Старецът Исаак Атонски от Ливан
Ноември 13, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор :
Старецът Исаак Атонски е съавтор на най-популярната книга за стареца Паисий.
В наше време старецът Исаак пропътувал от Ливан до Атон, за да стане ученик на стареца Паисий Светогорец.
Старецът Исаак е роден в благочестивото православно семейство на Марта и Немер Аталах на 12 април 1937г. в ливанското село Набау, на 15 км североизточно от Бейрут. От баща си, който бил 12 години певец в храма на св. Архангел Михаил (Таксиархис), се научил на любов към Христа и вярност на традициите на Църквата. От младини старецът Исаак обичал усамотението и молитвата. Често се случвало родителите му да мислят, че се е загубил и да го намират в някое усамотено място не много далеч от къщата на молитва. Един ден, все още млад, 14 годишен, той напуснал дома и семейството си, за да отиде в манастира на пророк Илия, който се намирал на 5 км от тяхното село. Но родителите му го намерили и го върнали. Така старецът Исаак останал в селското училище, после станал чирак при един дърводелец и най-накрая отишъл да работи в Бейрут. Там всяка вечер след работа посещавал курсове по източно пеене.
През лятото на 1962 г. , на 25-годишна възраст, той взел категорично решение в живота си. В Бейрут работел в един от най-престижните хотели и печелел добре. Но старецът Исаак събрал в една торбичка дрехите си, напуснал работа и се прибрал на село. Като пристигнал, подал спечелената от него сума, която възлизала на 3000 паунда/сериозна сума за онова време/ и казал, че би искал да се раздели сумата по равно между всички членове на семейството, а що се отнася до него – няма нужда от нищо, понеже отива в манастир. С тъга баща му попитал какво най-добро може да му предложи, че да не стане монах. Но той отговорил: „Дори и целия свят да ми дадеш, това няма никаква стойност за мене, моят живот не е тук, а в манастира.” Колкото и да се стараел баща му да го разубеди, старецът Исаак не се отказвал от намерението си.
Още същия ден тръгнал заедно с брат си Антони за манастира „Успение Богородично” в Бкефтин, в който никога преди това не бил ходил. Знаел само адреса и името на игумена – архимандрит Юхана (Мансур), архипископ на Лаодикия в Сирия. Щом слязъл от таксито пред вратата на манастира, той паднал на колене и вдигнал ръце за благодарствена молитва: „Благодаря, Господи, че сбъдна желанието ми.”
Игуменът излязъл да ги посрещне и ги поканил в архондарика. Манастирът бил много беден, почти необитаем. Освен игумена имало само още един монах.
На другия ден братът на стареца Исаак се върнал в село, а Старецът останал в манастира. Като се върнал вкъщи, братът утешил баща си, че Фарес (старецът Исаак) няма да издържи на мизерията, понеже е свикнал на лукса в бейрутския гранд хотел и ще се върне при тях. Но не станало така.
Като виждал жизнеността на новия послушник и ревността му, игуменът решил да му даде възможност да продължи образованието си и го записал в семинарията към патриаршеския манастир „Успение Богородично” в Баламанд в Северен Ливан. Така Фарес се намерил под покровителството на патриарха на Антиохийската Православна Църква (Хазим), който по това време бил епископ на Лаодикия в Сирия и живеел в манастира Баламанд. Сетне, през 1963 г. бил ръкоположен за дякон с името Филип в манастира, посветен на свети Яков Персиец, който се намирал в митрополия Триполи. През цялото време докато бил в този манастир, старецът Исаак бил отдаден на пост, молитва и духовни упражнения, чрез които придобил вътрешен мир и усърдна ревност за изпълняване на послушанията си.
По Божий промисъл през 1968 г. старецът Исаак заминал за Патмос в Гърция, за да продължи образованието си в семинарията. После старецът му го изпратил в Аристотеловия университет в Солун, за да задълбочи познанията си по теология, който завършил с отличие. Докато следвал, старецът Исаак служел като дякон в катедралата на Св. Димитър – светецът покровител на града. По това време старецът Исаак станал известен на солуняни с красивия си глас, с който привличал много от вярващите, за да чуят пеенето по антиохийска традиция и да се насладят на светата Литургия на арабски и на гръцки език. Но най-важното събитие за него през този период била възможността му да посети Света Гора Атон – градината на монашеския живот на Света Богородица. Там той се срещнал със стареца Паисий ( + 12 юли 1994г.), който станал негов духовен баща.
При завръщането си в Ливан старецът Исаак бил ръкоположен за свещеник в патриаршеския манастир „Успение Богородично” в Баламанд с името Филип. През периода 1973 – 1975 г. живял в един малък манастир, посветен на св. Георги в северната част на Ливан. Тук Старецът се заел с голям ентусиазъм да възстанови църквата при манастира, както и монашеските килии, погрижил се и за овощната градина и за лозето, които били изоставени. Така постепенно манастирът, след като бил облагороден, станал място за духовно обновление, което започнало да привлича все повече и повече хора към Господа. Но под натиска на войната в Ливан, старецът Исаак бил принуден да напусне манастира и да потърси убежище отново в Солун. През 1976 г. бил възведен в чин архимандрит, а през 1978 г. получил разрешение да се присъедини към монашеската общност на Света Гора. Постъпил в манастира Ставроникита. Бил постриган в схима с името на св. Исаак Сирийски, когото много почитал. Сега вече можел да поддържа по-близки отношения със своя духовен отец – старецът Паисий, който живеел в отшелничество в килията на Светия Кръст, недалеч от манастира Ставронинкита.
Като дошъл на Света Гора, питали стареца Исаак защо идва тук от страната, която има толкова много светци и от която идва традицията на монашеския живот. А той отговарял, че именно на Света Гора е запазен опитът им.
Година след пристигането си в манастира Ставроникита старецът Исаак се преместил на ново място – в обителта „Възкресение Христово” в местността Капсала, която възстановил. Тук той живял четири години в много труд и интензивна духовна борба. Изправен бил пред много изкушения и изпитания, които се опитвали да го накарат да напусне аскетичния си начин на живот. Но един ден, както бил налегнат от помислите за напускане, умората и трудностите, открил, докато се разхождал малка гробница. Застанал пред нея, започнал горещо да се моли и се оставил на паметта за смъртта. Тогава с решителен глас извикал: „Умирам!”И от този момент помислите , които го смущавали напълно изчезнали. Сетне паметта за смъртта никога не го напускала. И, според аскетичната монашеска традиция, със собствените си ръце изкопал гроба си, в който бил положен на 16 юли 1998 г.
Двадесет години (от 1978 г. до 1998 г. – годината на неговото упокоение) се подвизавал старецът Исаак в градината на Света Богородица на Атон в строг аскетизъм и висок духовен борбен дух. С благодатта Божия той станал опитен духовник, твърд поддръжник на практиката на честата изповед. Бил известен духовен старец на Атон и в цяла Гърция, при когото идвали за съвет и напътствия. Духовните му чеда с любов го наричали папа Исаак.
