, десет били убити за своята проповед освен Иуда Искариот и апостол Иоан, който след много заточения и арести си отишъл ненасилствено от този свят. Убит бил и апостол Павел. Всички те предпочели да отидат на смърт, но не се преклонили пред боговете на народите21.
Ако в тяхната представа Христос бил въплащение на един от многото йерарси или духове, или поредния „аватар”,- те не биха се отказали с цената на живота си от почитането на другите „синове божии”.
Ако Богът на Библията се възприемаше като един от многото други богове, като една от многото еманации на единия, наред с Него би било естествено да се почитат други божества. Както е писал апологетът на езичеството Целс: „който почита няколко богове, с това е приятен Богу, доколкото той почита нещо от великия Бог. Затова, ако някой почита и боготвори всички приближени на Бога, то не Го оскърбява, защото те му принадлежат… Истина е, че този, който, говорейки за Бога, утвърждава, че само един можем да назовем Господ, постъпва нечестиво, тъй като с това разделя царството Божие, създава в него раздор, като че ли в него съпребивават две партии и има някой друг, противостоящ на Бога” (Против Целс 7,2 ;8,11)
Но библейските пророци, по-късно и християните точно така считали, че духовният свят се е разделил. Затова дружбата с езическите духове е вражда против Бога.
Може би, някой езически ритуали, образи, мистерии сами по себе си да не са толкова лоши; далеч не всичко в езическия религиозен живот може да бъде оценено като внушение на сатаната. Но когато дошла Светлината, когато се открила възможността за пряко общение с Бога, вече не трябва да се остава в света на езическите двусмислености.
Да се отвръщаме от Христос, дошъл при хората, и да се обръщаме към предишните езически заклинания – означава да се противим на Господ, да се отричаме от Него.
И пророците и апостолите са признавали, че другите народи имат свои божества, но решително са отказвали да признаят за боговете на езичниците статус на истинен Творец (между впрочем и самите езичници не настоявали на това особено). Оттук думите на ап. Павел: „Колкото за ядене на идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята ( както и има много богове и много господевци),- ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.”(1Кор.8:4-6).
Ако тази фраза би звучала като: „Знаем, че има много богове и господевци; но ние имаме един Бог Отец” – това би бил манифест на обикновено езичество: ние избираме своя бог от сонма на много владици и уважаваме правото на другите религии да имат общение с други богове (ако аз слагам парите си в банка А., то това не означава, че отричам правото на другите хора да слагат парите си в банка Б. Но незабавно добавената богословско-метафизическа натовареност рязко променя ситуацията: „ние имаме един Бог Отец, от Когото е всичко”. Не просто „ние имаме Бог, от когото произхождаме ние, нашето племе, нашата вяра”, но „от Когото е всичко” (т.е. – от този Източник всичко е получило своето битие), а също „от Когото е всичко” (т.е. и досега е всичко, което е, съществува по причастност към това Истинно Битие.
Християните са убедени, че тези, които влагат своите сърца и пари в свои езически банки, са твърде близко до крах. Не от злоба към тези хора, а защото им желаели доброто апостолите отново и отново предупреждавали – идете си от вашите богове, докато не е късно. Обърнете се към Единния Вечен Творец.
Отказа от завета с личния Бог, Който извън Себе Си е създал вселената, означава разтваряне в космоса, подчинение на своя живот и съдба на безличен и безсмислен, несъстрадателен закон на космоса (например, законите на кармата и астрологията).
Да, в езичеството има отблясъци на правдата. Както във водата също присъства разтворен кислород. Но ако водолазът се помисли за риба и пробва да диша този въздух, той ще загине. Ако му дадат въздуховод от повърхността и той започне да вдишва един път от него, и веднъж пускайки водата в своите дробове, то скоро ще загине от такива упражнения. Но смъртта на душата не е толкова очевидна. „Всерелигиозните”, „търпимите”, „откритите” окултисти носят в своите тела агонизиращи, отровени от космическите енергии разпадащи се души, но при това уверяват християните, че болни сме именно ние – болни от нетърпимост.
Аз не говоря това от книгите. Всеки православен свещеник може да разкаже десетки истории за хора, които са посяли в себе си духовни болести, опитвайки да съвместят християнството с източните учения. Понякога отзвук от тези катастрофи се показва даже на страниците на вестниците22..
превод от руски, източник:http://lib.eparhia-saratov.ru/books/10k/kuraev/anathema/contents.html