Хармонията е най-важното в семейния живот
Октомври 20, 2016 in Беседи, Начална страница
Автор : Лимасолски митрополит Атанасий
Темата, която ми бе предложена да развия пред вас, е за хармонията в брака. Всички знаем, че хармонията в брака е основният камък на семейния живот. Що се отнася до венчавката, в Кипър тя се нарича с една дума, която означава „свързване“. В общоприетия език, ако някой иска да каже: „ще се оженя“ или „ще се омъжа“ казва – „ще се свържа“, „ще се обвържа“. Защото тайнството на венчанието на мъжа и на жената е тайнството на хармонията между тези двама души, които се съчетават.
Това е велико тайнство, що се отнася до Христа и Църквата. Бракът няма светска цел сам по себе си, целта не е хората да се съчетават, за да прекарат щастливо живота си заедно. Нито пък децата са най-важното нещо. Преди всичко това е тайнство на Христа и църквата и първата му цел е да ни даде „вечното венчание“ на нашата душа с Жениха Христос. Ако този духовен брак не се осъществи, тогава човешкият брак е обречен, колкото и деца да имаш, колкото и щастлив живот да живееш с твоя съпруг. Ако не си се венчал предварително с Жениха Христа, бракът ти се обезмисля, както и целта на твоя живот. И всичко ще свърши със смъртта.
Тайнството Божие не е за смърт, но е създадено, за да живеем във вечния живот. И тъй както човек е създаден по образ Божий, по образ на Светата Троица, така и бракът трябва да бъде образ на Светата Троица.
Една гръцка поговорка казва, че начало на мъдростта е да научиш точно какво означава смисълът на думата. Както в строителството два камъка се свързват със спойка, така се случва и в брака с двама души, които се събират. Всеки камък е това, което е, но е свързан с друг камък. Само че в брака няма два камъка, а има две човешки същества – образи Божии, различни – един мъж и една жена. Различен е мъжът, различна е жената. Една е биологията и психологията на мъжа, друга е биологията и психологията на жената. Двамата трябва да се свържат в едно. Свързването в едно чрез брака на тези двама души произвежда нов човек. Нямаме вече един мъж и една жена, имаме едно ново същество, едно ново създание, което на гръцки наричаме „андрогин“. Един общ феномен, един нов феномен. Това нещо е и трябва да функционира, както функционира Светата Троица, обединена в една абсолютна любов, но както казваме в догматиката на църквата – неизменно, без да се размива, без да се разделя, без да се разбиват личностите. Всеки човек запазва това, което е. Но подражавайки на Христа, очиства себе си, приема брат си, ближния си за свой венец. В тайнството венчание свещеникът произнася „Венчава се божият раб Андрей за божията рабиня Елена“. Какво означава това? Това означава, че слага главата му като венец на главата на жената. И жената слага като венец главата си на главата на мъжа си в името на Отца и Сина и Светия Дух и това единение влиза в колелото на Божията воля. Затова хармонията не означава вмешателство вътре в брака, но означава абсолютно уважение към особеностите на всяка една личност. Тъй като свети апостол Павел ни учи, че любовта не дири своето, но търси, иска и се утешава в това, което утешава нашите ближни. Така и човек се усъвършенства и става цялостен като личност, когато функционира така, както Бог го е създал. Свети Апостол Йоан казва, че Бог е Любов. По природа Бог е Любов, Той е Самата Любов. По този начин може да кажем, че човек по благодат е любов. И той е съвършен само тогава, когато функционира като любов. Тази любов, разбира се, има като характерно познание свободата на човека, спасението и избавлението на неговата личност, уважението към другото лице и свещенността на тази връзка през цялото нейно протежение, както в Светата Троица.
