Детето не е съд, който трябва да напълниш, а е огнище, което трябва да запалиш
Юни 10, 2014 in Начална страница, Семейство
Автор : Свети Порфирий Кавсокаливит
Възпоминания на сестра Екатерина, една от любимите чеда на стареца:
Старецът Порфирий, като прекрасен и разсъдителен възпитател със своите богоосветени слова подбуждал родителите да имат между себе си и към децата си християнска и свята любов.
Добрият и показателен живот на родителите излъчва благодат и на децата.
Светостта на родителите спасява и децата. Родителите трябва да са хора с гореща молитва още от самото зачатие на детето.
Светият живот на родителите като общуване на истината и любовта донася мир, съгласие, любов, кротост, свети чувства в сърцето на децата. Когато семейството живее християнски живот, то става място за умножаване (култивиране) на любовта. Любовта е висшата цел на възпитанието.
Детето не е съд, който да напълниш, а е огнище, което трябва да запалиш.
Когато родителите не се подвизават или имат неправилен подвиг, предават своето лошо разположение и своето тревожно настроение и враждебният дявол мъчи родителите чрез противенето по различни начини на децата, когато са малки и като пораснат.
Родителите са длъжни със сладост в сърцето, със самоотречение, с мир, със спокойствие, с търпение и добро разположение, с Христова радост, с вяра и молитва да направляват своите деца в любовта, в истината, в запазването на плодоносните добродетели. Те са длъжни да им предадат пламъка на вярата, благоразумния дух и разсъдителността.
Основно, именно майката трябва да бди, да следи, да се грижи, да се моли и да се подвизава, за да вдъхне в сърцата на своите деца страх Божий с благочестие и благоговение.
Един мъдрец казвал за своята майка: „Тя не ме научи на нищо, защото беше необразована. Но вдъхна в мене всичко, защото беше вярваща.”
Зад всяко славно семейство стои самоотречението на жената, на майката. Децата се вдъхновяват от нейния пример, от нейният живот, от нейният образец, а не от учението на безплодния морал.
Веднъж на масата се събрали семейство левити. Имало и един гост, който попитал, кой от тримата свещенослужители, бащата и двамата сина е най-добрият проповедник на Божието слово. В разговора се намесил малкият син, който без всяко съмнение отвърнал:
- Сега той е в кухнята. И показал майка си…
В края на краищата тя се оказала най-добрият свещенопроповедник. Тя не разговаряла в църквата. Но постоянно проповядвала с дела вътре в „домашната църква”, в своето семейство.
От малки, майката трябва да учи детето да пости, да ходи на църква, да се причастява с Живоносното Тяло и Честната Христова Кръв. Да го учи да обича, човеколюбиво да се жертва, да бъде кротко, смирено, отстъпчиво.
До 6-7 годишна възраст в детето се развиват най-основните черти на неговата личност. И както отбелязва свети Йоан Златоуст, в тази особено възприемчива възраст се развива умът, а в него се отпечатва и записва, като печат върху восък, всичко, което чува и научава. “И от тази ранна детска възраст – продължава светията – животът на детето започва да скланя към добро или зло, към пороци или към добродетели.” Много е важно възпитанието именно в тази възраст, защото, както той казва, ако родителите и възпитателите изпуснат тези първи години, то те изгубват и своето дете като човек за в бъдеще.
превод от руски
Исихазъм.ру
