Господи, помогни ми някак
Октомври 16, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Семейство
Автор : Елена Фетисова
“Да се моли човек на Бога за земното е все едно да иска от царя шепа земеделска тор.” Аз чух това изречение в началото на моето въцърковяване и винаги ми е било неуместно да се моля за нещо светско и материално. За нещо, което е малко пред Бога. Истината е, че аз никога през живота си не съм се молила да се омъжа или да имам добра оценка на изпита.
Но в по-трудните моменти, винаги в мислите си съм казвала: “Господи, помогни ми някак за това, т.е. ако ми е наистина необходимо и нужно.”
Когато се замисля, не съм възкликвала така само в по-заплетените ситуации! Някога това наистина е било за “Шепа земеделска тор.” Това, за което се моля не може да бъде дребно и нищожно. Но веднъж на практика ми се показа, че Бог за нас все пак не е само Цар, но Той е и наш Отец. Например, децата понякога молят бащите си да им намерят червейчета за риболов, да търсят в тинята, с лопатата да копаят в купа с оборска тор… И на бащата не му е трудно това.
Всъщност, аз ще ви разкажа за това време, когато аз и съпругът ми не бяхме все още родители, така че подобни сравнения не биха ни дошли изобщо наум. И така, веднъж на мен ми дойде мисълта да купя на моя съпруг палто. Бяхме женени само от 6 месеца, дойде зимата и аз открих, че съпругът ми, който преди това сериозно мечтаел да стане монах, с цел да се откаже от материалното, няма никаква зимна връхна дреха. Той имаше сватбен костюм, иподяконска мантия и военна униформа, която му беше станала малка с два номера. Заплатата му беше малка, а имахме и малки студентски стипендии.
Накратко, започнах да се чувствам неудобно като гледам как под красивата мантия съпругът ми облича военна риза, а ръкавите й са къси. Взех си стипендията, хонорара от местния вестник и парите, подарени от майка ми за Нова година – доволна отидох в магазина. Как да не съм доволна: в портфейла ми имаше 4500 рубли, което за мен си беше по това време огромна сума.
Представях си съпруга ми в дълго обикновено палто. И никакъв компромис по отношение на якетата с цип! Може да ви изглежда смешно, но аз тогава наистина не знаех колко може да струва това.
И така, намерих аз палто. Не в най-обикновен магазин, без високо качество, т.е. намерих точно това, което си представях, че искам. Цената му беше – 1200 рубли. Това бяха две заплати на моя мъж плюс една моя стипендия. Усмихнах се и си отидох вкъщи.
Разбира се, аз не се молех за подновяване на гардероба на мъжа ми. И дори не се молех за заплата – това е някак “противно”. Но в мислите си казвах: “Да, Господи, какво да правим с това?”
А след няколко дни някой от храма се обадил на съпругът ми да чете Псалтира за починал роднина. Мъжът ми се върна у дома късно, с две големи торби в ръцете. Роднините на починалия вече били раздали неговите вещи: нещо дали на бездомните, а друго на близките. Просто на никого не му ставало зимното палто, номерът бил много голям. Било им жал да хвърлят дрехата на улицата, която почти не била носена. Дали я на младежа, който чел Псалтира.
Когато разтворих торбите, аз се разплаках от радост. В торбите намерихме нов елегантен мъжки шлифер, есенно палто от добър кашмир и зимно палто с висока яка. И всичко сякаш беше ушито точно за мъжа ми.
Обясних на мъжа ми причината за моята радост, а той после дълго време се шегуваше: “Моята жена прави чудеса!”
Е, сега това е друг въпрос…
Шегата настрана, но аз разбрах, че ако желанието ни е “дребна работа” за Господ, то на Него изобщо няма да му бъде трудно да направи това за нас. Разбира се, не трябва молитвите за светските, дребните неща да изместват молитвите за истинските и важните неща като: покаяние, помощ в борбата с греховете и т.н. Но, все пак, можем пред Бог да въздъхнем дори и за някоя дреболия. В края на краищата, именно по-голямата част от живота се състои от дребни неща.
…А с течение на времето ставаш все по-зрял и се научаваш много от нещата да решаваш сам. И все по-рядко въздъхваш като малко изгубено и непосредствено дете: “Господи, какво да правим с това?” Сам си знаеш как, кога и какво.
И тук най-важното е да не се забравя, че всичко идва от Него, защото ако се забрави това, можеш да чуеш от Него: “Щом сама решаваш, сама си го направи това.”
източник: амвон.мк