Бог Отец остава и е Бог Отец. Бог Син, второто лице на Светата Троица, е Бог Син. Бог Утешителят, Светият Дух остава Свети Дух. Обединени в абсолютна любов, никой от тях не губи никое свойство от Своята ипостас. Така е и вътре в брака, тази хармония трябва да обособява и да характеризира човешкото лице. И всичко трябва да функционира по образ Божий, и да ни води до уподобяването с Бога. Както и нашият Господ Иисус Христос, когато е пожелал да влезе в общение с човека, самият Той е станал човек. Свети апостол Павел казва, че Той е опразнил себе Си, без ни най-малко да се отрече от Своята божественост и е взел върху Си човешката природа. По същия начин е и в брака, мъжът трябва да опразни себе си, т.е. да се смири, за да разбира жена си като своя съпруга, и жената, от своя страна, трябва да опразни себе си, т.е. като се смири, за да може да разбере как мисли и функционира нейният съпруг. В нашето пространство имаме големи проблеми в брака и тези проблеми са общи за всички. Днес хората не знаят как да общуват, не знаят да чуват и изслушват другия човек, защото да чуеш другия, трябва да опразниш себе си от егоизма си, да се смириш. За да говориш на другия човек, обаче трябва да го чуеш, но за да го чуеш, трябва да млъкнеш. За да млъкнеш, обаче трябва да се отречеш от цялото си същество и пак да се смириш.
Много пъти, когато съществуват проблеми между мъжа и жената в брака, те идват в църквата и искат помощ. Съпрузите приличат на два магнетофона, които, като ги включиш, говорят едновременно и то на бързи обороти. Говорят и двамата, но не общуват помежду си. Всеки си изпява своята песен, обикновено тя е еднаква и за двамата, но резултатът неизменно е разрушителен. Казваш: „млъкни, за да чуеш какво ще ти кажа“. Не знаем, че за да чуем,трябва да замълчим. За съжаление, това нещо сме го забравили.
Ние, православните, имаме традиция за това как трябва да слушаме другия човек. За съжаление, тази традиция сме я загубили. Заедно с това сме загубили и хармонията не само в брака, но изобщо и в самите себе си и към нашите братя и към целия свят. Това се вижда много рано, още от училище.
Ще ви кажа какво се случва в нашата страна. Като митрополит посещавам всички училища и изнасям беседи както сега с вас. След това децата могат да задават въпроси от всякакво естество. Става едно дете, обикновено най-големият разбойник на училището и задава един особено предизвикателен въпрос, например: „Защо вие, владиците, живеете в разкош?“. И чуваш отдолу учениците как възклицават и се радват. Сяда си този ученик и разговаря с другите около него, за да получи подкрепа. Не го вълнува отговорът, който аз ще му дам, а това, което ще чуе около себе си. И му казвам: „Моето момче, ти който попита, искаш ли сега да чуеш какво ще ти кажа?“. А той само говори и приема благодарности от съучениците си отсреща за смелостта, която е имал. Това ми напомня една сцена от живота на стареца Паисий. Един ден, както е бил в колибата си, е бил посетен от някакви момчета и едно-две от тях са били по-буйни и отивайки там, от самото начало са искали да предизвикат по някакъв начин стареца. Питали са го различни предизвикателни неща и когато старецът е искал да им отговори, те се смеели и нарочно не искали да чуят онова, което ще им каже. Тогава старецът им рекъл: „Вижте, момчета, какво ще ви кажа, ако не слушате мен, нищо не сте загубили. Аз съм един прост калугер, нищо не съм, но ако сте научили да не слушате и другите, така както вие не слушате мен, няма да можете в училище да чуете вашия учител, няма да можете да чуете вашите родители, няма да можете да слушате вашия началник на работното ви място. След това никога няма да можете да чуете и себе си самите и най-вече над всичко, никога няма да можете да чуете Бога. Трябва да знаете, че много по-важно е да се научите да слушате, отколкото да говорите“.
