Нищо ново под слънцето
Ноември 25, 2013 in Беседи, Сладкарница
Автор : свещ. Стоян Флорентинов
Преди около 150 години бива потушено Горно-Оряховското въстание. След това башибозук тръгва към Горна Оряховица да убива и плячкосва. Тогава една бременна жена – Зойка Обрешкова* – на кон, заедно със свещеника и още няколко жени, отиват в Търново при пашата. Когато влизат, едно от заптиетата удря жената по лицето. Тя от своя страна отвръща, като също удря заптието. Тогава свещеникът се обръща към нея и и казва: “Какво правиш, ние сме дошли тук да се молим.”
Пашата, виждайки това, веднага сваля пръстена си и го дава на жената, помилвайки града…
Какво е накарало днес, 150 г. след тази забравена случка, трите бременни жени (една от тях в деветия месец) от Варна да изминат над 1000 километра за един ден, да стоят прави няколко часа на студа пред Светия Синод и да пеят неуморно заедно с всички свещеници и миряни, дошли да изразят своята загриженост за родната ни Църква, да извършат подобно нещо. Накарала ги е любовта към Бога и Неговата Църква. “Който обича баща или майка или деца повече от Мене не е достоен за Мене.”
Църква, която има такива чеда е непобедима!
23 ноември 2013
*Зойка Обрешкова е шила знамето на Горно-Оряховското въстание и с него с е сражавала 3 дружина при боевете на Шипка.