За съжаление това велико изкуство не го учим. Баба ми ми е разказвала, когато бях малък, че трябва да ходя на училище, за да се науча да говоря добре. И аз тогава я чух. Затова по цял ден говоря. Но не ми каза баба ми, че трябва преди всичко да се науча да слушам добре. Това за пръв път го чух на Света гора. Когато отидох да стана монах, исках да говоря, тогава моят старец ми се скара и каза: „Тук, където си дошъл, няма да говориш, ще се научиш да мълчиш, ако не се научиш да мълчиш, никога няма да можеш да чуеш. И ако не чуеш, никога няма да бъдеш послушен. И ако не процъфтиш в послушанието, няма да можеш да останеш тук“. Малко по-късно ме ръкоположиха за презвитер и в много ранна, млада възраст станах и духовник, изповедник. Прочетох една книга, която я четат всички изповедници на Света гора – книгата с изповедта на Свети Никодим Светогорец. Той говори в книгата не за това, как трябва да говори изповедникът по време на изповедта, а за това как трябва да слуша другият човек, за да може да му отговори и действително да му бъде полезен. През годините ми направи голямо впечатление, че това е една голяма наука.
И днес в много университети, предимно в Западна Европа, където се преподават хуманитарни науки, учат студентите да изслушват болни и страдащи хора. Ние го имаме в нашата традиция, но като едни палави деца не обръщаме много внимание на това. Затова преживяваме големи проблеми и в семействата си. Губим хармонията. Губим действителната цел на брака. Предаваме му светски смисъл, с желание за прекарване на щастливи дни. Забравяме, че бракът има за цел спасението ни. Това е главната му цел. Но за да постигнеш това, трябва да успокоиш съпруга си, който по Божия воля се е съчетал с теб. Защото този човек, със силата на Светия Дух, чрез тайнството на брака е взел ръката ти и Бог е благословил този съюз, за да останеш свързан в хармонията на любовта с него и да се отправите към вечния брак с Жениха Христос. За съжаление, забравяме това. Това е един от най-големите проблеми на вярващите хора днес.
Искам да завърша с една простичка история. Аз станах епископ на 40-годишна възраст, дотогава бях в манастира. Не съм имал много контакти с хората в света, но когато един ден след своята хиротония извършвах първата си литургия като епископ, помолих Бог да ми помогне в служението, което ми предстоеше, и казвах: „Господи, как аз – един монах, ще мога да си сътруднича с хората, как ще мога да разбера кои са техните проблеми?“. След края на светата литургия отивам в кабинета си, и един свещеник, секретарят на митрополията ми казва: „Ваше Високопреосвещенство, трябва нещо да подпишете, спешно е“. Казвам: „Добре, отец, ще подпиша“. За първи път трябваше да направя това като митрополит. И питам: „Какво ще подписвам?“. Той отговаря: „Разводи“. В Кипър епископът подписва съдебните решения за разводите. Казвам: „Отец, но възможно ли е първият ми подпис като митрополит да бъде за разводи? Ела по-късно, може пък да подпиша някой друг, по-добър документ. Ти с разводите ли ще ме посрещаш?“. И идва след това друг свещеник и казва: „Ваше Високопреосвещенство, тука може ли едно подписче?“. Казвам: „Какво искаш да подпиша?“ – „Това са платежни нареждания за банката“. И разбрах, че това ще са най-големите ми проблеми, както и в действителност се оказа. Трябва да се научим да култивираме изкуството на любовта, защото то култивира хармония. Всяка хармонична музика е превъзходна, а всяка какофония, всяко фалшивеене е трагично. Но за да се научим да обичаме, трябва да сме смирени хора. Гордите хора не обичат никого. Никой егоист човек не може да прояви любов към друг човек или към Бога, нито към себе си, защото той е болен човек, който разрушава всичко.
Христос е пример за вечната любов. И Светата Троица е пример за усвояване на хармонията в брака.
Пожелавам Господ да ни просвети и да се научим на това изкуство, за да имаме хармония в живота и в семейството си.
Източник: Седмица на православната книга 2015 г.
